Интервю на oporabg.com с Едит Мoор, музикален педагог
организатор на Инициативата по лечебна педагогика и социална терапия >>
Лечебна педагогика и социална терапия в Швейцария >>
- Ще ни се представите ли накратко?
- Името ми е Едит Мор - Василев, родена съм през 1955 г., швейцарка съм и съм омъжена във втория си брак за Слави Василев (от Варна). Завършила съм педагогика и музикална педагогика. Работила съм като учителка (от първи до девети клас), валдорфска учителка (занимания с говор, музика, градинарство), учителка по музика (блокфлейта, ритмика, танц), социална педагогика (дом за възрастни с умствени увреждания). Дъщеря ми Ана, на 23 години, работи също като социална педагожка.
Лично докосната, но и въодушевена от методите на антропософската лечебна педагогика и социална терапия, с които се запознах в различни страни, се появи моята инициатива за поощряването им в България, която стартира с източноевропейската конференция по лечебна педагогика и социална терапия, проведена от 28 до 30 юли във Варна. Междувременно тази инициатива се подпомага от международни организации и от едно ново българско сдружение за поощряване на антропософската лечебна педагогика и социална терапия “Опора“. Целта е не само да се предлагат семинари за повишаване на квалификацията, но и да бъдат създадени лечебно-педагогически училища и социално-терапевтични домове. За тази цел създадох още една фондация и водя разговори с една община за плодотворно сътрудничество. Търся заинтересовани сътрудници за създаването на малък социално-терапевтичен дом с трудови терапии, които биха желали да свържат практиката и усъвършенстването на квалификацията, което в нашите страни е нормалният път на професионалното обучение в тази област, тъй като ние също се учим по ближните ни с увреждания.
- Какво представляват лечебната педагогика и социалната терапия?
- Антропософската лечебна педагогика предпоставя равностойността на всички хора като духовни същества и се насочва към това какво един човек с увреждане може да бъде и иска да бъде – следователно към неговото бъдеще, а не към това, каквото той изглежда, че е в този момент.
* Тя поставя в центъра развитието като човек и гледа на увреждането като на житейско предизвикателство за човека с увреждане, като изходна точка за разгръщането на неговата личност. За хората, които се грижат за тях и ги подпомагат, лечебно-педагогическата задача дава възможността да школуват собствената си личност като инструмент, а с това и да развият самите себе си. Автентичността, която имат хората с увреждане, ни дава възможността да се учим от тях.
* Антропософската лечебна педагогика може да насърчава вътрешните сили на тези хора, без при това да се пренебрегва самото увреждане. Затова на базата на антропософския образ на човека бяха разработени една различна методика и многостранни терапии, които могат за всеки човек да бъдат прилагани по индивидуален начин. С това всяко дете получава подходяща форма на обучение; всеки възрастен – смислена за него работа.
* Задачата на социалния терапевт се състои в придружаването (асистирането) и подпомагането на възрастните хора в начина им на живот, при интегрирането им в света на труда, както и в социалния и културен живот на обществото.
- Как антропософията разглежда човека?
- Всички хора са равностойни духовни съществa, с намерението да се развиват и да разгръщат вътрешните си сили, които те проявяват в своята биография. При хора, които са със забавяне или нарушения в своето развитие – следователно тяхното развитие не протича естествено, трябва да се използват възможности и мерки, за да бъдат подпомогнати. На разположение за тази цел се намират методите на лечебната педагогика.
- Ще ни разкажете ли повече за организацията на центровете по лечебна педагогика и социална терапия?
- Идейната им основа е антропософския възглед за единството на дух, душа и тяло. Разглеждайки тези три аспекта на човека с увреждане, ние виждаме какво липсва и какво може да се развие, къде липсва баланс. Духът винаги е здрав, но душата и тялото могат да боледуват. Затова се помага на душата и дори се изполва термина "хора, нуждаещи се от грижа за душата". Помага им се да се научат да работят с чувствата и душата. Поради тази причина в ежедневието се работи с красиви неща, които носят хармония, например арттерапията, която е метод за лечение. Друг метод е участието и изпълнението на ритуали като годишните празници. Тези методи са винаги форма на диалог. Антропософската медицина не заага само на традиционните лекарства, а използва други средства - хомеопатия, арттерапия, евритмия. Много важни за тези хора са също така и редовният ритъм на живот и работа, както и възможно най-голямата интеграция в ежедневието в дома и в обграждащото ги общество.
Самият център обикновено се намира често в населено място и е изграден от различни сгради. В рамките на центъра могат понякога да живеят дори двойки с увреждания, и то доста самостоятелно. Самите жители на центъра го чувстват като собствения си дом.
- Как се процедира при приемането на нов член на центъра?
- Преди да влезе в центъра, подробно се проучва неговата биография до този момент; изследва се, за да се установи актуалното му ниво на развитие и се мисли как да бъде интегриран. Провеждат се и разговори с родителите и с учителите, придружителите, респ. асистентите и терапевтите, които са работили с него. След приемането му първо се интегрира в общността, после влиза в работна група и участва в различни видове терапия. Специалистите го наблюдават и преценяват дали има нужда от нещо специално.
- Според Вас, какво в съвременния свят "помага" на човек да е дисхармоничен?
- Съвременният свят е такъв, какъвто е; хората – също и тези с увреждане – които са били родени на този свят, искат и трябва да се чувстват в него като у дома си. Каквито и затруднения или дисхармонии да носи този свят, те винаги са едно предизвикателство! Това важи за всички нас, а заедно с това – и за хората с увреждания. Те обаче като цяло се нуждаят от повече структура, закрила и подкрепящи мерки.
- Каква е основната цел на хората, които работят, използвайки методите на лечебната педагогика и социалната терапия?
- На възрастните, младежите и децата с увреждане да се предложи реална възможност да се развиват като човеци и да се свържат с другите хора и с този свят. За тази цел те се нуждаят, както вече беше казано, от съответно придружаване/асистиране, обучение и труд.
- Какъв трябва да е работещият с хора с увреждания?
- Особено важен е интересът към другите хора; да уважава всеки човек по неговия си начин и с неговите особени възможности; да бъде открит и да разработи в себе си съзнание за възможностите на другия човек. Човек трябва също така да се научи да вижда онова, което лежи в основата на „нехармоничното поведение“ като това, което всъщност човек иска да изрази и да бъде готов да започне да се занимава със собственото си развитие, да се учи от хората с увреждане, за да може да се формира откритост за тези нови възприятия в другия човек. И не на последно място: да бъде готов да вижда собствената си роля във взаимодействието с другия; непрекъснато да се усъвършенства професионално. За това е необходима голяма доза хумор.
- Какво отношение трябва да имаме към хората с увреждания?
- Като към всички останали хора, но без да се пренебрегва увреждането и със съзнанието за това, че и ние можем да се учим от тях.
- Как изкуството помага да хармонизираме себе си и да помогнем на другите (например на хората с увреждания)?
Изкуството стимулира процесното съзнание, вътрешната жизненост и гъвкавост, преди всичко обаче формира творческите способности на човека, които често са затрупани от възпитанието и живота. Чрез формулировката на живота и труда ние развиваме условията, за да можем да пристъпим към човека със затруднение открито и със съзнанието за възможностите му за развитие и да направим точно правилното в точния момент.