Стигнахме и до важността от спазването на дневен ритъм, ценен както в живота на детето, така и на възрастния. Човек, който като дете не е живял в ритмично организирана среда, като възрастен с голяма трудност може да организира живота си ритмично, много голяма трудност за него е също така да организира ритмично живота на своите деца, дори да е убеден във важността на ритъма. Изисква се голяма воля и проникновено разбиране на истинската сила на ритъма за душевното и телесното здраве.
Ще започнем от смяната на деня и нощта. Това се включва в т.нар. дневен ритъм, защото не можем да изключим едната страна на монетата и да пренебрегнем този важен за презареждането ни момент- сънят, без който не можем.
Съществува следният факт: човек, който страда от недоспиване, който не е успял добре да се наспи през нощта, осезателно усеща как това се отразява на неговия Аз. Човек е леко объркан, с по-забавени реакции от обикновено, мисълта "скача" от обект на обект и не успява да се задържи, мисловната дейност не може да протече задълбочено, и т.н. Всичко това се контролира от нашата най-висша съставна част - Азът, която се обезсилва при липса на достатъчно сън, както и при неритмична смяна на сън и бодърстване.
За да обезпечим правилно формиране на детския организъм, от изключителна важност е да създадем ритъм бодърстване - сън без големи отклонения в него. Часът за лягане вечер е добре да се поддържа в рамките на най-много 30-минутно отклонение, в зависимост от възрастта на детето. Например за дете на 4-5 г. 21.00-21,30 ч. е добър диапазон за лягане вечер. Дори детето да не заспива веднага, то е вече в леглото, тялото се отпуска за почивка и с течение на времето, с лягането, то ще е формирало такава нагласа.
Разбира се, трябва да се подходи внимателно към това колко часа са необходими на всяко дете за пълноценен сън. Понякога продължителността на съня е прекалено голяма спрямо обичайната за възрастта и това е основание да събуждате детето си, дори то да продължава да спи часове повече от обичайното за възрастта. Има такива деца, склонни да "прекаляват" със сън. При тях е от изключителна важност да се въведе ритъм бодърстване-сън и да не се прекалява с едното или другото. По време на бодърстването е добре да осигурите възможност за активни дейности и сетивни впечатления. Прекалено дългият сън не трябва да става причина за една обща "заспалост" на детето, изразяваща се в пасивност, забавени реакции, лесна уморяемост, липса на силен интерес към света... В същото време е добре да проверите дали това продължително спане не се дължи на факта, че детето не заспива веднага след лягане, а часове лежи будно в леглото. Причините за това могат да са различни и се откриват след обстойно обсъждане на навиците, поведението, етапа на развитие и др.
През деня тряба да се погрижим за ритмична смяна на нашите дейности. Важно е храненията да бъдат във фиксиран час с малки възможни отклонения. Не е задължително всяко хранене да е у дома или в обичайната среда, в случая е по-важно спазването на часа, а не мястото. За разлика от съня, при който най-удобното място, в което се заспива без проблем, е личното кътче на всеки-леглото или собствената стая, тук, при храненията, това обикновено няма такова значение, часът е определящият.
Когато разпределяме различните си дейности през деня, трябва да помним, че предиобяд най-подходящи са по-интелектуално насочените занимания, а следобяд - творческите. Когато детето е малко и е рано все още за интелектуални занимания, все пак предиобяд могат да се измислят куп занимания, като разглеждане на книжки, редене на пъзели и т.н, а следобедите са за рисуване, апликиране и други творчески занимания. Ако сте включили през деня дейности, свързани например с чистене, приготвяне на хляб и подобни, спокойно можете да ги свършите предиобяд.
Също така е важно да има здравословно редуване на дейности, изискващи концентрация и разпускане, подобно на вдишване и издишване. Самото дете показва с поведението си кога дадено занимание го е уморило и му е необходимо да релаксира - започва да се разсейва; ако настоявате, нервничи, става неспокойно, не го свърта на едно място... Ако пък дълго време не се занимава с нищо, което да привлече и концентира вниманието му, започва да се движи хаотично, безцелно, понякога дори разрушително.
Хубаво е детето, ако е над 3-4-годишно, постепенно да свиква да прекарва известно време, занимавайки се самичко. При липса на такава възможност, неспособността да остава само със заниманието си, може да продължи и по-нататък, дори и в училищна възраст. Тези занимания сам трябва да се редуват с такива, в които има възможност да се извършва активно общуване.
Автор: oporabg.com