„Вашите деца, не са ваши деца!
Те са дъщери и синове на Живота,
грижещи се сами за себе си.
Те се появяват чрез вас,
но не ви принадлежат.”
Този цитат от известния ливански философ и писател Халил Джебран, живял и творил в Америка през 20 век, ни отвежда към една от великите тайни на Живота. От къде идваме ние като жители на тази Земя? Какво представляваме ние като хора? Дали това тяло, с което ние се проявяваме е само един временен наш дом или то е нашата същност? Съществува ли друг свят - свят на Духа, където ние живеем през останалото време от нашето съществуване или с физическата смърт идва и края на това съществуване?
Тези и много други, подобни въпроси са занимавали и продължават да занимават хората и намират отражение в творбите на много философи, писатели, художници. Имало е времена, в които този въпрос не е стоял пред хората, живеещи тогава, защото те са можели да виждат и свободно да общуват с този Духовен свят. После човекът е потънал в материята и това знание е било забравено. И ако е нормално ние като хора да имаме интерес към това – кои сме ние , то пристъпвайки към нещо такова, каквото е педагогиката или лечението, въпросът - какво всъщност представлява човек - е направо задължителен!
И така, когато погледнем човека, ние виждаме само едно физическо тяло. Какво стои зад това физическо тяло, законите, които карат това тяло да расте, да се движи, това, което в човека е чувстващата същност, ние не можем да видим. Рудолф Щайнер описва човека като едно сложно телесно - духовно същество. Ние наистина виждаме само физическото тяло, но то е проникнато от три невидими, свръхсетивни тела - етерно или жизнено тяло, което оживотворява физическото тяло, астрално или душевно тяло и духовно тяло или Аз, който се явява неразрушимата същност на човешката индивидуалност. Oсвен това, Щайнер разглежда човека като една троичност : нервно - сетивна система /мислене/, ритмична система /чувстване/ и система ВВО( вещество-обмен) - крайници /воля/, където НСС и ВВО се приемат като 2 полюса, а ритмичната с-ма е тази, която трябва да допринесе за тяхното хармонизиране. Ако единият от тези полюси доминира в човека, се получават патологични изменения. Обикновено проблемите при децата, които се отклоняват от нормалното развитие, са свързани с някакъв дефект във волята.
Рудолф Щайнер е австрийски философ , педагог , литературовед, архитект, драматург , който твори в края на 19 и началото на 20 век. Името му е познато у нас само на един малък кръг от хора, но в западна Европа, Америка, Русия, Украина, Гърция, Румъния, та дори Африка и Азия, неговото име е популярно като основоположник на валдорфската педагогическа система, биодинамичната агрономия, антропософската медицина, и др. Едни от най-известните фармацевтични фирми в западна Европа - "Вала" и "Веледа" работят с лекарствени продукти и природна козметика, разработени върху основата на препарати, дадени от Р.Щайнер. Почти в края на неговия живот, една група лекари, с която той е бил във връзка и които са работили с деца с увреждания, го помолват да даде известни насоки за работата с тези деца. Така се ражда един лечебно - педагогически курс, който той изнася пред тях и с което се поставя основата на лечебната педагогика. Днес, почти навсякъде в света има центрове и лечебно - педагогически училища, които се създават на тази основа .
Какво всъщност представлява лечебната педагогика? Имало е време, когато цялата педагогика се е явявала едно лечение и думите за лечение и възпитание са имали едно и също значение. Ако се приеме, че учейки децата, ние всъщност ги възпитаваме, което всъщност е точно така, защото педагогът не е само учител, но и със своята личност и работа същевременно и възпитава децата, които са му поверени, то лечебната педагогика е възпитание на деца, които показват поведенчески проблеми или имат някакво увреждане. За да се разбере по какъв начин действа лечебната педагогика върху такива деца е необходим един по-задълбочен поглед върху това, което се проявява като отклонение в човека. Но това не би могло да стане ако ние нямаме едно дълбоко разбиране за човека въобще. Случва се така, че в дадено дете се появяват определени тенденции и те започват да доминират така, че да доведат до една едностранчивост в развитието на детето, водеща до един физически, душевен или социален дисбаланс, определящ се като ненормалност.
