ОПОРА - Антропософска лечебна педагогика и социална терапия

Автор: Юлия Стоянова

Скъпи приятели, живеем в колапсно време. Хиперматериализмът на епохата се чувства все по-тежко с всеки изминал ден. Задъхваме се от тежестта на забързаните събития около нас, често пъти без да разберем дори какво точно става. Хвърляме се срещу събитията и те срещу нас, и дори нямаме време да се отърсим от ударите им. И тогава се питаме – така ли ще преживеем остатъка от отредения ни живот?

...Някои се примиряват. Други – се бунтуват. Трети се обръщат дълбоко към себе си за обяснение по различни пътища. Четвърти – търсят разрешение и изцеление от добитите поражения.

С тази идея дойдох на семинара „Терапия чрез пеене” - да пречистя не само себе си, но да помогна и на други хора да изпитат това вътрешно блаженство.

...От време на време в живота, след някоя битка, получаваме подарък. Това беше моят подарък от съдбата наскоро, след като дълго вървях през пустинята, накрая достигнах до оазис.

...Слушам разнообразна музика още от дете, заслугата за което е на майка ми, която е свирила на цигулка 10 год. от живота си. Тя разви моите сетива за това божествено изкуство. Самата аз не успях да се науча да свиря досега на инструмент, за което много съжалявам. Но през годините се уверих колко уникален инструмент са човешкият глас и слух. Можеш да го пренасяш навсякъде, да го използваш мигновено и по всяко време, когато чувстваш нужда. А за лечебните свойства на музиката научих повече през последните години и дори от случки в живота ми, още преди въвеждащия семинар.

Когато за пръв път научих за музикалните инструменти и тяхното въздействие, представени в антропософската музикотерапия, имах чувството, че получавам откровение. За това съм благодарна изключително много на Дорина - тя ми помогна не само да достигна до тази информация, но и да се потопя в нея, изживявайки я активно с всичко, което се случи в последващите семинари.

Преди в живота си никога не съм мислила да се занимавам с музика, а я усвоявах само пасивно, поглъщах я като много жаден човек. Сега – когато изпитах невероятното усещане как подходящата музика активно хармонизира духа и му дава неизчерпаеми сили, разбрах, че това е основата на бъдещата ми работа не само в този живот.

Всичко, до което се докоснем приживе тук на Земята, докато сме в телата си и с разума си, се пренася в Отвъдното 100% и без загуби. Това са нашите дивиденти за бъдещия ни активен живот, нашата будност и творчество при условията на другите параметри. Щайнер обяснява как ние работим активно след смъртта си върху всяко събитие или случка. Тази идея също ме вдъхнови да започна и продължа семинара, още повече, че паралелно превеждам и писмата на надарения млад композитор Зигвард от отвъдното /проверени от Рудолф Щайнер по свръхсетивен път/, в които тези идеи се разкриват абсолютно точно и детайлно. /”Мостът отвъд реката”/. Тази информация ме засили още повече да работя в избраната насока, което споделих и пред всички на последния модул. Оказа се, че един от лекторите ни Торбен Мейвалд - музикант и музикален феноменолог, познава добре тази книга, дори в лекциите си ни разказа отделни детайли от нея.

Какво изпитвам при работата си с музиката, с пеенето, и с нашият изключителен ръководител - антропософският гласов терапевт Теодорос Ригас?

На подготвителния модул през април миналата година, изпитвах смайване и възхищение, че изобщо съществува такова нещо, такъв метод в човешката история на изкуството и благоговение пред факта, че някой го е създал – благоговение пред гения на тези, които са работили през годините по тези методи.

На първия модул – изпитах величие – сякаш самата Вселена влезе в залата ни, проникна и изпълни всеки от нас. Осенена бях от идеята за безкрайните възможности на творчеството и на разработването на този метод у нас. Убедих се в лечебните му свойства не само по времето на на самия модул, но и при събирането ни в една от софийските групи при Дорина, където работихме върху основните упражнения, дадени за 12-те физически форми на човешкото същесто във връзка със Зодиака. Важно е вслушването във вътрешното ни пространство, в преживяването в дълбочина. Между модулите ние продължаваме работата ни в групи. Отчитам, че нашите занимания бяха конструктивни, правилни и ми бяха много полезни да направя връзката със следващия модул. Лично аз успях да хармонизирам себе си нееднократно, въпреки трудните събития в живота ми, които ме съпътстваха между двата модула.

