ЦИКЪЛ от 20 лекции изнесени в Дорнах пред лекари и студенти по медицина от 21. 3. До 9. 4. 1920 г.
ЦИКЪЛ от 11 сказки изнесени в Оксфорд – Англия , 1922 г.
Съдържание:
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 9 август 1919……………................3
Исторически изисквания на съвремието
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 10 август 1919…………………………….....20
Отражения на гръцкото и римското душевни устройства в съвремието.
Индустриализма и новата воля от духа
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 11 август 1919..................................................33
Стока, работа, капитал
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 15 август 1919……………………..........42
Възпитанието като въпрос на формирането на учителя
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 16 август 1919………………………………....54
Метаморфози на човешката интелигентност
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 17 август 1919…………………………….63
Превъзмогване на егоизма, себевместване на човека в съвремието
Какво означава да бъдеш човек с увреждане в съвременното общество? Как обществото се справя с този феномен? Какво трябва да имаме предвид, за да осигурим устойчивото включване на хората с увреждания в общността? Въведение Първо, бих искал да отбележа, че за мен е чест да бъда гост на този интересен конгрес в страна със стара и богата история и интересна история. Надявам се, че организаторите ще успеят да дадат яснота по въпроса за това как ние, гражданите на модерното общество, което има своите религиозни и човешки ценности можем да подкрепяме хората с увреждания, или нещо повече – да подкрепяме хората с множествени увреждания по начин, който им помага да развият възможностите си. Аз съм Бернард Хелт, магистър по детска психология и педагогика.
Доклад от Първата източноевропейска конференция по лечебна педагогика и социална терапия - Варна 2006
Автор: Росица Левашка
Нормализация, здравна генеза [салутогенеза] и индивидуализация при формирането на живота
Идеята на социално-терапевтичната общност от самото й начало
Идеята на социално-терапевтичната общност беше заложена в началото на петдесетте години на последния век във Великобритания от Карл Кьониг[2] и неговите сътрудници от движението Кампхил[3] с изричната цел да се положат основите на форми на живот за възрастни с увреждания, които да бъдат организирани не само за, а и с тях. Като първи модел от тази форма на живот беше учредена селската общност Ботън Вилидж[4] в Англия, в която живееха заедно хора с и без увреждания:
Из музикотерапевтичната работа с деца и младежи
„Вашите деца, не са ваши деца!
Те са дъщери и синове на Живота,
грижещи се сами за себе си.
Те се появяват чрез вас,
но не ви принадлежат.”