ОПОРА - Антропософска лечебна педагогика и социална терапия

След първите три периода, през които протича детството и в които човек достига земна зрялост, идва ред на следващите три. Това са периодите на най-бурно развитие - професионално, лично и душевно.

4-ти период обхваща възрастта от 21 до 28 година;
5-ти - от 28 до 35 година,
6-ти - от 35 до 42 година.

Ако първият период (0-7 г.) и развиващото се в него може да се свърже с влиянието на Луната, вторият (7-14 г.) - на Меркурий, а третият (14-21 г.)- на Венера, то следващите три - като "лято" на живота, са под влияние на Слънцето. Лунните, Меркуриевите и Венерините сили изразяват принципа на наследствеността, заложбите на душата, темперамента, т.е. всичко това, което получаваме след раждането си като един вид наследство, необходимост. Слънцето, като централно в планетната ни система, прави мост между заложеното, необходимостта, от една страна, и свободната човешка воля, от друга. Така че тези три слънчеви периода (21-42 г.) в основата си са комбинация от това, което човекът е, което е заложено в него, и възможността сам да определя своя път, да прави избор и да взема свободни решения.

Ако първите три периода развиват човека телесно, то следващите три са изключително "душевни". Някъде до 35-тата година телесното развитие върви възходящо. Около 35-тата година е нулевата точка, от която започва ретроградното му развитие. За разлика от телесното развитие, линията на душевното се издига стремително нагоре.

В съответствие със слънчевото влияние, това са периодите на най-голямо развитие на Азовите качества, натрупване на способности. Ако първите три периода са като отглеждане на разсада и посаждането му, следващите три са грижа за растенията, техният цъфтеж и връзване, наливането на плодовете.

Младият човек между 21 и 28 години току-що е стъпил самостоятелно в света. Ако в края на 3-ти период е успял да разбере какво иска да прави, то сега е моментът на натрупване на теоретични и практически професионални знания. Ако не си е изяснил желанията, то търсенията продължават. Това не е толкова лошо, защото в края на този период - 28-29-тата година, настъпва отново едно важно събития, валидно за всички хора - завършека на един цикъл и началото на нов, под влияние на силите на Сатурн и това, което той носи. Независимо по какъв начин се отразява това събитие, то е ясно забележимо в биографията на всеки, но се проявява по различен начин - при някои хора то е по-скоро външно, т.е. съвпада с някакво важно събитие/събития, а при други носи предимно вътрешни промени. Това е второто голямо психично съзряване след възврата на Лунните възли на около 18,6 г.

Ако се опитаме да потърсим логиката на въздействие на тази 28-29-та година, то е много вероятно да не я открием, сравнявайки различните биографии.  Една биография би трябвало на първо място да се проследява вътрешно, т.е. да се търсят нейните вътрешни взаимовръзки, цикли и промени. От тази гледна точка сравненията тук не са особено плодотворни, защото действието на ключовите периоди е строго индивидуално и не би било добре разбрано, ако пред очите ни не стои целият жизнен път на личността. Наложило се е този период да се назовава "криза", но кризата тук не е нищо друго освен качествена промяна на личността под въздействие на различни събития, обстоятелства и път на съзнанието.

Това, което между 21 и 28 г. е израз на желание да завладееш света, е свързано и с усещането, че "морето е до колене". Младият човек искрено вярва, че може да завоюва света и че е напълно в състояние да постигне това, което желае. Следващият период обаче често му показва, че не е така.

От 28 до 35 г, след повратната точка на 29-тата година, идва ред за ново начало. Именно тук нашият Аз трябва да достигне точката на най-голямата индивидуализация. Това означава, че намираме пътя към това, което е наистина наше, избрано и формирано от нас, а не следствие от полученото като възпитание в първите три периода и като наложени отвън морални ценности и правила. Изкушението на този период е егоцентризма, който винаги вирее добре при засилване на Аза. В този период не трябва да оставаме глухи за нуждите на другите, а да се опитваме да открием своята душевна, чувствителна страна. В противен случай рискуваме да "посеем" отчуждение и липса на разбиране сред близките си, в семейството си най-вече. Има голямо значение за бъдещето ни как ще преминем през този период - дали след време ще ожънем жито или бури.

След 35-тата г., както стана дума по-горе, физическото развитие тръгва в ретроградна посока. Едновременно с това все повече укрепва душевното ни развитие и съзряване. Тук идват големите ни лични прозрения за ролята на другите в живота ни, за смисъла от досегашното ни развитие. Хора, преживели травми в детството си, намират сили да ги погледнат, да ги преживеят и да се освободят от тях. Често тук идва и прошката. Човек разбира, че всичко, което му се е случило, е имало своя смисъл за формирането му като личност. Разделяйки се с него, той слага край на цял етап от живота си. Сега миналото вече не го тормози, той е извлякал позитивното от него и може да сложи ново начало.

Има хора, които не успяват да преработят случилото им се в по-ранни периоди и продължават напред с този товар вместо да намерят сили да се освободят от него. Те трябва да продължат развитието си, съобразявайки се с това, докато не намерят своите собствени сили да преодолеят тежестта и не се почувстват родени отново. Влиянието на непреработения период/събитие ще се отрази в съответния рефлексен период, т.е. ако се е случило в 1-ви възрастов период (0-7 г.), влиянието му ще е видно през 6-ти. Разбира се, би могло да се пресметне доста точно кога в този период ще се отрази събититето от детството, но това е много сериозна работа, свързана със самопознание, затова не е нужно задълбочаването тук, в тази статия.

В края на 6-ти период, около 42-та година, ние отново заставаме на праг. Тази възраст пак носи името "криза"  и колкото по-наясно сме със себе си, толкова повече възможности имаме за преодоляването й. Тъй като във възрастта 35-42 г, обикновено човек е успял да отсее "житото от плявата", то човек посреща кризата въоръжен, по-зрял и с по-богата душевност.

Всека една биография е редуване на периоди на по-плавно развитие и периоди на криза (такава например има и около 37-мата година от живота). Кризата е добре да разглеждаме не като нещо негативно, а като момент на висока концентрация на лична сила и енергия. Това е силата, която сме развили в предходните години. Голямото количество събрана енергия трябва да се трансформира в нещо качествено ново, затова "кризите" могат да са съпътствани с объркване, подтиснатост, неувереност, колебания. В крайна сметка обаче това е едно голямо пренастройване. Когато то приключи, кризата свършва и ние за пореден път като феникс продължаваме пътя си. Разликата ни с феникса оаче е, че той се възражда от пепелта винаги един и същ, а ние никога не можем да сме същите, а продължаваме променени и обогатени с ценни дарове.

Автор: oporabg.com