ОПОРА - Антропософска лечебна педагогика и социална терапия

Автор: Юлия Пъшкина
(Статията е написана в рамките на Проект "УСТРЕМ-споделени възможности"; вижте и учебното помагало "Включваща социална среда")  

1. ПЛАНИРАНЕ

При изграждането на РИТЪМ или можете да го наречете план, програма, е нужно да се съобразите както с държавните нормативни изисквания и разбирането за развитие на човека като социално същество чрез проявление на неговата индивидуалност (тяло, душа и дух) при взаимодействие със средата, в която живее, пребивава, учи или работи. В центъра се намира детето, с неговата уникалност и индивидуална личностна биография, с неговия сетивен свят и многообразие от връзки и взаимоотношения. Формирането личността на детето е възможно единствено, когато то влиза във взаимоотношения с възрастните и други деца. В това взаимодействие, детето постига доверие към света и вяра в собствените си възможности. Биографическият аспект, както от гледна точка на системния подход, така и от гледна точка на валдорфската педагогика, позволява да разгледаме настоящия момент в развитието на детето като ефект от живота на детето в ранните етапи от живота му, което предполага наличието на индивидуален подход във възпитанието на всяко отделно дете. Децата са отворени и допускат онези впечатления, които идват от близка на тях социо-културна среда - семейството, детската градина, училището, дворното пространство, роднините – и преработват тези впечатления чрез подражание, в играта, в изследване на свойствата и качествата на обкръжаващата среда, в изследване на сетива и чувства, в общуването, в споделянето, в активното действие.

Движеща сила за развитието на детето се намира от една страна в самото дете, а от друга – в обкръжаващата го социална среда. Ето защо важна задача на възрастните е създаване на социокултурна среда, която да подкрепи здравословното развитие на детето, за придобиването на опит, за стимулиране на социалното взаимодействие. Среда, в която всеки е равен с другия. Среда, в която основен принцип е уважение уникалността и способността на всеки един. Среда, която в социалните институции, се разбира не само в материален план, но и включва в себе си всичко онова, което ще въздейства на детето – атмосфера, външно и вътрешно пространство, ритъм.

1. ЦЕЛИ И ЗАДАЧИ при планирането (създаването на ритъм)

Основна цел на ритъма (плана, програмата) – създаване на условия за личностно развитие, обогатяване и овладяване на различни умения и навици, създаване на условия за качество на взаимодействие, общуване и усвояване на нравствени ценности и норми.

При създаването на ритъм (план, програмата) нашите задачи са свързани с:

• да излезем от досега поставените рамки и да създадем план-програма, в които има възможност за наблюдение, допълване и развитие. Модел на планиране, които включва ефективно използване на времето, качеството на взаимодействие, общуване и усвояване на ценности, работа в група от различни възрасти и подхода към делегиране на права, задължения и отговорност с поставяне на граници и правила.

• прилагане на гъвкавост в планирането и организацията на една социална услуга/възпитателен процес, като се отчитат различните потребности и възможности на ползващите съответната социална услуга в КСУ. Това дава възможност от една страна за създаване на условия за изграждане на общност от деца и младежи с различни умения и възможности, различен умствен потенциал и култура. От друга – повишаване на възможностите за преодоляване на изолацията и адаптиране (включване) в обществото, отколкото в условията на едно твърдо статично планиране.

• постигане на ефективност в използване и организиране на времето. Ефективността се постига, не само от гледна точка на използване на комплексно – съдържателното планиране, при което се отчитат комплексните връзки между различните елементи на програмата – социален, културен, психологически, възпитателен и образователен, но също така и обвързването с различните области на ежедневно планиране и грижа – битови дейности, дейности съобразени с промените в природата и настъпването на сезоните, дейности свързани с празниците – лични, семейни, национални, общи дейности и участие в социални и обществени прояви

• зачитане и уважение личността на работещия – учител, възпитател, родител, социален работник, терапевт и т.н. При създаването на ритъм (план, програма), тя трябва да следва личността и пътя на развитие на личността на всеки работещ в Комплекса за социални услуги. Всеки, в зависимост от своя собствен ритъм, потребности, интереси и възможности може да създаде програма, която да води до балансиране между професионално и личностно развитие. Всеки е творец на своята програма, затова тук няма да дадем готови рецепти, а ще зададем рамка, която може да бъде развивана и допълвана според индивидуалността на човека-възпитател, личността на детето и групата като цяло.

III. ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ при формиране на ритъма (план, програмата)

1) Основен принцип във валдорфското възпитателно изкуство са ПОДРАЖАНИЕТО и ДОБРИЯТ ПРИМЕР. Желанието за подражание живее в детето като вътрешен импулс още от най-ранна възраст. Детето до 7 години несъзнателно възприема и попива всичко, което вижда и чува. Детето подражава на жестове, поведение, начин на изразяване, обличане, дори и мислите на възрастния. В по-късен етап, подражанието постепенно се превръща в съзнателен процес и детето търси добрия пример и идол, когото да следва и на когото да вярва. Всичко, на което искаме да научим детето като възрастни, ние трябва първо да го формираме и въплътим вътре в нас самите и то да се превърне част от нашата личностна индивидуалност. Начина на живот между възрастни и деца, става най-активния и ефективен начин на възпитание, а не поучаване и безброй наставления.

2) Ритъм и повторение

Р. Щайнер е казал, че "ритъмът е носител на здравето" на всички жизнени процеси. Децата не могат да организират живота си сами, в съответствие с нормални ритми. Затова е важно, ние възрастните съзнателно да помогнем и да научим децата как да влезнат и изградят свой здравословен ритъм на живот. Програмата се основава на дневен, седмичен и годишен ритъм, който се свърза с промяната на природата през годишните сезони, календара на празниците и годишния бит на едно семейство. Живият ритъм включва промяна и предлага тяхното повторение. Ритъмът изисква редуване на дейности: дейности, които са организирани и координирани от възрастните и такива, в които детето действа самостоятелно; дейности, в които то действа активно или си почива; дейности, в които то работи в група или самостоятелно. Тази ритмична организация на деня, Рудолф Щайнер нарича "вдишване и издишване".

Седмичният и месечният ритъм са свързани с годишните празници и ежедневния битов ритъм и ритъма за работа в градина. Това дава възможност на децата да изпитат усещането за спокойствие и сигурност, защото ритъмът дава възможност за изграждане на очаквана и позната среда. Всеки ден от седмицата е свързан с определен вид дейности – например всяка неделя пране, всеки вторник и четвъртък почистване на тоалетните, всеки четвъртък месене на хляб, всеки ден от 18 до 19 часа работа в градина и т.н. Дори в арт заниманията е нужно изграждането на ритъм, например всеки понеделник рисуване, всеки вторник приложно изкуство, всяка сряда моделиране, всеки четвъртък театър, всеки петък кино и четене на истории и т.н.

С ритъма са свързани и повторенията. Малките децата обичат, когато се чете една и съща приказка, песен, игра. Те обичат всяка зима да се връщат към приказката за 12-те месеца или пък през пролетта за зайчето и яйцето. При големите деца, повторението е свързана с желанието за упражняване и усвояване на различни умения и опитности. Ето защо дори тук е нужно да има ритъм – ритъм в грижата за градината: в съответствие със сезона - копане, засяване, плевене, поливане, събиране, сушене и т.н.

3) Принципа на цялото - хармоничното развитие на детето е възможно само ако процесът на възпитание и обучение се фокусира върху едновременното развитие на мисленето, чувствата и волята. Този принцип е насочено основно срещу едностранчива ориентация на модерната възпитателна и образователна методика за развитие на интелектуалния потенциал на детето в изолация от чувствата (емоциите) и волята. Ето защо от най-ранна възраст детето трябва да има възможност да се учи да изразява своите емоции чрез работа с изкуство или общуване извън семейна или институционална среда, както и извършването на планирани и целенасочени трудови дейности.

