ОПОРА - Антропософска лечебна педагогика и социална терапия

Върху подхода и това, което предлага антропософската лечебна педагогика Оферти за всички деца с увреждания В областта антропософската лечебна педагогика днес има различни оферти: - центрове за ранно консултиране и стимулиране - лечебно-педагогически детски градини - интегративни детски градини - училища за деца с необходимост от грижи за душата - стимулирани класове във валдорфските училища - интегративни валдорфски училища - домове и общности за съвместно живеене - детски психиатрични стационари в антропософските болници За възрастните хора с увреждания също има безбройни възможности – от работилници и общежития до селски общности, в които са интегрирани живеенето, работата, културният и социален живот. За да се характеризират принципно различните житейски ситуации на възрастните хора, при тях се използва обозначението "социална терапия". Деца с най-различни форми и степени на увреждане биват стимулирани и придружавани с методите на антропософската лечебна педагогика, като отделните институции сами определят основната си дейност и примерно работят с деца с множествени и много тежки увреждания или с деца със синдрома на аутизма. Досега няма собствени заведения за деца с увреждания на сетивата; има обаче няколко заведения, в които могат да бъдат приемани отделни деца, които като допълнение към дадено множествено увреждане са слепи или глухи. Намерението, деца с най-различни форми на увреждане да бъдат обучавани отчасти също и заедно с деца без увреждания, с което да се вземат под внимание и стимулиращите развитието взаимодействия между децата, се сблъсква все още в някои от федералните провинции и с границите на училищното законодателство, в което е предвидено разделено обучение в съответните типове специални училища. Лечебната педагогика като организъм Всъщност лечебно-педагогическата работа не може да има успех в изолирани, отделни мерки, а винаги трябва да бъде включена в един организъм: напр. този на семейството, на детската градина или на училището. Само когато детето има усещането, че всичко, което се предлага, се отнася до целия му живот, то може да отговори положително на него. Следователно лечебната педагогика започва в обкръжението на детето с изграждането на приемливо, издръжливо, изграждащо обвивката формиране на средата. Това е валидно за всички деца, особено за онези, които вследствие на своето развитие са засегнати от страхове и несигурност по отношение на опитността на техните тела и преживяването на заобикалящия ги свят. Затова даващите сигурност пространствени и времеви структури представляват важни съставни части на лечебно-педагогическия организъм, напр. носещият ритъм на живота, който от една страна освобождава детето и същевременно предлага ориентация в едно иначе необозримо протичане на времето. Децата - много по-силно от възрастните - изживяват пространствените и времеви съотношения не само като външни структури, а винаги и заедно с тяхното душевно съдържание, затова е от голямо значение какви образи и настроения живеят в тях. Така напр. съзнаваното формиране на протичането на деня и на годината може по този начин да се превърне във важно биографично събитие за детето. Децата винаги се учат от отношенията им с другите хора: техните родители и учители, техните братя и сестри, съучениците им. Дори и ако днес педагогическата връзка се разглежда много по-критично от когато и да било, тя се намира в центъра на всяко развитие. Колкото по-малко е едно дете, толкова повече за него е важно всички предложения и мерки да произтичат от една на приемлива, издръжлива и трайна връзка. За сътрудниците в лечебната педагогика това е свързано с високите изисквания към тяхната способност за емпатия. Като се изхожда от личното преживяване на детето, тогава може да израсне едно "лечебно-педагогическо поведение", което от една страна детето носи индивидуално, но от друга страна то също така изгражда и възпитава. Формирането на жизнения свят на детето и индивидуалното изграждане на отношенията са предпоставката за намирането на издръжлива и приемлива почва от същинските лечебно-педагогически мерки. Антропософската лечебна педагогика се разбира отдавна като междудисциплинарна работа, чийто успех зависи от тясното взаимодействие между педагогическите, терапевтичните и медицинските сътруднички и сътрудници, но също така и от сътрудничеството с родителите. "Лечението и възпитанието" като процес, който се случва, може да възникне едва на тази основа. При почти всички деца лечебно-педагогическата задача започва с подпомагането на залавянето със собственото им тяло. Това е предпоставката, те да могат постепенно и последователно да се изживяват при своето ориентиране в обкръжаващия ги свят и в улавянето на света по-сигурно и по-способни за това. Следователно не е толкова важно детето да може колкото е възможно по-рано да се приспособи към изискванията на съвременната цивилизация, колкото първоначално да може да се опре на собствената си основа в телесността. Колкото по-успешно става това, толкова по-диференцирано, гъвкаво и самоопределено то може след това да се докаже в живота. Най-напред – особено там, където заведенията съдържат и жизнената сфера на детето – самият живот трябва да даде достатъчно повод за учене. Отнасящите се за ежедневието помощи и учебни институции могат многократно да донесат плодовете най-добре там, където те са непосредствено необходими: у дома, в градината, или напр. в селското стопанство пред детето се изправят предизвикателства, които биха могли да му дадат все нови стимули за развитието. Всяко дете преминава в детската градина и по-късно преди всичко в училището през съобразено с възрастта му обучение. Основата за това е зададена в учебния план и в методиката на валдорфската педагогика, която не формулира темите и целите на обучението едностранно към бъдещите изисквания в обществото, а изхожда от тяхното значение за биографията на подрастващия човек. Следователно децата с увреждания преминават принципно през същите теми като всички останали деца. Те обаче трябва да бъдат обработени съответно на индивидуалното им развитие и да бъдат направени достъпни в тяхното терапевтично измерение. Всяко дете трябва да може по принцип да намери своята собствена допирна точка в учебното занятие, от която нататък то може да върви