Детето флегматик

Ганс живее спокойно в родителския си дом, обгрижен от майка, която не изпитва недоволство от неговата флегматичност. Неговото възпитание никога не е било трудно. Като бебе, той дълго и тихо лежал в креватчето и следял с поглед бавните движения на собствените си пълни ръчички, които дълго време били неговите единствени играчки. Яденето и хранисмилането били две дейности, на които детето се отдавало с удоволствие и упорство. Майка му се придържала към старомодния възглед «да бъдеш пълен-значи да си здрав». Това състояние на сина си тя постига лесно. Той може да усвои тези количества, които приготвя неговата грижовна майка.Късно се научил да ходи, лежал на килима, бавно и лениво пълзял. Не е придирчив, яденето на почти всичко му е любимо.

Когато Ганс започнал да играе, неговата фантазия била минимална. На 2 години получил като подарък фигурки на животни и досега (на 8 години) още играе с тях. Взема животните от кутията едно след друго, слага ги в редица, а после ги прибира обратно. Той е много точен, почти педантичен. Всяка вещ трябва да има своето място и да остава там. Преди сън внимателно сгъва своите дрехи и иска да ги намери сутринта в същия вид. Ганс може да пие само от тази чаша, от която е пил и преди, да яде само със своята лъжичка. Когато веднъж го взели при роднини, у които останали да нощуват, това било истинска катастрофа. Той искал да ползва само своето гърне, да спи само в своето легло. С удивителна, почти холерична енергия се опитвал да получи своето. Там, където традициите не се съблюдават, Ганс може да действа като холерик. Ритмите преобладават при него във всички. Той знае без часовник кога идва време за обяд, кога е време да отиде да спи. Това дете не се отнася към болшинството деца, които с усилие лягат да спят, той охотно опива в леглото и спи дълго и дълбоко.

Ганс късно се научил да говори, дълго общувал с помощта на прости звукове. Сега говори бавно, правейки големи паузи между думите. Музикален е. Когато неподвижно седи на възглавница като истукан, може да се чуе, че тихо и ритмично си припява позната мелодия. Обича топлото, също и душевно, на което неговата майка не се скъпи. Той ненавижда душевните вълнения. Винаги е бил «надеждно дете». Това, което са го научили и което е разбрал, го изпълнява точно и ясно: храни рибките, полива цветята в едно и също време. Още на 5 години прави малки покупки, правилно изпълнява доставката.

Когато му разказвали истории (той обичал да слуша едни и същи), можел да ги преразкаже наизуст със същите думи и интонация. Ганс знае много стихове и песни, никога не пее фалшиво. Охотно свири на пиано също така бавно, както говори.

Ганс често е сам, той няма приятели. За другите деца той е прекалено скучен, а за него те са прекалено шумни. Само една малка пълничка девойка, също такава флегматична като него, може часове да мълчи, седейки до него.

За учудване на роднините и познатите, Ганс се учи добре. Той има ясно формиран почерк. За щастие, неговата учителка е спокойна и разбираща. Тя знае, че ако му даде време, той ще изпълни прекрасно всичко. Тя счита, че в първите години на училищно обучение е нужно да се предвижват бавно напред и да се дава възможност на децата да се упражняват. А Ганс се упражнява охотно. Неговите «картинки» се състоят от красиви и чисти цветни повърхности без осмислено съдържание. Той схваща и се обучава бавно, но усвоеното помни дълго, особено ако това, което учи, има ритмична форма. Съществува опасност в по-горните класове, където се изисква повече внимание и логическо мислене, отколкото просто надеждна памет и любов към упражненията, да изпита затруднения.