Какво всъщност представлява ненормалността. Когато се замислим над това, не можем да намерим някакъв друг отговор , освен този, че ненормалност се явява всичко, което се отклонява от това, което сме свикнали да приемаме за нормално. И каква е причината за всичко това? В лечебната педагогика е много важно това, лечебният педагог да изхожда от познанието, че човек не е само едно физическо тяло, а едно духовно-душевно същество и тялото е само проводник на тази духовно-душевна индивидуалност. Тази индивидуална същност не може да боледува. Духът не може да боледува. Боледува само тялото, което по някакви наследствени или други причини не може да бъде овладяно от тази духовно-душевна организация. Без подобно познание, лечебният педагог не може да постигне много в работата с деца с проблеми в развитието си. Той трябва да приеме , че във всеки човек, респ. всяко дете има една здрава индивидуална същност. Трябва винаги да бъде съзнателен за това, че в работата си, той се обръща, именно, към тази здрава духовна същност. И цялата работа на лечебния педагог се състои в това, да помогне на това здраво начало, което е творящият принцип в човека, да сформира един душевен живот, който да може да се прояви навън чрез физическото тяло. Това , лечебният педагог да живее с разбирането, че той работи с една същност, подобна на неговата, която , обаче, заради някаква физическа пречка не може да се прояви, е основното в неговата работата . Да се получи разбиране за същността на човек е първото, което лечебния педагог трябва да постигне.
Нещо друго, което е необходимо да се достигне като разбиране е, че не можем да очакваме от детето промяна, ако гледаме на него като на един обект, върху който може да се въздейства отвън корекционно. Системата, която се основава единствено на тест-диагностиката на отделните нарушения, констатирайки само отделните страни на заболяването, а също така и на бихевиористичните подходи и корегиране на телесните дефекти , използвайки условните рефлекси, без да се взема под внимание душевното състояние на детето, не е приемлива за лечебната педагогика. Както вече стана въпрос, лечебният педагог трябва да възприема детето като индивидуалност, която носи в себе си своите предразположения и заложби, и всичко, което се работи с детето да е съобразено с тях, като при това трябва да има и един стремеж да се постигне вътрешното съгласие на детето за това. По този начин детето се превръща в субект, един вид съучастник в тази лечебно-педагогическа дейност. Още нещо много важно трябва да съпътства работата на лечебния педагог и това е готовността му да учи заедно и от детето, което му е поверено. Той трябва да излезе от ролята на личност, която е поставена да преподава някакви знания, а трябва да застане срещу детето с нагласата, че е изправен срещу нещо, което тепърва ще се разкрива пред него и това разкриване ще отнеме много време, това разкриване ще се нуждае от една жертвоготовност. Не самото учене е важно, а това да доведем детето до това да може да учи. И тук личността на учителя като един авторитет, който детето да следва, не може да се замени с нищо друго в процеса на възпитанието. Този авторитет трябва да се почувства от детето по един вътрешен начин, а не да се налага отвън. Т.е детето трябва да изпита в себе си доверие към педагога и от там да го последва със своята душевност, а не да бъде само физически изпълнител на това, което учителят му поднася. Това е същото, за което бе писано по-горе – от един обект, детето се превръща в съучастник. Единствено по този начин може да се въздейства оздравително върху душевната организация на детето и от там върху телесната. По този повод Р.Щайнер пише: „Всичко това, което свързва нашата вътрешна същност с това, което ние вършим, засилва нашето етерно или жизнено тяло.... И съвсем няма да е зле, ако при възпитанието в училище, още в една юношеска възраст, систематично се работи за засилване на етерното тяло.“
Ако се поразмисли човек върху тези думи ще види, че действително, когато извършваме някаква дейност по принуда, без да влагаме в нея част от своите желания и чувства, тя ни уморява много бързо, докато над нещо, което ни доставя удоволствие и радост можем да работим с часове без да почувстваме каквато и да е умора. Какви са основите, върху които се опира лечебната педагогика ? Лечебно-педагогическите деца трябва да се обучават по същата методика и учебен план, както и останалите деца, защото едно дете на седем години, напр., въпреки своите увреждания или отклонения от развитието си, си остава едно седемгодишно дете . Какво означава това? Това означава, че то трябва да получи същите знания, които получават и другите деца на неговата възраст.
Работейки с лечебно-педагогически деца ние трябва да ги подготвим така, че за тях да е възможно по-късно да се включат в една социална среда, където едно, евентуално, едностранчиво сформирано обучение да не се окаже пречка за една такава интеграция. Въпреки това, тези знания трябва да са така преработени и съотнесени към индивидуалното развитие на детето, че в тях да действа лечебния елемент. Например, на едно дете, което забравя бързо и което съвсем неправилно се свързва с понятие като слабоумие, трябва да се преподава съвсем различно от това на едно дете с натрапчивост. Или ako имаме епилептично дете, тогава е необходимо понякога да забавяме темпото, с което разказваме урока и да подсилваме отделните звукосъчетания, защото това подпомага правилния преход на астралните сили и Аз-организацията във физическото тяло – нещо, което е затруднено при епилепсията. Съвсем по друг начин трябва да поднасяме урока на едно хиперактивно дете. При него е необходимо преди да се започне урока да се уточни планът за деня, а в самия урок трябва да вземем една ключова дума и да изградим урока схематично във връзка с нея.