по своя път на обучение. Движението, говорът, образите и упражняването на паметта му помагат да намери подхода към собственото си тяло, към света и към другите хора. Важна цел на учебното занятие се състои в това, че детето се научава инициативно, а не реактивно да се изживява по отношение на различните събития и изисквания на живота, за което важен принос имат неговата ориентация към действия и включването на художествените предмети. Децата с увреждания имат в сравнение с другите деца най-често по-ранни и по-силни опитности с границите и съпротивите. Окуражаването и подкрепата, от които те имат нужда за преодоляването им, се конкретизира не на последно място и в специфичните терапевтични предложения. От редицата различни терапевтични възможности би трябвало тук да се спомене лечебната евритмия: връзката между говор и музика с движението може да подмами интереса на детето към изразяване в движението, към упражняване на способността му за движение и за формиране, и по-специално за компенсиране на едностранчивостите на неговата фигура в движение. Погледнато от перспективата на лечебната педагогика, движението никога не е ограничено само функционално, а действа чак навътре върху образуването на телата, в житейските процеси и в душевното изживяване. В много заведения има и лекар като член на колегиума. Той съдейства също при лечебно-педагогическата диагностика, установяването на индикациите на терапевтичните мерки и – доколкото той е и лекуващ лекар – също при медицинската конституционна терапия на детето. Функционалната и процесуална връзка с работата на даден лечебно-педагогически организъм се нуждае от връзка с познанието, чиято сърцевина са детските обсъждания и конференции. Тук в центъра се намира биографията на отделното дете, продължаващият диагностичен и човекопознавателен (метод на познанието от антропософската духовна наука) стремеж, детето да бъде разбрано, оттук да се придобият перспективи за действия и да може да се отправи критично-коригиращ поглед към собствената дейност като възпитатели. Какво означава увреждане? За да може да се преодолеят по-скоро дефицитно действащите наименования като "умствено увреден", "практически обучаем[1]" или "поведенчески разстроен", в антропософската лечебна педагогика се говори за "нуждаещи се от душевна грижа" деца, младежи и възрастни. С това могат да бъдат направени ясни няколко нива в разбирането за увреждане: отказването от нормализираните представи за това да бъдеш човек до уважението на индивидуалния човек с неговите, собствени за него дарби и увреждания в рамките на контекста на живота, който той споделя винаги с другите хора. От това формиране, ценности и цели зависи, дали отделният човек – със или без увреждания – ще намери своето място или ще остане изключен. В този смисъл "нормалността", както се изразява Рудолф Щайнер, основателят на антропософията, не е нищо друго освен "критерий на филистерите[2]". Решаващото е, кои социални изменения и организирани форми допринасят за преодоляването на унаследеното разбиране за увреждане. Терминът "нуждаещ се от душевна грижа" указва на индивидуално телесно-душевно ниво за това, че всеки човек не само се нуждае от развитие, но е и способен на развитие. Нашите повече или по-малко очевидни дисхармонии се появяват при хората с увреждания само по-силно в съзнанието. На тези индивидуални "белези на конституцията" диагностичното и терапевтично внимание към детето отговаря с лечебно-педагогически предложения, които му дават възможностите за компенсация. В хората, които ние обозначаваме като хора с увреждания, често откриваме насреща си личности, чиято интензивност на живот, сила на волята и социална способност могат дълбоко да ни впечатлят. Те ни карат да осъзнаем, че човекът не е неговото тяло, а има тяло, с което той се конфронтира и задълбочено занимава и което той повече или по-малко може да направи свое собствено, като може да се сравни с музикант, който свири на инструмент. Следователно нашето собствено положение в живота не ни принадлежи като пасивна даденост, а се оказва индивидуална сетивна ориентация, която може да послужи като изходна точка за нашата задача в биографията ни. Къде се намират днес антропософските заведения за лечебна педагогика? Антропософската лечебна педагогика се разбира като част от обществената помощ за хората с увреждания. В Германия, както и в много други страни, тя се подпомага от обществения сектор по същия начин както и други свободни представители на организациите в обществена полза, по такъв начин се ползва от съответните свързани с това преимущества и страда от същите рестрикции. От основаване й преди 75 години тя премина през интензивни процеси на диференциация. Тя се разбира като методика в развитие: успехът й зависи от това, каквото се постига в отделните заведения, как нейните методи са разработени и продължават живо да се развиват и не на последно място от това, какви хора работят там. Антропософските заведения не са изолирани острови: те трябва да се изправят пред всички вътрешни и външни трудности и предизвикателства на нашето време, за да се справят с целта си, да създадат заслужаващи да бъде живяно в тях места за хората с увреждания.

[1] `Практическата обучаемост`, респ. `практически обучаем` е понятие от педагогиката, по-точно от специалната педагогика, което се отнася за намалената интелектуална работоспособност на хората с когнитивно увреждане. Това понятие се използва в Германия от 60-те и 70-те години за деца и младежи, които не отговарят напълно на обичайните изисквания на предишните помощни и днешните учебно-помощни училища. Деца и младежи, за които е валидно задължителното училищно образование, посещават училища за практически обучаеми хора, в които те се научават на „практическите” неща от живота, за да могат по-късно да водят до голяма степен независим живот в ежедневието и професията. С този неологизъм трябва да бъдат заменени старите обозначения като слабоумие, олигофрения или умствена изостаналост, които винаги включват недостатък или дефект у човека, с положително звучащ израз. Днес и този израз се намира от много хора като негативно звучаш. Според словотворчеството на Рудолф Щайнер се използва понятието „потребност от душевна грижа”. – б.пр. [2] Човек с ограничен кръгозор, с еснафски прости обноски, със стари възгледи и лицемерно поведение, б. пр.