По време на втория модул вече се изстрелях много високо. Усетих какво е да живееш в музиката, да се храниш с нея, да се разлива в кръвта и да тупти в сърцето ти. Духът ми се освежи. Върнах си сънищата и започнах да чувствам отново импулс за творчество, който внесе свежа струя в моята скована от материалистичното битие душа. Но най, най-вълнуващото изживяване беше това, че почувствах – а и другите участници също – почувствахме как се създаде една нова общност, една нова структура в нашия социум и общество, един общ организъм, способен да генерира позитивна лечебна субстанция с много широк диапазон. Чрез музиката се създаде чудо – общество, изградено на основата на любов и доверие, отношения, свободни от болестите на съвремеността, от негативни емоции. Когато пяхме в катедралния храм „Св.Александър Невски”, почувствах, че тук няма случаен човек и като че ли всички ние правим крачка към някаква бъдеща мисия. Тогава отново си спомних посланието на композиторът Зигвард от отвъдното, че има начин чрез музиката да се проведат импулси, които да направят хората по-добри. След втория модул се почувствах някак много самотна без всичките тези приятели, които ме обгръщаха с чувството, че не съм сама на света в идеите и ми даваха увереността, че има и други взаимоотношения, а не само такива, като в закона на джунглата. В първите дни след втория модул ментално още живеех в събитието, защото светът около мен ми се стори толкова враждебен и заплашителен, че не исках да се завръщам в него. Затова и при трудни обстоятелства в ежедневието отново се връщах към песните и упражненията.

Така установих, че песента „The river is flowing”, дадена ни на първия модул действа хармонизиращо не само при прехода на човек, но и през всички фази на живота му. Така открих, че песента „Господи, помилуй!” може да ни облекчи при тежки емоции и нетърпимо нервно напрежение, да ни помогне да се справим със страха. А последната песен от третия модул „Amor, amor” може както да подобри и най-обтегнатите отношения, така и да стопли позагасналите чувства. Добре е да направим за всички песни на чужд език и български текст, върху което работя в момента, тъй като докато сме живи и до две-три години след прехода, човек възприема най-пълно информацията на матерния си за този инкарнационен цикъл език.

Дълбоко ме впечатли и участието на антропософския лекар д-р Йорн Класен по време на втория модул. Имах чувството, че мога да го слушам цял живот. Това е един човек, който живее истински живот и го познава не само от кабинета си или научните реферати /та нали той самият има 8 деца!/. Точно тези негови качества го правят незаменим лектор, защото оживява и гарнира лекционния материал с много практически неща. Успява да бъде близо до всеки един от нас в залата, сякаш вижда ритъма на сърцето ни. Духовно-научното разглеждане на дванадесетте сетива ни осветли с ново разбиране в теорията за сетивата изобщо - като възникване и значение в човешката еволюция, като духовно-практически път за диагностициране и работа в терапевтичната ни дейност. Ето и екскизи от неговите лекции:

„...Според Рудолф Щайнер началото на Антропософията се поставя с науката за сетивата. Затова и антропософско медицинската наука започва с 12-те сетива, които се откриват и в 12-те зодиакални знака. А те от своя страна имат аналог в музиката. Гьоте също е намирал връзка между сетивата и музиката.”

„...Човек е вграден в Космоса, но от момента на раждането, при раждането, ние добиваме усещането, че се разделяме с него и цял живот копнеем да се съберем отново. Сетивото за допир ни дава усещането за вътрешната точка – точката на стоене, тоест усещането, че „в тази точка стои само моят Аз и никой друг”- което е основният елемент на нашето самоосъзнаване. Според Щайнер „без сетивото за допир няма усещане за Бог”...”

”...Винаги се задействат няколко сетива едновременно, никога само едно... Всички сетива имат връзка помежду си... Трябва да се научим да наблюдаваме как работят сетивата на пациента и да откриваме патологията в техните функции...”

”...Жизненото сетиво е сетивото за болка. Тя е типично човешко чувство и чрез него ние се осъзнаваме като хора. Без болка няма развитие.”

С нетърпение чакам следвашия модул, чиято основна тема ще бъде троичността в човешкото същество. Предстои ни да преживеем и първите си стъпки в тон евритмията.

Скъпи приятели, аз така разбирам Антропософията – като живо същество, каквото и Щайнер е искал тя да бъде. Живо същество, което да работи вътре в нас – в сърцата ни и да тупти с нашия пулс, а не една далечна, абстрактна духовна наука, състояща се само от нескончаеми думи, лекции и цитатничество. Мисля, че Антропософията е изключително приложима в ежедневния ни живот.

За толкова години работа в тази насока това е най-живото и приложно антропософско направление, което наистина донесе оживяване в нашия духовен и антропософски живот.

За съжаление така досега и не вкусихме наша биодинамична продукция, при всичките усилия през годините в тази насока. Така и не успяхме да опитаме антропософските лекарства, те остават и до днес недостъпни до нас и извън България. Повечето от темите, разглеждани на антропософските семинари остават само на теория. Сега имаме едно ново начало – един метод, който работи еднакво силно както за новородените, така и за преминаващите Прага, има безкрайни възможности и съм уверена, че при правилно и подходящо прилагане ще допринесе за поддържане на нашето физическо и ментално здраве.

Ето текстовете на две от песните ни:

The river is flowing

Реката тече и се влива в морето,

Събирайки притоци по своя бяг,

Земя, о, пази ме ти,

Твой син ще съм завинаги,

Земя, съхрани ме ти,

В морската шир.

Amor amor

Любов, любов, любов, любов,

Дарявам децата с всемирна любов,

Обичам и другите аз като братя,

Излъчвам, дарявам любов.