ОПОРА - Антропософска лечебна педагогика и социална терапия

28 – 30 юли 2006 – отчет на Едит Моор

В момента в България се полагат големи усилия за подобряването на качеството на прекалено големите, остарели социални домове. Много от тях трябва да бъдат закрити към януари 2007 г. и да бъдат намерени нови решения за придружаването, грижата и заетостта на сираците, както и на децата и възрастните с телесни, психически и умствени увреждания. Много новосъздадени неправителствени организации се изправят срещу тези предизвикателства и заедно с общинските служби изграждат нови форми на социални услуги, като дневни центрове, защитени жилища, помощ в къщи и т.н. Интеграцията на хората с увреждания в училището, професията и обществото започна. От чужбина се предоставят на разположение за тази цел пари и курсове и допълват незначителните държавни средства за тези институции. Цялото това движение стана възможно на законово ниво едва след провеждането на няколко пилотни проекти и все още се намира в самото начало.

При това педагозите, социалните работници, терапевтите, придружителите респ. асистентите, и т.н. реализират, че в образованието и опита им липсват много неща, за да могат да осъществяват новите модели по нов начин. Затова като цяло те са открити за обмяна на опит, за ново знание и нови методи, като напр. арттерапията.

Но това, че те са напълно отворени и за една нова представа за човека спрямо ближните с увреждания и че за тях духовната страна на живота вече не се налага да бъде табу в обществото, се показа на тази първа конференция за антропософската лечебна педагогика и социална терапия във Варна на Черно море.

Чрез помощта на една заинтересувана българска работна група и членове на антропософското дружество в България, информацията за конференцията беше добре разпределена в цялата страна и за нея се записаха повече от 300 души, повечето с много впечатляващи мотивационни писма. 150 от тях бяха старателно избрани и центърът на тежестта беше поставен върху сътрудници на институции за хора с увреждания, но също така и върху студенти и обучители, както и върху родители на деца с увреждания.

Конференцията беше обявена като информация за един по-дълъг семинар по същата тема и през втория и третия ден трябваше да се покаже формата на това обучение с активното участие в работните семинари по различните изкуства.

Формата и съдържанието на конференцията бяха подготвени с помощта на Рюдигер Грим (Конференция по лечебна педагогика и социална терапия, Гьотеанум), Бернард Хелт (ECCE[1], Холандия) и ръководителката на проекта Едит Моор (педагожка, музикална педагожка и асистентка на хора с увреждания, Швейцария). Участваха също така Марайке Бийлоу (лечебна педагожка, психоложка), Александра Буйсман (лечебна педагожка, валдорфска учителка) и Сил Валис (лечебен педагог, арттерапевт и психолог) в холандския екип, който през последните коледни дни на миналата година взе решение да се ангажира с участието си в България.

За тази цел бяха поканени гост-преподаватели от съседните на България страни, които вече имаха по-дълъг опит в изграждането на антропософската лечебна педагогика и социална терапия. За това дело можаха да бъдат спечелени: Терез Юнкер (Симерия, Румъния), Валерия Медведева (Харков, Украйна), Джон Бърд (Урлати, Румъния), Джорд Лигнос (Естия Агиьос Николаус, Гърция), Тамара Исаева (Москва, Русия), Груйя Константин (Корабия, Букурещ), Мирча Саву (Панталеймон, Румъния), Юлиана Наум (лечебно-педагогическото училище в Букурещ).

Като гости пристигнаха Ремус, Влад и Кристи, трима придружавани младежи от Панталеймон и техните асистенти Клаудио Ангел и Емилия Лимонку.

Те също участваха с доклади и всички те представиха в слово и образи техните институции. Точно по този начин трябваше да бъде показана съседската солидарност и да бъде събуден интересът един към друг. Защото всъщност важен беше опитът, който можеше да се сравни със ситуацията в България и да ги окуражи към самоинициатива. При докладите на Тамара и Валерия много добре се усетиха прескачащите искри, за които допринесоха душевното и езиково родство.

Но и българската евритмистка Диана Демирева (евритмия), която между другото модерираше с много фино чувство цялата конференция и българската музикантка Нева Кръстева (музикална терапия), имаха в своите работни семинари пряк достъп до участниците и предизвикаха много въодушевление. Сил Валис успя в работните си семинари по арттерапия също да въодушеви хората чрез активно рисуване с водни бои и много интересен формуляр за обработка на картините. Многото рисунки украсяваха след това коридора по един пъстроцветен начин.

За преводите на разположение се бяха поставили Катя Белопитова, Катя Маринова, Алфия Тонева, Нева Кръстева и Диана Демирева, и всички те превеждаха много съпричастно и компетентно.

Медиите, представлявани от телевизията, радиото и вестниците, показаха интерес, правеха интервюта и снимаха репортажи на няколко пъти по време на конференцията. .Радиото предложи да направи по-късно допълнително предаване по темата на конференцията.

Конференцията започна с един уводен доклад на Бернард Хелт за „значението на хората с увреждания в нашето общество, нашето предизвикателство и с това за нашата задача “. Той представи също европейската харта за човешките права и международното сътрудничество в тази област. Това предизвика още в самото начало разговор с един православен свещеник, който като участник в конференцията самият сътрудничи в различни социални проекти. В хода на конференцията ставаше все по-ясно, че между църквата и антропософията е възможна взаимна солидарност и подкрепа и че християнските идеи и социалният ангажимент за ближните изграждат моста. Участниците от Русия, Украйна, Румъния и Гърция потвърдиха нарастващо приемане и участие на православната църква на техните годишни празници, отчасти дори с нагледен материал.