4) Изграждане на любяща атмосфера, в която децата живеят и се възпитават. В изграждането на атмосферата важен елемент са както физическата среда (външно оформление, начина, по който са боядисани стени, картините по тях, мебелировка, играчки и т.н.), така и духа на семейството и общността (това е духа на човека, родителите или сътрудниците, с които детето живее в семейна среда или социалната институция). Развитието на личността преминава през етапите на физиологично развитие на детето, пробуждането на чувствата и живота на душата, постепенно проявяващо се духовно самосъзнание. В трите фази на разивитие на детето, ние като възрастни е нужно да си задаваме важни въпроси като: Какво трябва да бъде моето поведение като родител, възпитател, учител - ВЪЗРАСТЕН? Как е нужно да организирам физическата средата? Как да се погрижа за съхранение на духа на средата, в която заедно живеем, работим, забавляваме се?

5) Оригиналността на валдорфския възпитателен подход идва и от факта, че при планирането на различни видове дейности, ние се ръководим от принципа за извършаване на целенасочени и смислени дейности. Това дава възможност постепенно с времето усвояването на различни умения, включително и професионални, определяне на лични предпочитания и самоувереността в извършените дейности.

IV. РИТЪМ за деца от 0-7 години (ПЛАН, ПРОГРАМА)

Както споменахме горе, ритъмът е дневен, седмичен и месечен, годишен. Дневният и седмичният ритъм са част от годишния ритъм и те са ориентирани от повтарящите се промени в природата и годишния земеделски цикъл. Основно значение в създаването на ритъм (план, програма) играят празниците и обичаите на българина. Празниците като важна част на културата са средство за възпитаване на морала, нравствено-естетическо възпитание и формиране на добродетели, формиране на усещането за принадлежност и придобиване на чувство за идентичност с националните ценности и традиции. Празниците имат социален характер, само и единствено, когато всички заедно се включат в неговата подготовка (украса, храна, празнична програма),то носи своя положителен отпечатък върху развитие на детето.

Дневният ритъм е свързан с ритмично следване на занимания за учене и самоподготовка, свободно време, общи групови занимания, занимания с изкуство и социални дейности. Когато отглеждате малки деца у дома, внимавайте да не пренаситите времето на детето от различни видове дейности. Децата от 0-7 години имат нужда от време да преработят своите впечатления и да прояви и изяви себе си. Тогава развитието на мисълта, паметта, чувствата и волята ще бъдат развити по здравословен начин.

Пример за дневен ритъм у дома:

8.30 СТАВАНЕ от сън и миене на зъбки, очички, ходене до тоалетна и обличане

9.30 ЗАКУСКА (създайте си ритуал за сядане за всяко ядене – това може да е песен или просто да кажете „Благодаря”, а защо не да изречете молитвичка).

10.30 СВОБОДНА ИГРА – идеята на тази игра е да оставите детето само да играе и да имате време от 30 минути, за да свършите нещо друго у дома. Това е и начин за създаване на вътрешни граници на детето и вашите собствени. Имайте предвид, че времето за свободна игра се увеличава след 3 годишна възраст и става до 1 час към 6 годишна възраст).

11.00 ИЗЛИЗАМЕ НАВЪН – времето прекарано навън зависи от вас, но то не трябва да бъде повече от час, час и половина. Имайте впредвид, че когато детето излезе навън то събира много впечатления, освен вашите игри, в него се събуждат различни емоции от шума навън, движението на други хора и т.н.

