ОПОРА - Антропософска лечебна педагогика и социална терапия

          Ястребино,  8-9 седмица
                     МЕЖДУНАРОДЕН   СЕМИНАР
                                    по
антропософска лечебна педагогика и социална терапия

„Едва една  троичност от Светлина, Звук и Живот дава възможност на подвижната пластицирана повърхнина да изкаже собствената си същност и заложения в нея смисъл.Така творящият скулптор изживява при дялането на камъка, дървото и моделирането със земя ( глина) целия Космос”. 

  ОГРАНИЧИ СЕ, О БЕЗГРАНИЧНО

Трудът води към свобода. Опитвахме отново и  отново….

Всяка лекция на немския антропософ Гюнтер Луфт( „луфт” означава въздух на български) започваше с едно мъдро въведение и обосновка на смисъла.Роден през 1939 година.Завършил  института по Валдорфска педагогика и Академията за духовни науки „ Гьотеанум” в Дорнах, Гюнтер Луфт уверено върви към своята цел. Бащата на четири деца и 9 внуци отговори с благоговение на поставения от мен въпрос.

- Вярно ли е , че зад всеки успял мъж стои една интелигентна жена?

- Моята съпруга не е типичната интелектуалка. Тя е една чувстваща жена, която понася търпеливо всичките ми слабости. За това съм й благодарен.

Чувствам се удовлетворен и продължен с моите наследници. Всички те имат отношение към изкуството, но дали ще се занимават професионално – не знам.

Поразени сме от великото търпение на скулптора и религиозния педагог Гюнтер Луфт.Никога преди този семинар не се бях занимавала с ваятелство ( свиря, пея, танцувам, пиша…)  Този учител успя за две лета да провокира в нас неподозирани възможности. За два часа упражнение на ден – поне 5 индивидуални консултации. За

почнах своята творба  с работното заглавие „Баба Яга”. Много внимателно Гюнтер Луфт ми посочваше как да визуализирам идеята си. И след неочаквана метаморфоза се оказа, че под  ръцете ми е излязъл „Ангелът”. Втората задача за реализираната троичност пресъздадох  като „Огнената купа с третото око”. Отново – леко и ненатрапващо се бях поведена в друга посока. И естествено резултатът бе – изненада. Не успях да разгадая как този човек успяваше да „откъсне плодовете” от нас, неподозиращите , че ги притежаваме. И в този случай – кой е реалният автор на тези произведения? Разглеждайки творбите на своите колеги между другото ги попитах:

„ Какво почувствахте, докато ваяхте глината  под ръководството на Гюнтер Луфт?”

Ивелин: Замах  и вътрешна сила. Имах усещането, че създавам света. Почувствах се като Бог. Хареса ми. За пръв път се освободих и не мислех за нищо.

Василена: Вдъхновението….

Йорданка Василева:  Голям ангажимент на волята ми.Интересно ми беше как като човек без умения  се оказа, че все пак нещо направих.

Весела: Сплеска ми съпротивите. Всеки час бе победа над волята.

Работата с глина за мен е по-скоро вътрешна дейност.

Валя: Усещам,че мога да променям.

Роси Хаджиева : Удоволствие.

Евгения: Беше ми трудно, но после ми стана забавно.

Константин: Мокро и влажно.

Аделина: Сигурност и благодат, когато изграждам нещо.

Манол: Радостта да бъдеш творец и да подражаваш на Твореца.Създаване на триизмерност. ВЪЗБУДА.

Розалия: Вътрешната свобода да изразя това, което чувствам. Без ограничения във формата.

Маргарита: Връщам се в детството си.

 Надя : Физическа умора.Умствено разтоварване.

Ивайло: Задоволство.

Йорданка Димова: Творческа формираща сила.

О, ОГРАНИЧЕНО ЖЕРТВАЩО СЕ БЕЗГРАНИЧНО!

Така навярно би възкликнал поетът.

След импровизираната изложба отново попитахме Гюнтер Луфт:

„ Вярно ли е  според вас, че който иска да танцува танго ще търпи да го притискат?”

- О, няма никакъв проблем. Това ми харесва.

- А какво мислите за този афоризъм: „ Най-тъмен е часът преди изгрева на Слънцето…”

- Вярвам в това. Чувството за развитие ни показва, че винаги след един край идва ново, по-силно начало и възниква нещо по-важно.

Благодарим ти, Гюнтер! За Светлината и Надеждата….

„Какво стои зад парите?” – попита сърдечният ни  счетоводител д-р Херц

( немската дума „херц” означава сърце ).

Числа, а зад тях хора, които са създали нещо , изразходили са време, заедно са работили, посрещали са радости и трудности….

Работната програма както винаги е  пълна, но всяка вечер имахме възможността да гледаме след 20 часа презентациите на своите колеги от стажовете им в Румъния, Украйна, Швейцария, конференцията в Касел( Германия) и конгреса в Белград

( Сърбия).

С най-голямо удоволствие бихме искали да се запази модула „Танци” във всички следващи семинарни седмици.Това едва ли е възможно, защото би наложило промени в учебния план…..Но Емили Степникова ни зарази да танцуваме във вихъра на времето „от полката и валса” до фолклорните танци. Ние усетихме, че чрез движението разширяваме обхвата на общуването помежду си. Спазването на правилата води до сътрудничество и  съобразяване с другите. А възможностите да импровизираш ти

  дават ново самочувствие….

