ОПОРА - Антропософска лечебна педагогика и социална терапия

Доклад от Първата източноевропейска конференция по лечебна педагогика и социална терапия - Варна 2006

Въпросът доколко съвременните знания за човека сa пълни и ни удовлетворяват е проблем, който все повече и повече се изисква в нашата ежедневна и професионална дейност. Не трябва ли постоянно да променяме своитe традиционни виждания, да ги задълбочаваме и разширяваме, за да създадем специална педагогика основана за по пълното представяне на човешкото същество и отговаряща на неговата многопластова, телесност и душевна и духовна реалност? Антропософската лечебна педагогика и социална терапия, е започнала своето развитие през 20-те години на миналия век, когато трима младежи се обръщат към Рудолф Щайнер с молба да им помогне в създаването на заведение за деца с умствени отклонения. Така през 1923 година се появява първото лечебно-възпитателно заведение "Лауенщайн" във Виена (по това време в  Германия). През юни 1924 г. Рудолф Щайнер посещава току що създаденото заведение и дава консултации на сътрудниците по лечебно -педагогическите въпроси. Приблизително по същото време в клинико-терапевтичният институт в Арлесхайм (Швейцария),  основан от Доктор И.Вегман, постъпват няколко деца с отклонения. Това събитие е послужило, като причина Рудолф Щайнер да прочете лекция в същата 1924 г. на тема " Лечебно педагогически курс". В този "Лечебно педагогически курс" който възниква в края на жизнения път на Щайнер се говори за децата нуждаещи се от душевна загриженост. При това се акцентира на помощта, от която те се нуждаят. По този начин се преодолява самото негативно понятие, когато става дума за деца с отклонения, както се случва при други названия. Това е свързано с различните равнища на разбиране за нарушеното развитие от отказа за разбиране, свързван с термина "нормален" в отнасящ се до човешката същност, до уважението на човешката индивидуалност със всичките  таланти и затруднения в тази жизнена ситуация, която тя разделя с другите хора. От такава представа на ценностите и целите зависи ще намери ли отделният човек имащ или нямащ затруднения своето собствено място в живота или ще остана аутсайдер.  Всяка психология и всяка педагогика произлиза от определен мироглед, от определен принцип. Върху разбирането на същността на отклонението в лечебната педагогика се базира този образ на човека, към който се стреми да образова и възпитава формиращия се човек педагога- към хармонично взаимодействие на тяло, душа и дух. Този подход се явява резултат от феномен наблюдения и носи в себе си качествено описателен характер. В лечебната педагогика се осъществява интензивно изследване на феномени- отклонения, затруднения, странности и всичко което на пръв поглед не изглежда нормално и означава че определени тенденции са станали едностранчиви, доминиращи и са довели до дисбаланс на телесното, душевно-духовно или социално равнище. Обкръжаващия ни световен ред, неразделна част от който е и самият човек, се основава на уравновесяване и поддържане на полярните процеси. "Ако ние имаме источник на светлина (например слънцето), то светлината се разпространява във всички страни и ние си предствяме, че светлината се разпространява във всички страни и се губи в безкрайността, но това не е вярно. Тази дейност не се губи в безкрайността, а достига до границата на определена сфера и след това плавно се отразява от нея, връщайки се назад, макар и светлината, идваща от източника, и отразената светлина  са коренно различни. В природата съществуват само ритмически потоци, няма потоци които изчезват в безкрайността, има само такива които ритмично се връщат към себе си.

На този ритъм се основава противоположността между по-ниската организация и и по-горната организация на човешкият организъм. Нашата горна организация представлява нещо хомеопатизирано. Тя в определен смисъл е противоположна на храносмилателните процеси в организама. Тя му образува противоположност, един вид негатив.