Основи на флегматичния темперамент

Както сангвиникът се съчетава с ритъма на дишането, меланхоликът страда от силите на притеглянето, холерикът се сгрява от огъня на кръвта, така флегматикът до известна степен е изпълнен със сокове, които оживяват и хранят неговия организъм. Процесът на преработка му доставя полусъзнателно удоволствие. Това са могъщи и възвишени процеси, които строят и формират човека от течността. Нито един човек не стои толкова близо до природата както мечтателното флегматично дете. Всичко, основаващо се на вегетативните функции на неговото тяло, ще се случва добре. Неговата добра памет, неговите способности към всичко, което може да бъде постигнато по пътя на повторните упражнения, неговата способност към музика и живопис идват не от съзнателното желание на неговата индивидуалност, а се явява продължение на неговите телесно-творчески сили.

Как да се отнасяме към детето флегматик

Често се среща предубеждение към флегматичния характер. Родители нерядко са оскърбени когато лекарят или учителят им каже, че детето им е флегматик. Това е предразсъдък! Разбира се, както при всеки темперамент, и тук си има своите опасности. Например детето меланхолик често се разглежда като вундеркинд, но неговата склонност към униние, егоизъм и плахост трябва да се възприемат примерно както равнодушеието, сънливостта и ненаситността на флегматика. А от друга страна, омекотеният флегматичен темперамент може да стане основа за най-добрите човешки качества. Хората, преодолели едностранчивостта на своя темперамент и получили подходящо възпитание, смекчаващо резките страни на характера, са особено верни, надеждни, издръжливи, правдиви, добросъвестни.

Във възпитанието на флегматика е нужна разумност. Например, не трябва да го отправят да спи твърде рано, денем да не му дават да спи дълго, сутрин да не се чака сам да се събуди, а да се буди в определено време. За него е добре ако не е прркалено топло облечен и завит. Трябва сутрин да се измива със студена вода, а за меланхолика тази процедура трябва да се изключи. Флегматикът добре понася малки шокове, които не трябва да се използват като средство за възпитание. Неговият ден трябва да започва така: разбуждане сутрин, измиване със студена вода, да не се разрешава да седи дълго на закуска. Преди училище е добре да яде колкото се може по-малко и лека храна. Плодовете и салатите за него са по-добри от тестени изделия и каша. Черен хляб вместо бял! Храната да соли добре, не много сладко, никакви бонбони. Много може да се постигне в неговото духовно и душевно развитие ако се съхрани относително строен.

В играта флегматикът не може да бъде предоставен сам на себе си. От време на време с него трябва да се играе, стараейки се да го «запалят», да го заинтересуват с играта, да ускорят темпа на тази игра. Ако по време на игра флегматикът се замисли, няма да навреди, ако силно го поздравят или достатъчно шумно го събудят. В такива моменти на «пробуждане» флегматикът е особено способен да разбере нещо, да постигне нещо. Известен е случай, когато учителят дълго и по няколко пъти обяснява нещо на сънното дете, а то гледа, но не вижда, слуша, но не чува, кима с глава, но нищо не разбира. Накрая възрастният губи търпение и извиква на детето или удря по масата. В този момент очите стават ясни, верният отговор е готов - детето изведнъж всичко е разбрало! На равнодушното флегматично дете възпитателят не трябва отегчително да показва своята любов и участие, което ще бъде възприемано от детето като задължение, като разбиращо се от само себе си. Напротив, видимата флегматичност и равнодушие на възрастния ще му действат така, че то ще се стреми да преодолее своето равнодушие, особено ако то обича този възрастен. Събуждащото се за душевна топлина флегматично дете може искрено да обича, но не така неуравновесено-агресивно като холерика, а с постоянна вярност и привързаност.

При флегматичното дете в ранна възраст често се проявяват художествени способности, които с възрастта някак отстъпват когато се пробужда съзнанието и органичните образуващи сили. На този подводен камък могат да се разбият детските мечти, особено когато възрастният се опитва да даде съзнание на тяхното мечтателно творчество, например когато не разрешава на детето просто да се наслаждава на цветовете и тоновете, а поставя малки, пробуждащи съзнанието задачи, така че то е принудено да обмисля и размишлява.

Не само за детето флегматик, но и за възрастния флегматик алфата и омегата на възпитанието и самовъзпитанието се явява следното: да се пробуждат интереси и те да се разпространяват във всички области на живота.