ОПОРА - Антропософска лечебна педагогика и социална терапия

* Нели Ризен е жена с увреждания, която не може да общува вербално и използва алтернативна система за комуникация със символи. Това е нейното изказване на симпозиум във Фореленхоф през 2005 г. Хората, които споменава, са от т.нар. персонал на Алхемила - мястото, където тя живее и в чието създаване е участвала.

Нели Ризен, Алхемила, Оберхофен – Швейцария
Октомври 2005 г. симпозиум във Фореленхоф (Пъстървената ферма)

Представяне
Името ми е Нели Ризен. Скоро ще навърша 39 години. Живея в Швейцария до Тунерсее.

Преди повече от 20 години помогнах да се изгради Алхемила. Оттогава съм горда боядисвачка. Боядисвам коприна с растителни бои. Живея с моите другари по съдба в асистирана общност за съвместен живот. Ние работим и живеем според принципите на самоуправлението.

За мен е голяма радост да бъда тук и ви благодаря за поканата.

Аз мога да говоря благодарение на моите приятелки Жаклин и Мариане, от две и половина години. С Тим ме свързва съдбата. От повече от 30 години, в тази инкарнация.

Много обичам да пътувам и бих желала да опозная целия свят.

Трябва освен това да кажа,че съм страшно много развълнувана, защото утре ще трябва да говоря пред вас. И въпреки това се радвам.

Доклад

Трябва да ни е ясно, че ние като хора в нашето развитие винаги зависим от другите хора. Това няма нищо общо с увреждането, а с това да бъдем човеци. За хората е голям шанс това, че не са еднакви.

Те могат да се допълват. Те могат да се учат един от друг. За жалост това се случва прекалено рядко. Това, което отделен човек не може сам, го постига съвместната работа на няколко души. Въпросът е само от какви убеждения те действат заедно.

Ако мотивацията е насочена към събствените интереси, няма да се създаде истинска общност.

Нали е така само там, където хората се обединяват в по-висшето, в идеала, в духа, там може да бъде създадено нещо ново. От поглеждането към другия човек в неговата потребност от развитие, независимо от състоянието на неговото здраве. Напр. Тим ни изглежда като нормален. Но при по-внимателното вглеждане той има истински затруднения в развитието и често е много увреден. Тук не бих желала да влизам в подробности, но става ясно, че ние можем взаимно да се подпомагаме.

Условието е да се взимаме на сериозно. Не да се оценяваме, а да се зачитаме и уважаваме до дълбините на душата, с всички бездни.

Да се познаваме.

Да се научим да се различаваме, това, което съм аз и което е другият.

В нашата връзка Тим научи много и прави удивителен прогрес.

Ясно е, ние всички имаме потребности. Заедно ние се учим да ги осъществяваме.

Всезнайковците, напр. сътрудници, малко могат да помогнат в това. Разбира се, ние имаме нужда от подкрепа, защото някои неща не можем да правим сами, но не и от настойник, който да ни орязва от свободата на взимане на решения. Това е напълно излишно.

Ние всички имаме нужда от консултации, от специалисти, от лекаря, от автомонтьора и т.н. Но ние сами трябва да взимаме решенията. Или ще се срещнем на симпозиум.

Из стенограмата:

Здравейте, всички тук. И вие ли се чувствате като мен? Аз съм много ощастливена, че всички ние тук се събрахме, за да потърсим заедно бъдещето. Никой не знае точно, но ние заедно ще го намерим. Мариане и аз сме представителки на хората, които поради своето увреждане живеят повече във вътрешния свят. Един свят, към който принадлежите и вие. Но вие често сте го забравили. Животът може външно да бъде организиран, а вътрешно трябва да го оформим самите ние. Външно аз съм увредена и се нуждая от помощ. А вие обратно. Нека тогава да го направим заедно, така като днес. В зачитане и уважение. Бих желала да дам моя принос, но мога да го направя само, ако бъда взета на сериозно. Иска ми се ние, хората, често да се срещаме по един такъв открит начин. Със сигурност не съм сама тук с това си желание. Благодаря ви за вашето внимание. Сега ще има кафе. А Тим трябва да пуши. Нали, защото какво би бил живот без малките дързости. Прави винаги така, скъпа Бригита.