Ако ние се обърнем към структурата на човешкият организъм, то можем да наблюдаваме основополагаща се полярност, която се изразява в противоположност на закръглени, чашеобразни кости на черепа и продълговатите форми на костните крайници. Тази морфологическа полярност съответства на свръхчувствената полярност на горния и долния регион в човека. В долната част всичко е обхванато с движение и преобразуване. В горната част стои неподвижно мозъка без никакво собствено движение в черепа. Ежедневно хиляди мозъчни клетки умират и не се възстановяват. Разглеждайки същността на човека по този начин, ние имаме работа с природния феномен с два противоположни процеса "стягане" и "разширяване". Р Щайнер обозначава процеса "стягане" като стремеж към "точка",  и процеса "разширение" като стремеж  към "окръжност". "Точката - това е стягане в нейната концентрирана форма. "Окръжността" обратно съгласно своята идея се стреми към все по-голямо разширение, докато не стане безкрайно голям кръг (кълбо).  В черепа костите лежат отвън, под кожата, те имат защитна функция, което показва тенденцията образуваща окръжност (кълбо). Крайниците имат поддържаща функция, в централното положение на костите се изразява тенденция към точка. И обръщайки се към вътрешното в човека, към неговото "Аз", ще разгледаме по какъв начин този "Аз" намира своя израз във физическaта организация.  В горната организация "Я" действа от централната точка навън. Погледът  на човек, излизa от центъра на окото. В долната организация, в системата на крайниците не произтича такава среща с "Аза", но представлява интензивно съприкосновение с периферията, с повърхността на тялото. Вътрешното същество на човека, безпогрешно изразява себе си в ръкостискане, в движение и жестове

   Полярното разположение на точки и окръжности в човешката организация може да се покаже със следната схема.

От схемата се вижда, че в човешката организация произтича преобразуване на окръжност в точка и точка в окръжност. Това което е било в централната и горна организация, става периферия в системата на обмяна на веществата и обратно. Тези две противоположни полюса се уравновесяват. И както вече казахме преди, изместването на тази полярна устойчивост, води до уравновесяване на едностранното развитие на отклонението. Едностранното развитие може да се прояви на всяко едно равнище на тричленния човек . 

В Лечебно-педагогическият курс на Рудолф Щайнер се описва  противопоставянето на трите полярни противоположности в телесната и психическа организация, отделяйки по този начин, 6 конституционално-психологически типове. Важни се явяват три характеристики:

1. Връзка с времето, проявяваща се като памет (връзка с миналото) и въображение, фантазия (връзка с бъдещето).

2. Връзка навътрешния живот с обкръжаващия свят.

3. Връзка между формиране на представите за дейността и регулиране на тази дейност от една страна, и самата дейност, т.е практиката от друга.

1. Връзка с времето,проявяваща се като памет (връзка с миналото) и въображение, фантазия (връзка с бъдещето).

а) Човек страда от синдрома на натрапчивите състояния. Механизмът на възниквания на това състояние е свързана с особенността на функцониране на обмяна на веществата, не позволяваща да се извлече квинтесенцията от получените впечатления  да се приеме от организама. Като че ли впечатленията отскачат назад в областта на съзнанието. Главата буквално е препълнена с образи и представи, които не се приемат в областта на безсъзнателното. Обикновенно такова състояние възниква, ако преживяното впечатление се оказва прекалено силно или плашещо. В случай на описаната конституция практически всяко впечатление се оказва "прекалено силно", то се връща отново и отново. На такъв човек разбира се е много трудно да получи нови впечатления и да запомни нова информация.  С това са свързани трудности както в обучението така и в всекидневието. Човек постоянно се връща към повторения на някакво впечатления или действие, той буквално е атакуван от своята памет. Наблюдава се силна фиксация на точката на равнището на съзнанието. Такива хора, като правило имат забавен метаболизъм, тъмни гъсти коси, тъмни очи, малко намръщен поглед. Такъв тип в лечебната педагогика се определя като "човек,  който не може да забрави".

а) Противоположност на този тип се явяват хора, имащи трудности в формирането на образи (представи) на паметта. Представленията изчезват, те стават все по тихи и се забравят. Става дума най-вече за дълговременната памет, в която се съдържа информация за преживяванията, пространствените представи, ред абстрактни представи за понятия, нуждаещи се от запомняне. Към последните можем да отнсем запомняне на формите на  буквите от азбуката, необходими за обучение по четене и писане, таблицата за умножение и т.н. Най-често човек не може да се сети  понятия от каквата и да е област от знания, например математически символи или пространство (план на разположение, път и т.н.). Този проблем е свързан функционирането на механизма на паметта като цяло. Ние поддържаме представата, описваща дълговременната памет кат запечатване на квинтесенцията от получената нформация във всички организми на човека.

Човек с такъв проблем, като правило, има слаба пигментация на кожата и  косите. Това са със рижи или светли коси, хора с характерния "сероводороден" блясък в косите и очи (думата "сероводороден" се използва не само като сравнение, но и затова че показва ного активен метаболизъм сяросъдържащите аминокиселини). Този тип хора се наричат "хора които не могат да запомнят".