12 – 12.30 ПРИБИРАНЕ у ДОМА – важно е да осъзнаете, че когато детето се прибира от вън (огромно пространство) децата имат нужда от време да се приберат вътре в себе си. За да ги подкрепя в този техен процес аз с влизането у дома или детската градина правя влакче, можете да си измислите друга игра и пием чаша вода. Водата успокоява детето и то по-лесно преминава от откритото в затвореното пространство.

12.30 ОБЯД (както казах добре е да си направите ритуал за сядане на масата и да сте заедно в приготвянето и самия обяд. За да научим децата си да бъдат тихи по време на обяда и да уважават храната, аз в заниманията в градина чета на децата приказка, докато те обядват).

13.30 ПРИГОТВЯНЕ ЗА СЪН – много е важно детето да спи на обед, това му дава възможност да преработи всички събрани впечатления през деня. Зная , че деца вече на 4 години не искат да спят. Можете да бъдете креативни и да им кажете, че времето от 13.30 до 14.30 е за почивка и мама, татко също искат да почиват. Не губете нерви и време да обяснявате и така нататък. Оставете детето само в леглото и стаята и го помолете за тишина, за да можете и вие да се насладите на почивка. Важно е да знаете, че трябва да си имате отделна приказка за сън. Това трябва да бъдат приказки, често дори измислени от вас, в които да има повтаряне на едно и също движение или действие, да има монотонност в движението. Можете да си изберете песничка, която да бъде тиха и лека.

Времето за сън зависи от възрастта на детето и колкото е по-малко, толкова повече е добре да бъде то. Но от друга страна оставете се на собствения ритъм и ритъма на детето, то ще ви покаже.

15.00 СТАВАНЕ от СЪН – ходене до тоалетна, преобличане, малко раздвижване.

15.30 (16.00) – ИЗКУСТВО

16.00 (16.30) ИЗЛИЗАНЕ на ВЪН

18.00 ПРИБИРАНЕ у дома и приготвяне на вечеря.

Тук имате вариации, ако детето не иска да приготвя вечеря с вас, да отделите време, в което то да играе само, а вие да приготвите вечеря.

19.00 ВЕЧЕРЯ – тук отново сте всички заедно и включвате всички членове на семейството.

20.00 – 20.30 ИГРА заедно

20.30 – приготвяне за сън, приказка

Експериментирайте и се наслаждавайте на процеса на създаване на собствен ежедневен ритъм. Този ритъм трябва да е съобразен с вашите естествени нужди и потребности, с вашия личен вътрешен ритъм, ритъм на вдишване и издишване. Препоръчвам да го направите с децата – можете да им дадете да нарисуват нещо, да създадат съответните отличителни цветови белези за определен час или ден.

Всеки ден от седмицата има свой собствен характер. Чрез редуването и повторението на определени дейности у децата се създава усещането за спокойствие и сигурност, доверие към другите и света. В повторението се изгражда вътрешното усещане за ритъм и граница. Ритъм се както за заниманията с изкуство и социалните дейности, така и за приготвянето на определени видове храна или трудови дейности.

Ето пример за седмичен ритъм:

Всеки понеделник - рисуване „мокро в мокро”, пастели и др.

Всеки вторник – приложно изкуство – изработване на аксесоари за бита, украса на стаята или лично за себе си;

Всяка сряда – моделиране с восък или пластилин с цел развитие на волята за изработване на подаръци, играчки и аксесоари, т.н.;

Всеки четвъртък – месене на хляб;

Всеки петък – ден за театър, музика, приказки, истории.

В събота и неделя се прави почивка от занимания с изкуство и се насочва вниманието към социални дейности, в които децата да почувстват духа на семейството. Това могат да бъдат дейности по почистване на стаята, пикник, разходка сред природата, разходка с колелета, посещение на приятел или на гости на баба, работа в градина.

Както казах по-горе, годишният ритъм е свързан с празниците и обичаите на българския народ. Празниците на българите са семейни, традиционни (свързани с българския дух и обичаи) и модерни.

Примерен годишен план по тематични епохи