ОПОРА - Антропософска лечебна педагогика и социална терапия

Автор: Каролина фон Хейдебранд

Петгодишният Кнут има рижави коси, сини очи и изящно вирнат нос. Горната устна е леко издадена над долната. Той не е много висок за възрастта си, но е гъвкав и строен. Неговата глава е доста голяма, а крайниците подвижни. Обича да ходи на пръсти, но когато иска, може да ходи твърдо. В скачането е необичайно ловък. Слизайки по стълбите в градината, той прескача през няколко стъпала. Ако Кнут падне, то в очите му веднага се появяват сълзи, но бързо се утешава. Като характер може да бъде отнесен към онези деца, които се смеят със сълзи на очи. Той може бързо да се разсея от своята игра. Неговата глава и очи бързо се движат насам-натам, като малка птичка. Майка му го нарича «врабчо», а баба му «гущерче» - и двете названия са много подходящи.

Той има чист висок глас, много е музикален. Въпреки че възрастните го порицават, наричат го разсеян, разхвърлян и лекомислен, повърхностен, несериозен и т.н., той все пак е всеобщ любимец. Защото той е «в себе си дете», а това предизвиква голямата симпатия на обкръжаващите.

А как стои въпросът с неговото здраве, сън, апетит? Той като цяло е здрав, освен леки детски простудни заболявания, които бързо преодолява. Яде охотно, но не много. Той и в това е като птичка - с желание «кълве». Месо, яйца, тестени храни и картофи той не обича, предпочита плодове и зеленчуци, също така яде с желание солено и кисело. Заспива бързо и лесно се събужда. Сутрин става много рано. Той е «малък хармоничен човек».

Как действат образуващите сили в детето сангвиник? Те се проявяват в ритмичната природа на дищането и кръвообращението, в пулсиращите удари на сърцето, във вдишването и издишването. Изглежда, въздухът в много по-голяма степен се явява елементът на детето сангвиник, отколкото земята, над която той сякаш се извисява. Той обича да се катери по люлките, да се качва на високи дървета. Възрастен би получил морска болест ако се опита да се катери и люлее като дете.

Както дишането и кръвообращението са ритмични, така трябва да бъде ритмично ежедневието и играта на детето. Няма нищо по-важно във възпитанието, както спокойният ритъм на ежедневния живот - за детето сангвиник това е жизнена необходимост. Ритъмът е неговата същност. Но този ритъм е по-бърз, отколкото ритъма на възрастния (честотата на пулса, на дишането, е по-голяма  отколкото при възрастния). Детето не може дълго време да бъде съсредоточено в едно нещо, като съсредоточаването е «вдишване», но след него скоро трябва да последва «издишване». Да бъдеш «непостоянен» не е порок, а свойство на този темперамент и на тази възраст. Възпитателите наричат такива деца невнимателни, повърхностни, лекомислени.

Ако в случая на Кнут можем да не се тревожим и да се надяваме, че с времето той ще се промени, то подвижността на неговата братовчедка на същата възраст вече предизвиква опасения. При нея може да се види в какво може да се превърне сангвиничният темперамент, ако премине границата. Когато Кнут се смее и от смях се търкаля на земята, Сузи дълго време не може да прекрати смеха си. Тя се смее неудържимо, както безспирно и плаче. Тя изважда играчка от шкафа и я хвърля на пода, но не играе, а вече изважда следващата.

Кнут много обича когато баща му показва картнинки на животни, той задава въпроси и живо се интересува, след това прелиства страницата, за да посрещне следващата картника с радостен вик. Сузи едва поглежда картинките, тя иска да прелиства страниците нататък, без да се задълбочава в разглеждане. Ако задава въпрос, не чака отговор. Кнут не е особено нежен, но той обича и уважава родителите си, чувства връзка с братята и сестрите си. Сузи плува на повърхността на живота и е прекалено лесно да се привърже към обкръжаващите я хора. Съществува опасност тя да стане слабоумна, тя не може да се задълбочи в същността на нещата. Как може да й се помогне?

Как да се държим с твърде изявения сангвиник?

Ако Сузи заобича някой човек от обкръжението, а това зависи от възрастните, то с това в живота й ще се появи постоянство. Няма нищо по-съществено за детето от любовта към възпитателите и родителите.

Само възрастният може да удържи «свръхсангвиника» отначало за кратко, а после за все по-дълго време за някакво занимание - за игра, разглеждане на картинки и т.н. Колкото по-силно детето обича възпитателя, толкова по-добре се получава това. Хубаво е освен това да се редуват занятия с почивка. Колкото по-активно работи фантазията на детето при разглеждане на сменящите се картинки, толкова по-съсредоточено е в това занимание. Особено ако това може да достави радост на възрастния, когото то обича.