ОПОРА - Антропософска лечебна педагогика и социална терапия

Антропософската лечебна педагогика и социална терапия са основани на валдорфската педагогика и духовната наука Антропософия. Занимават се с деца и възрастни, нуждаещи се от специални грижи. Тук не се включват само хората с увреждания, както е логично да се предположи, а всеки един, чиито индивидуални характеристики водят до трудности в общуването, обучението, преживяването на света.

Всеки човек има свои индивидуални черти на характера, темперамента, физическото си състояние, умствената дейност, емоционалната сфера. Съчетанието от тях правят човека единствен и неповторим. Лечебната педагогика и социалната терапия се включват в помощ на личността ако някакви крайности в нейната цялост препятстват пълноценното й развитие, общуване, изява. Много често това са деца с поведенчески и емоционални затруднения, деца с езикови трудности, по-затворени в себе си деца или пък хиперактивни... Или пък възрастни, при които по различни причини - психични, интелектуални или болестни - има нужда от подкрепа, за да не се получи "зацикляне" в развитието и за да може личността да се приеме като адекватна и нужна, да намери своето място в живота.

Не е далече от истината, ако се каже, че лечебната педагогика и социалната терапия подпомагат хората, които се нуждаят от специални грижи за душата. Душата - най-фината и индивидуална част, нашата същност, в същото време е и много уязвима и често страда. Причините могат да са най-различни, но резултатът е дискомфорт за човека  и неговите близки. Така стоят нещата и ако човекът е с увреждане, даже увреждането често е за цял живот. Как да се развие потенциалът, как личността да бъде максимално свободна и самостоятелна, как близките да го възприемат - всичко това са важни и основни въпроси, а лечебната педагогика и социалната терапия опитва да помогнат в намиране на отговорите.

Основният въпрос за същността на човека, за смисъла на неговото съществуване възниква при всяка среща с наш близък увреден човек. Такава среща често предизвиква реакция и усещане, трудни за обяснение. Може да възникне състрадание и съчувствие, но не са изключени също страх, отчуждение или отхвърляне.

Различните култури реагират по различен начин на това предизвикателство – от изолация и осъждане заради вярата, че това е Божие наказание, до най-интензивно попечителство и най-високо обществено приемане. Въпросът за моралната отговорност на нашето действие води до осъзнаването, че всяко човешко същество би трябвало да респектира и да бъде разбирано като индивидуално същество и в края на краищата да признаем еднаквите права и шансове в живота на всички хора. Това осъзнаване е довело в много страни дотам, едно увредено дете колкото е възможно най-рано да бъде подпомогнато да може да посещава детска градина и училище и да бъде подготвено в различни инстритуции за живота на възрастния. Основните права на живот, възпитание, образование и работа важат за всички хора и не бива да има дискриминация на хората с увреждания, а е нужно солидарно понасяне на товара на тези хора от обществото.