Следващата двойка противоположности се явява двойката , където тенденцията към точката се проследява не на равнище на съзнанието ( нервно-чувствената организация), а на равнището на ритмическата система. Ние имаме двойка епилепсия-истерия.

2. Връзка между вътрешния и външния свят.

В това понятие влиза развитоста на органите свързани с чувствителноста, активността в сферата на възприятията, а също така скорост на анализа на възприетото и ответните реакции.

а) Човек има забавена реакция. Латентност на реакциите може да достигнедесетки минути, и даже часове. Думи, звуци, цветове много бавно "достигат" до него. Той има тежка крачка, движения, като правило неловки, като цяло страда кординацията на движенията. Двигателният апарат е неразвит. Изразени проблеми с равновесието. Тактилното усещане е слабо, човек трудно чувства границите на своето тяло. Никога не се потят. Уринират много рядко, затруднено или не произволно. Температурата се усеща лошо, характерни студени ръце и крака. Косите и ноктите са плътни, добре развити. Резки, трудни жестове и "тежки" ръце. Мисленето е канализирано. Трудно се превключва.

Концентративната и улесняващататенденцията на точката често се оказва в груба, атлетична, не напълно проницаема телесност. Наличие на ред такива или сходни признажци показват подсказват за "прекалено плътна" конституция. Но тя може да се прояви в някаква неподвижност и педантичност на душевния живот. При хората с такава конституция често се диагностицира епилепсия или еписиндром, затова тази конституция се нарича още "епилептоидна", което не означава задължително наличие на епи-диагноза.

Противоположност на тази характеристика е истеричното дете.

б) Свръхчувствителния човек. Често има тънка нежна лесно наранима кожа, алергии и нейродермити. В детството често се наблюдава нощна енуреза, хиперсаливация.

Тактилното усещане е прекалено силно така че човек не понася докосване( личното „социално” пространство е прекалено голямо, не можеш дори да се доближиш) или обратно, човека буквално „увисава на шията” на някого.Нерядко такова дете се превързва към един двама учителя и придобива зависимост от тях. Такива деца( често момичета) могат да манипулират обкръжаващите , понеже притежавайки свръхчувствително възприятие, те могат буквално да „изчисляват” настроенията и чувствата на обкръжаващите хора.

Тези признаци сочат на прекалено „тънка” или „истероидна” конституция.

И накрая в последната двойка противоположности се проявяват конституционални типове при които уплътняващата тенденция на точката действа в областта на обмяна на вещества, областта на волеви процеси. 

3. Връзката между формиране на преставите и волевите деиствия

а) „забавеният” тип човек добре разбира, но не може бързо да реагира, като чели разбира какво се иска от него, но не знае как да го изпълни.  Често външно това са тежки, едри хора склонни с възраста към напълняване. Често те имат хидроцефалия или макроцефалия, но не е изключено да имат и микроцефалия.

Те добре възприемат външната среда. Понякога имат проблеми с храносмилване и стула. При такива хора латентността между възприятие и реакцията достига няколко минути. Те имат склонност към автостимулация- разклащат се, извършват стереотипни движения с китки. Те могат например да скочат и няколко минути да скачат и тичат а после изведнъж стихват. В емоционално отношение това са като правило отворени, комуникабелни, доброжелателни хора с детски черти на лицето. На предложение нещо да направят те реагират така като че ли не разбират какво се иска от тях, гледат ви с неразбиращ поглед или почват да разглеждат своите ръце. Но те реагират много бързо ако ги докоснеш. Ако имат собственна мотивация, те действуват изключително бързо и точно. Например, любители на сладко могат така бързо и неусетно да „ забърсат” из под носа ви нещо сладичко, демонстрирайки чудеса на моторика и концентрация на вниманието.

Понеже такива деца много често не изпълняват указания на специалистите по време на медицински прегледи или в специализираните училища поради описани особености на тяхната конституция, на нях много често им се поставя диагноза „ умствена изостаналост’. Към тази група се отнасят хора с някои генетически синдроми  ( Дауна синдром, Рубинштейна-тайби, Прадера-вилли). Ние наричаме тази конституция „ забавена”. Причината за затруднения при такива хора се крие не в липса на съобразителност, а в проблеми с предаване на информацията за движение от мозъка, където се формира сложна представа за действието, към крайниците, където това движение се реализира.

