Детето меланхолик

Автор: Каролине фон Хейдебранд

 На рождения ден на Гундула (тя навършваше 8 години) майка й поканила деца на същата възраст, но дълго не могли да намерят самата Гундула. Тя се скрила под голямата маса, забила се в ъгъла и притихнала. Когато я извадили изпод масата, тя дълго плакала, а после гледала игрите на другите деца със скръбно лице и страдание в погледа. След това, преодолявайки себе си, се включила в играта и се почувствала щастлива. Тя гледала сияещите очи на децата и била много огорчена когато си тръгнали.

Гундула обича да търси тъмни усамотени ъгълчета за размишление. Тя може да бъде намерена под дивана, между шкафа и вратата, понякога даже в шкафа. В нейните действия има много тайнственост, те произтичат от нейния богат вътрешен свят. В своите мисли тя самата играе голяма роля: или е принцеса, или бедно изоставено дете, или герой. Възрастните трудно я разбират. Когато играе, по-често е тъжна, не в настроение. За своята възраст е твърде разумна и често се държи като възрастна. Въпреки че и досега смуче големия пръст на ръката си, гризе си ноктите и това й докарва безкрайна насмешка и упреци. Нейното най-голямо удоволствие е да седи на килима, да смуче бонбони и да чете приказки. Обича дългите тъжни истории. Веселите басни и комични шеги презира, но това е само външно, всъщност никой не се смее толкова охотно и заразително като нея.

Гундула е много открита и чистосърдечна с тези, които обича, но понякога се затваря като стрида.

Телесните основи на меланхоличния темперамент

Гундула няма кой знае колко добър апетит, капризна е в храненето, обича сладко. Може да се нарече лакомница. Очевидната й антипатия предизвикват храни, които още съхраняват формата на живия източник, например риба, пиле и подобни. Ако произхода на храната не е толкова очевиден, охотно яде месо. Постоянно страда от запек, но за щастие яде плодове.

Въпреки че е стройна и има остро бледо лице, се създава впечатление сякаш тялото й е много тежко и тя е уморена да го носи. Ходи с наведена глава, пригърбена, бързо се изморява и страда от главоболие. Животът във фантазиите понякога й помага да предолява телесната слабост, но обикновено волята й е слаба. Силата на земното притегляне я дърпа надолу, очите й търсят земята и тя рядко повдига поглед.

Заспива късно, като в леглото стремежът й е да размишлява и да измисля различни истории. Сутрин се чувства изморена, дълго се намира в лошо настроение. Страхува се от студена вода, повече обича топлото.

Гундула има предразположение към късогледство, и тъй като много чете в леглото в сумрака, скоро и предстои да сложи очила. Тя има нелош слух, определено е музикална (свири на пиано, на цигулка, обича да пее).

Душевно и телесно тя е нежно дете, изискващо много грижи и любящо разбиране.

Как да се държим с детето меланхолик

Грижата и вниманието са необходими на меланхолика като хляба. Но не така, че той постоянно да ги вижда. Той е малък егоист, иска да се чувства в центъра на вниманието. При всички положения трябва да чувства достатъчно топлина, за да не се натрупват затруднения и да не се фиксира върху тях. На такова дете му е необходим човек, на който може да се довери напълно. Една добра приветлива дума и сърцето и доверието на детето-меланхолик са завоювани.

Много душевна и духовна храна изисква детето меланхолик. При обучението е необходимо да се избират такива приказки, истории, биографии, които вълнуват, заставят го да забрави за собствените проблеми. Когато възрастният разказва на детето за това, което сам е преживял или каквото са изпитвали хората, които то познава,  това действа лечебно и смекчава детската меланхолия.

Детето меланхолик с охота изпълнява малки услуги, ако чувства, че те смекчават нечии страдания. То може да бъде нелоша медицинска сестра. В началото може да е трудно да преодолее своето смущение и плахост, но когато бъдат преодолени, то нежно ще се грижи за болните роднини.

Детето меланхолик трябва да бъде на топло, да не се облива със студена вода. Вечер трябва да ляга в леглото с радостни, хармонични мисли и чувства. Трябва да се избави, както и другите деца, от тежката храна. Зрелите сладки плодове и салати са полезни за него, няма да навреди и месото. Въпреки че много обича сладко, детето меланхолик с охота яде кисели краставички, кисело зеле и кисела салата. Трябва да следим неговото храносмилане, но тактично. Трябва да го подтикваме към здрави физически движения, което се постига не толкова чрез спорт, колкото с ритмично-музикални средства. Евритмията, в която детето може да свърже своя душевен живот с движението на тялото, му носи удивително облекчение и изцеление. То преодолява препятствието, състоящо се в това, че трябва да открие пред другите своята същност.