Лечебната педагогика ползва като основа учебния план и методиката на валдорфската педагогика, където ритъмът и ритмичните закомомерности се явяват нещо основно. Всичко, което се намира под въздействието на ритъма, влияе укрепващо на етерното тяло. Всичко в нас и около нас е един ритъм. Вдишването и издишването , работата на сърцето и кръвообръщението, денят и нощта, годишните времена. И ако този ритъм е нарушен се появява някаква аномалия. Точно поради това ритмичността е нещо, с което толкова много се работи в лечебната педагогика. Нека се има предвид, че ритъма, това не е просто някакво повторение на нещата, а това повторение трябва да има душевен елемент. В основата на тези ритмични повторения са развитието на деня, седмицата, месеца и т.н.
Обучението по епохи е също една ритмичност, която е характерна за учебния план на валдорфската и оттам на лечебната педагогика и в чиято основа лежи факта, че всичко, което се приема интензивно за определен период от време, продължава да действа и след това подсъзнателно. При много деца нарушеното развитие може да се разглежда като ограничена способност да получават или преработват впечатления. Това може да се дължи на нарушения на органите на сетивата. Р. Щайнер развива учението за сетивата, като говори за 12 сетива и ги групира в 3 основни групи. Познавателни или социални сетива, чиято работа не е мисловна, но които все пак са свързани с областта на мисленето. Това са - сетиво на Аз-а, сетиво на мисленето, сетиво на говора, сетиво на слушането. Чувствени сетива, свързани с душевността и емоциите . Това са – топлинно сетиво, зрително сетиво, вкусово сетиво, обонятелно сетиво. И телесни сетива, свързани с волята – сетиво на равновесието, двигателно сетиво, жизнено сетиво и допирно сетиво.
С познанието за последните 4 сетива, свързани с волята работи най-често лечебният педагог. Тъй като, при повечето деца с увреждания е нарушена ориентацията в пространството, се работи много с движения. Освен това, пространството, което те възприемат, пространството, в което усещат самите себе си по отношение на обкръжаващата ги среда, вследствие на увреждането, не е особено голямо и това се явява един вид терапия, с която се насочва техният поглед към тази среда. Този поглед трябва непрекъснато и постепенно да се разширява.
Естествено е да обърнем внимание и на един друг лечебен фактор и това е атмосферата , в която детето работи. Как е оформено помещението, където децата работят, какви са цветовете, картините, материалите, които са използвани – всичко това се приема от децата и въздейства чак до тяхната душевна същност оздравително или разболяващо. Нещо, също толкова основно в лечебната педагогическа работа са изкуствата. Работата с глина , рисуването на форми, смесването на цветовете, всеки музикален ритъм, тон или мелодия, жест или звук, достига до душевността на детето и му въздейства по различен начин. Има деца, при които в основата на нарушеното развитие лежи една неспособност да се изразяват външно и работата с изкуствата може да се окаже много полезна тук. В различните поетични ритми - ямб, хорей, анапест и др., може да се наблюдава едно свързване на ритъма с потока на дишането.
Познавайки това, лечебният педагог може да влияе на едно по-дълго вдишване или съответно издишване, което стои в основата на различните отклонения в развитието, напр., заекването или истеричните тенденции. Биха могли да се дадат много примера за това как въздейства лечебната педагогика.
Едно нещо , обаче , трябва винаги да се има предвид и това е, че лечебният педагог не може да разчита на готови рецепти. Единственото, което той трябва да приеме в себе си е едно благоговение към това, което се разкрива като едно духовно откровение в различните отклонения в човешката инкарнация на земята. И искам да завърша със следните думи на Р.Щайнер: „Хората се стремят винаги да действат по предписание: ти трябва да направиш това така, а това така. - Този, който иска да стане възпитател на ненормални деца, никога не е готов, за него всяко дете е нов проблем, нова загадка. Но той ще достигне до решението само тогава, когато, ръководейки се от същността на детето си изясни, как трябва да постъпи във всеки отделен случай. Това не е много удобна работа, но тя е единствено реалната. "
Росица Левашка - антропософски лечебен педагог
oporabg.com