            Вечер под открито небе до боровете се провеждаха отчетите и на регионалните групи.Обсъждаха се възникнали идеи, въпроси, съпоставки върху произведенията на Щайнер.Д-р Херц аналитично ръководеше и направляваше този процес. Той надникна и в учебните дневници на семинаристите. Почувствахме се като учениците. Лично аз като историограф описвам всяка семинарна седмица, но в дневника си отбелязвам само важното за пряката ми професионална дейност.Всеки нов ден ( след ритмичната част и „сутрешните мисли”) Д-р Герхард Херц ни повеждаше в лабиринтите на 12 добродетели от гледната точка на духовната наука. Смелост, мълчание, великодушие, благоговение, равновесие, издръжливост, самоотверженост, състрадание, учтивост, задоволство, търпение, дискретност…… и техните антиподи….

Наистина една плавна, интересна  философско – етична материя , предразполагаща към собствени разсъждения и творческа интерпретация на идеите.

Д-р Херц за пореден път ни убеди, че е Разумът на групата – просветляващ, извисяващ, проясняващ. И след всеки семинарен ден се чувствахме  по-богати с нови мисли, и вдъхновен интелект.И както сърцето захранва всеки орган с кръв – д-р Херц съумяваше да даде на всеки участник необходимата позиция, това, от което се нуждае личността му, за да твори  и се развива.

             Д- р Франциска Келер задълбочи познанията ни за Лечебно-педагогическия курс на Щайнер с практически примери от медицинската практика. „ В старата йога издишването се задържа, за да има повече въглероден двуокис….така се получава ефектът на диаманта – камъка на мъдростта…..”

До късно всяка вечер тя раздаваше антропософски лекарства и  съвети на нуждаещите се от помощта й безплатно.

Валерия Медведева обърна внимание на учебната работа в средните класове на Валдорфското училище.Неуморни бяха и преводачите Катя Белопитова, Росица и Димитър Левашки.

На 23 юли 2009 семинаристите направиха своето „благоволение пред малкото” – опознаване на институциите  в Търговищка област за лица със специално развитие.

Бяха  посетени ДДМУИ „Св. Мина” в с. Стража, защитеното жилище в с. Лиляк, Дневния център за възрастни с увреждания  и Помощното училище „Д-р П.Берон” в Търговище.Един от вечните проблеми на света – как да сближим бедността и богатството, материята и духа, горе и долу……намери проявление при тази обиколка.

Как да постигнем РАВНОВЕСИЕТО?

„ Орендата”( божествената сила ) и благоволението на боговете очевидно се разпиляват неравномерно.

Един арабски извор разказва, че сред прабългарите от древни времена съществувал обичай , според който , ако някой от съмишлениците им надвишавал по качества и способности останалите, той трябвало час по-скоро да бъде”пратен на небето”,  за да подпомогне божиите дела. Същата е била съдбата и на увредените деца в Спарта. Те са били хвърляни в пропаст, за да не се продължава недъгавия ген и потомството да бъде здраво. А Блага Димитрова бе писала гениално : „ Тези, които се извисяват с една глава над другите, да бъдат подравнени.”…. „Който не е като нас, значи е против нас”.

 От къде се е взел у човека този стремеж към уеднаквяване? Ние сме различни, но живеем заедно…..

Последният семинарен ден бе ознаменуван с Благотворителен концерт , който се проведе в залата на читалище „Напредък” – Търговище. Въпреки „скромното посещение” ентусиазмът на участниците бе неописуем. Гостите бяха приветствани от Едит Моор и Герхард Херц. Семинаристите откриха концертната програма  с

госпъл- покаяние  и 5 канона. Последва поетичен рецитал на Дорина Василева и евритмично стихотворение на Димитър Левашки. Запомнящо бе присъствието на фолклорна група „Славей” при ІІ СОУ „Проф. Н.Маринов”  с ръководител Елена Василева. Момичетата създадоха много възторжено настроение. Известният български композитор Стефан Драгостинов бе казал: „Фолклорът не се продава, той се пази!”

След добрите образци на съхранената българска  музикална идентичност  чухме изпълненията на Сабина Донева ( „Детелини” и „Аз ще те обичам отново”), а

 Дуетът Анжелика Светославова (пиано) и Константин Адамов

( цигулка) със свои композиции. Концертната програма завърши с букет от английски, чешки, еврейски и  арменски танци , изпълнени от семинаристите. Благотворителната вечер бе отразена и от местните медии. Този концерт спои още повече колективния дух на семинара и бе доказателство , че заедно можем повече. Получихме увереност, че чрез изкуството ставаме по-силни.Пазейки своята индивидуалност , ние я вливаме в енергията на общността  и ефектът от нашата заедност е мощен и  неповторим екстаз.

 В края на семинара всички се разделят с тъга.” Колко много ще си липсваме до октомври!”  Станахме едно голямо , истинско Духовно семейство. И като звездите, които се срещат, а после продължават сами по своя път се устремяваме напред в своята орбита до следващата среща в общата пътека.Когато ще бъдем по-мъдри , с нови преживявания и  впечатления , израснали в духовната йерархия  по пътя към духовното усъвършенстване……

     Благодаря ви , приятели, че почувствахме Твореца в себе си!!!

Йорданка Донева