б ) Хора, които достатъчно пълно се характеризират чрез диагноза: „ хипердинамически синдром с дефицит на вниманието”. Такива хора като правило имат дълги едри ръце и крака и неголяма глава. Като деца те доставят много проблеми на педагози. Още преди да са им казали какво трябва да правят, те вече са хукнали да го правят. Нищо че не е вярно, пак ще го започнем наново. Ако пък ни омръзне, нещо друго ще правим. Те са в непрекъснато движение, като правило много говорят, без да спират. Хиперактивното дете има сходство с окръжността, докосва всичко, винаги е в движение. Особенно са характерни безспирни движения с ръце, които нито секунда не се намират в покой. Те събарят предметите покрай себе си, всичко пада, се чупи, но човека не го забелязва, той продължава все така да е свръхактивен, което е свидетелство за лошо фунциониране на ЦНС. Клиптомания е една от формите на заболяване, свързано с този тип конституция.

Деца от този тип се определят като” Свръхподвижни’.

Като разглеждаме окръжността  и точката, можем да определим жеста отговарящ на всеки вид нарушение и те лечебно-педагогически мероприятия, които следва да се преприемат за смегчаване на нарушението. Ако разглеждаме едната страна на полярността, трябва да разгледаме и другата.   От една страна свита във себе си тенденция на точката, от друга- разливаща се , разширяваща се тенденция на кръг. И двете, като всяка едностранчивост се явяват отклонение от нормалното състояние, т.е болест. Здравето се намира помежду им. И затова ако искам да лекувам, трябва да насоча болестта в противоположна насока, но не до край, иначе бих стигнала до друго болестно състояние. На всяко отклонение в развитието на детето трябва да се противопоставят полярни сили, които биха така преобразували едностранчивостта , да позволят развитиети да продължи далеч в бъдеще.Всяка едностранчивост се уравновесява с нейната противоположност.

Здравия човек има уравновесени полярности. В процеса на живеене в него се редуват полярните тенденции, като преобладават ту една, ту друга и така се създава ритъм. Човек има нужда от такива полярности, понеже те формират ритъм които играе важна роля в човешкия живот. На нас са ни нужни покой и движение, спомнене и забравяне, пробуждане и заспиване.

Сутрин ние имаме епилептоидна тенденция. Сутрин ние наново приемаме това, което вечерта сме оставили; възприемаме това, което трябваше да забравим през ноща. Сутрин ние сме склонни към съзерцателна работа, намираме се в точка.

Вечерта всичко е обратно. Ние имаме истероидна тенденция, да течем заедно с обкръжението. Ние започваме да забравяме и се освобождаваме от дневните си грижи.

Сутрин преобладава тенденция на точката: събуждане, спомнене и покой. Вечерта ние се се вливаме в окръжност-заспиване, забравяне.

Ако е здрав, човек балансира между тези полярности. В ритъма е здраве. Ако човекът е болен, той не може да мръдне от една или друга крайност и нашата задача да му помогнем да да навлезе в нормален ритъм.

Така ние разгледахме три двойки заболявания заедно с техни противоположности. В „ Лечебно-педагогическия курс” тези тези двойки са представени така:

Деца с бедно съдържание на сяра - Деца с богато съдържание на сяра

Епилептични деца - Истерични деца

Слабоумни деца - Хиперактивни деца

Всяка от противоположностите се характеризира така:

Спомнене - забравяне

Събужданеp - Заспиване

Покой - Движение

Обозначените полярности и техните характерни особенности съответствуват на тричленноста на човешкото същество: нервно-чувствената система, ритмическата система и системата за обмена на веществата и крайниците.

Разгледаните двойки полярности и конституционно- психологически видове не бива да се възприемат само като специализирани термини, а като ключ към идентифициране на болезнени тенденции, които оказват влияние върху всички области на човешкия организъм. Чрез тях се създава образа на болестта и се начертава основната насока в работата на педагога, социалния терапевт и лекаря.

В „ Лечебно-педагогическия курс” ние имаме понятия, които можем да използваме като инструмент за разглеждане на всяко нарушение във негова взаимна връзка с всичките системи на човешкия организъм. При това целостта на човешкия образ остава непокътната.

Литература:

1.Р. Щайнер „ Лечебно-педагогическия курс”- Калуга 1995г.

2.Р. Щайнер „ Духовната наука и медицина” Калуга 2000г

3.В.Хольцапфель „Деца нуждаещи се в особени грижи” Калуга 1997г

4.В. Ботт „ Антропософска медицина” Санкт-Петербург 2005г.