Последва доклад на Марайке Бийлоу на тема: „Антропософският възглед и практиката на лечебната педагогика и социалната терапия като отговор на човешките потребности в съвременното общество“, който беше проследен от почти притихнала мълчалива публика, въпреки задушната горещина в залата, и беше допълнен с интересни въпроси.

Вечерта в петък беше посветена на културната среща с България и обогатен с участието на румънската група от Панталеймон, която показа танц и песни на сътрудниците заедно с младежите, които те придружаваха и които освен това активно участваха в цялата конференция.

Училището-интернат за бавно развиващи се деца от Кранево, както и групата младежи с увреждане за занимания в свободното им време „Евро-Интеграция“ от град Варна, пяха български песни и се представиха. Впечатляващо беше изпълнението на пиано на един сляп младеж от Варна. Двете български, а също така и различните гостуващи институции представиха през 3-те дни художествените творби на децата и младежите, за които се грижат. Тук също трябваше да се осъществи обмен на опит и чрез продажбата на продуктите – да се покаже солидарност.

Съботата беше посветена на практическия антропософски път и на разглеждането на индивидуалния човек със специфично увреждане.

След представянията на различните структури от Румъния и Гърция и първите проведени работни семинари по изкуствата, Тамара Исаева изнесе доклад за „полярностите и различните типове конституция в лечебната педагогика “. Тя също предизвика интересна дискусия сред публиката и стана ясно, че на уврежданията в България се гледа все още малко по-различно и тук също има нарастващо съзнание за тях.

След втория работен семинар по изкуствата (рисуване, евритмия, музика), Александра Буйсман говори за „значението на арттерапията в антропософските лечебна педагогика и социална терапия“, а Сил Валис – за своя опит като дългогодишен арттерапевт в Холандия. Сериите картини, показващи индивидуалното развитие по време на терапевтичния процес, имаха убедително въздействие и впечатлиха всички.

Неделята беше посветена на задълбоченото разглеждане на лечебната педагогика и социалната терапия, както и на възможностите за обучение и продължаването му в България.

Валерия Медведева изнесе най-напред един доклад за „полагането на грижи и оздравяването в лечебната педагогика “ и разказа за опита си като лечебна педагожка и за изграждането на нейното лечебно педагогическо училище в Украйна (Харков).

Последва третият блок от работните семинари по изкуствата, а след тях – докладът на Джон Бърд по същата тема, но във връзка с възрастните в социалната терапия. Той представи също така по един много впечатляващ начин развитието и реалността на тяхната социално-терапевтична институция „Урлати“. При това не бяха премълчани затрудненията с променящите се закони и държавни институции, които ще трябва да се очакват и в България.

Накрая две българки разказаха за техните обучения в чужбина, Мария Огнянова от Нова Зеландия и Лили Димова от Швейцария.

След това Бернард Хелт направи кратък преглед на многообразието от образователни центрове по целия свят и при това подчерта тяхната индивидуалност и приспособяването им към съответните дадености, съобразени с образователната и социална политика, но също и съвместната им работа и триединствния метод, съчетаващ теорията, изкуството и практиката.

Той окуражи участниците за нови инициативи и подчерта как във всички страни движението е започвало с малка инициативна група от педагози, социални работници, терапевти и родители, но сега антропософската лечебна педагогика и социална терапия са получили в повечето от тези страни държавно признание и подкрепа.

След това Диана Демирева представи, в качеството си на президент, ново сформираното сдружения „Опора“ за насърчаване на лечебната педагогика и социалната терапия в България. Тя даде ориентация върху запланувания семинар за повишаване на квалификацията под формата на курсове от по една седмица през училищните ваканции. За тях се записаха вече и около 50 участници, което показва и големия интерес.

Едит Моор ориентира накрая за новата й инициатива за създаването на социално-терапевтично общество за живеене и труд. Тя засвидетелства интереса си за сътрудничество с вече съществуващи инициативи и беше поканена спонтанно от някои от участници да ги посети. Тя ще продължи да следи, заедно с асоциация „Опора“, по-нататъшната организация на семинар-обучение и реализацията на първата социално-терапевтична институция. За тази цел вече бяха проведени разговори с някои селски общини, където би могло да има празна училищна сграда за тази цел. Свободна обработваема земя би могла да даде възможност за едновременното изграждане на био-динамично селско стопанство. Защото импулсът за създаването на социално-терапевтично общество представлява същевременно и импулс за активизиране и хармонизиране на всички нива на културата и обществото, които в тези страни са изпаднали в неравновесие, и което между другото означава и изолацията на хората с увреждания от обществото. Съчувствието към тях и връзката с тях биха означавали голямо обогатяване за всички, в смисъла на темата на конференцията „Ние всички сме хора с възможности “.

[1] ECCE е съкращение на английското наименование на организацията "European Co-operation of Institutions and Parent-organisations in Anthroposophical Curative Education and Social Therapy" (Европейско сътрудничество на институциите и родителските организации в областта на антропософската лечебна педагогика и социална терапия”. Асоциацията е създадена през 1992 г. в Холандия и има за цел да представлява хората със специални потребности и да защитава интересите им на европейско ниво като по този начин пропагандира и антропософските разбирания.