ОПОРА - Антропософска лечебна педагогика и социална терапия

Преобразявания в Ястребино

Не е най-лошата форма на т. нар. конверсия, т.е. превръщането на военно оборудване за гражданска употреба, когато по пътя между Велико Търново и Варна, малко встрани от пътя, се вижда боен самолет (бомбардировач), който – оцветен с графити – служи за играчка на децата. Това може да се види в Ястребино, детски комплекс, където по времето на социализма „детският елит“ на страната е прекарвал ваканциите и е провеждал обученията си. Това, че на това място се провеждат двете семинарни седмици от семинара по антропософска лечебна педагогика и социална терапия, може да се разглежда като още един процес на трансформация (преобразяне) за дадено място, което всъщност винаги е служило на обучението, но тогава при други условия. Докато в предишните времена тук е ставало дума за учение по предписания, 36-те участници в семинара идват доброволно и от интерес към темата в Ястребино, за да продължат да се задълбочават в скритите причини на обоснованата върху антропософията работа с деца и възрастни хора с увреждания. Докато осемте деца, които присъстваха през двете семинарни седмици прилагаха на практика мирното приложение на този военен уред в рамките на оформената за тях програма, възрастните се занимаваха в художествената част на семинара под ръководството на Гюнтер Луфт от Хайденхайм с пластициране. Тук се видя, че интензивната работа през изминалата година е подготвила добра почва. Народният танц и бурните живи танцови форми бяха ръководени с въодушевен замах и професионална компетентност от обучената танцьорка Емили Степникова от Зоненхоф в Арлесхайм. Удивителните резултати от тази работа можаха да бъдат показани пред друга публика към края на семинара в рамките на едно открито представление за обществеността в Търговище. Йорданка Донева и Маргаритка Йорданова, две от участничките в семинара, бяха подготвили това мероприятие и го използваха умело за представяне на работата на семинара и на антропософската лечебна педагогика и социална терапия. За една (отнасяща се може би за цяла България) примиера се погрижи по време на това представление Димитър Левашки, който през месец юни завърши евритмия във Витен-Анен, с евритмично представяне на стихотворение на Кристиан Моргенщерн.

В по-нататъшната работа по лечебно-педагогическия курс с д-р Франциска Келер от Солотурн бяха представени някои детски съдби от курса, предимно от медицинска гледна точка. Стана ясно, че е продължило развитието на диагностичните и терапевтичните способности на участниците в семинара. Подробната и методично ясно структурираната работа на Франциска Келер беше посрещната с благодарност от семинаристите и помогна за следващата стъпка в развитието им.

Втората тематична област беше посветена на педагогическата работа в средните класове на лечебно-педагогическото училище. Тук отново Валерия Медведева от училище „Феникс“ от Харков/Украйна поднесе богатството на своя опит и отново насърчаваше с концептивна яснота, практически упражнения и фин хумор фантазията на участниците.

Работата като лечебен педагог и социален терапевт изисква не само специални професионални качества, а и способност за непрекъснато самопреобразяване. Възприема­нето и обработката на тази съвсем индивидуална и съкровено лична задача беше стимулирано чрез ръководеното от д-р Герхард Херц ежедневно занимаване с въведения през последната семинарна седмица седмичен стих за горните гласове, но преди всичко от метаморфозите на добродетелите от Рудолф Щайнер, като един от възможните пътища за поддържане в движение и преобразяване на собствените мислене, чувстване и воля. Както винаги основната учебна работа започваше и приключваше с междувременно вече значителния репертоар от международни и български песни и канони, ръководен от Едит Моор.

Предимно във вечерните часове участниците представяха отчетите си от стажовете в Румъния, Украйна и Швейцария. Тези конкретни впечатления от живота и практиката на антропософската лечебна педагогика и социална терапия са за хората от една страна, в която все още няма подобно заведение, не само впечатляващи, но и мотивиращи за соб­ствената им работа в семинара.

Наред с присъствието на децата този летен семинар беше посетен и от редица гости, проявяващи интерес или към самия семинар или към коопериране с инициативата. Така например присъстваха Моника Хайтман, представителка на германско-българската социална инициатива „Социалверк” от Варна и Марияна Брънзалова, представителка на програмата „Егида” за човешкото достойнство. Двете представиха работата си. Инициативата отдавна се намира в обмен с двете сдружения. Няколко души от обкръжението на антропософското общество в Стара Загора също бяха гости, като проявяваха интерес към това, в коя посока ще се преобразува развитието на все още слабия антропософски импулс от семинара. Сред гостите от София, заинтересовани от развитието на свободно образователно дело и изграждането на Валдорфско училище в София, се намираше също и един млад мъж, който седмица по-късно беше поканен да поеме пост в новото българско правителство, един друг процес на преобразуване, който наистина не докосва пряко инициативата, но е радостна връзка между нашия духовен импулс и по-нататъшното развитие на страната като цяло.

През изминалите близо две години участниците не само почти се сраснаха в една общност, в която те се възприемат като част от нея и истински усещат, когато някой липсва, видимо е също и това, че в началото преобладаващото най-напред изчакващо и вслушващо се поведение се превръща все повече в активно участие на семинаристите. Най-ясно това се вижда по регионалните групи, които междувременно работят редовно между семинарите, основно върху лечебно-педагогическия курс, във Варна, в Стара Загора, в Търговище, в Плевен и в София. Но този процес на преобразяване се усеща и във все по-силно изразяваното желание за по-активно участие в случващото се на семинара и в неговото планиране. Това ще бъде една от стъпките на развитието, които отговорните за курса ще трябва да включат в заплануването на по-нататъшната си работа.

Закриването на двете седмици на преобразяване беше отпразнувано след общественото мероприятие в Търговище в традиционно българско заведение с добра храна, музика на живо и съвместни танци, защото наред с преобразяването част от пълноценния семинарен живот е и грижата за ценната традиция.

м. август 2009 г.

Герхард Херц