С.Ю. Тужилин
В началото на 2005 г. в Дорнах (Швейцария) както винаги се събра внушителен форум от представители на биодинамичната наука и практика от всички краища на планетата. Темата на форума звучеше примамливо: „Селското стопанство и Космоса“. Естествено във форума участваха и Мария Тун и Матиас. И както винаги, неуморната „фрау Тун“, както я наричат обикновено, удивляваше със своите открития и находки в областта на взаимните връзки между различните царства на живия свят на Земята и силите на далечния Космос, които тя несъмнено ще изнесе в следващия брой на календара „Посевни дни“, а възможно е да издаде още една книга, освещаваща тази или друга страна от тази необятна тема. Освен това тя поразяваше със своята блестяща памет и прекрасни знания по темата. А през тази 2005 г. Фрау Тун вече беше навършила 83 години*. Как й се отдава да съхрани активността в тази почтена възраст и да не прекъсва своята научна, изследователска и просветителска работа? Толкова ли е важно изтърканото мнение за благополучните условия? Или я движи още нещо, което ни е неизвестно?
Статията е превод от списание “Дитина+“, 2012/2 (със съкращения)
Автор: Петер Люти - валдорфски учител в Швейцария
Когато на 7 септември 1919 г. е открито първото валдорфско училище, приело около 250 деца в осем класа, Рудолф Щайнер отново и отново свързва това събитие с надежда за „културно действие“, което реформиращо, даже революционно,ще въздейства на всички училищни движения.
Но оставала изгубена една малка група от осем ученика, които не можели да се обучават в училище без съществена помощ.