ОПОРА - Антропософска лечебна педагогика и социална терапия

Автор: Юлия Пъшкина
(Статията е написана в рамките на Проект "УСТРЕМ-споделени възможности"; вижте и учебното помагало "Включваща социална среда") 

Защо мокро-в-мокро?
Сетивата са нашата врата към света. В различните етапи на нашия живот се наблюдават различни етапи в развитието на сетивата. И ако повечето от вас познават основните 5 сетива – зрение, слух, обоняние, мирис и вкус, в предходната статия ние ви предложихме теорията на 12-те сетива на Рудолф Щайнер, в която те са нашия инструмент за идентифициране индивидуалните потребности на детето и първопричината за дадена трудност. Човек се развива като социално същество, което притежава – тяло, дух и душа. От една страна стои нашето физическо тяло, а от друга нашите високи идеали, желания и надежди, които подхранват нашата духовна същност. Импулсите, идващи от тези два полюса се свързват в нашата душа. Душата (психологическия облик на човека) е проявата на нашите впечатления от външния свят, възприятия, чувства и проява на волеви импулси (идващи от естествения порим към творчество и създаване). И развитието на сетивата дава възможност за поддържането на баланс в развитието на тези три части – тяло, дух и душа. Тяхното развитие в съответния период води до здравословното развитие в следващия период на развитие на човека. Ето защо е важна ролята на изкуството, което дава възможност и подкрепя психическото здраве на човека. Благодарение на творчеството и различните видове изкуства, човек развива креативността и ентусиазма. А това спомага за развитие на идеите. В момента, в който се появи образ, сетивата спомагат и дават отговор на въпроса: Как е нужно да направим, за да оформим този образ?. И тук идва действието, за да може идеята да стане реалност.
Във всяка една от фазите на развитие детето има нужда от изкуство – от изящното и приложното изкуство, музиката, поезията, театъра. Най-дълбоките навици на детето и стила на поведение се формират много рано, когато детето е в "копиращия" етап на развитие. На този етап от своето развитие, чрез изкуството у детето можем да формираме различни положителни навици и маниери, социални умения и качества, които ще бъдат основа в изграждането на усещането на Аз-а и интерес към живота и света. Творческите дейности позволяват на детето да се изразява СВОБОДНО и АВТЕНТИЧНО в отговор на импулсите, идващи от външната среда. Този процес поставя вътрешното същество на детето в контакт с физическото си същество, и по този начин, произведението на изкуството произвежда важен ефект дори и по отношение на физическия растеж и развитие. Нашата задача е да научим детето да възприема самото себе си като вселена, в която действа ръката на твореца.
Много пъти сме споменавали, че детето от 0 – 7 години е като един сетивен орган и то опознава света и неговите структури с пръстите. Малкото дете е надарено с вродения талант не просто да чува звуците и вижда цветовете, но и да преживява и емоционално реагира на тяхното въздействие и влияние. Този дар с течение на времето се губи, но ние можем да го запазим (опазим) и развием, ако дадем възможност на детето от най-ранна възраст да живее и действа в и чрез света на цветовете, звуците, ароматите и т.н.
Техниката мокро в мокро е свързан с естествения импулс на детето да експериментира и играе с цветовете. Нашата основна задача на този етап, не е да учим децата да рисуват правилно, а да създаваме условия за преживяване на цветовете, което в по-късен етап ще се развие в творчество. За 2-3 годишните при рисуването с водни бои е важно преживяването на радост от движението на четката и цветовете. Ето защо в този период е препоръчително да се използва именно рисуване с една боичка, съобразена със съответния сезон. За тях рисуването приключва, след като свърши боичката и затова е нужно да им даваме толкова, колкото е нужно. При 4-5 годишните се появява радостта от смесването на цветовете, от откритието, че при смесването на трите основни цвята – червено, жълто и синьо, се появяват други цветове. Те се стремят да експериментират с цветовете. Постепенно с наближаване на ученическата възраст, преди да започнат да рисуват, те вече имат представа за определения цвят, който искат да създадът или нещото, което искат да нарисуват – дърво, дъга, небе и т.н. При техниката мокро в мокро, не могат да се създадат контури и това дава възможност за създаване на образи и развитие на фантазията. Когато добавят една нова боичка в тяхната фантазия възниква нова смислова връзка, която те след това развиват в рисуването. И накрая, когато приключат, те разкриват своя свят пред възрастния или друго дете.
Рисуването мокро-в-мокро е диалог. Докато детето рисува в цветове то създава своята история и може накрая да го попитате за историята. То може да разкаже, как синьото е решило да поговори с жълтото, а пък червеното на листа се разсърдило и затова когато се смесило с червеното се превърнало в кафяво. Затова осигурете на децата достатъчно време да експериментират и изследват цветовете, едва след този процес можем да пристъпим към откриване на форми, възникващи от цветовете – планини, камъни, облаци, залези, настроения в небето, растения, животни, чрез което съзнанието за първичните качества на цветовете продължава непрекъснато да се засилва. Формата трябва да възникне от цвета, ние го наричаме рисуване с „цветови петна”, което изисква силна концентрация и води до свързване на емоционалните качества на цветовете с определени психологически качества като различни видове настроения – спокойно и сдържано, силно и дръзко, студено и рязко, топло и сърдечно. Тук нашата роля е да подготвим преживяването на тези нюанси в емоциите като разказваме „рисувателни истории”. Например: разказване на приказки, легенди, басни и митове. Или измислени от нас истории за цветовете, произлезли от самия цвят и конкретната ситуация. Например, можете да разкажете история за жълтия цвят, който се усмихва палаво и играе върху листа. Разпростира се и огрява по целия лист. Все едно иска да ти каже нещо. Усмихва ти се. Намигва ти с око и се шегува. Иска да общува. Един ден то среща синьото, което стои там в ъгъла и мълчаливо наблюдава. Протяга към него ръце...или ако погледнете в листа на някое дете и искате да го окуражите да използва жълтото, можете да му кажете: „Виж жълтото е любопитно и иска да изпълни, огрее със своята усмивка целия лист”.
Живопис в детската градина
Много пъти съм казвала и споделяла за значението на ритъма в детската градина. При изграждането на ритъм има редуване и повторение на дейности. Това дава възможност на децата да изпитат увереност, сигурност и спокоствие. Ритъмът е тяхната опорна точка и намалява тяхното вътрешно безпокойство, защото няма нужда да си задават въпроса: Какво следва сега?. Всеки ден има свой собствен характер и децата знаят, че всеки понеделник сутрин – рисуваме с боички.
Децата до 7 годишна възраст имат естествена потребност да изразяват себе си и да преживяват цветовете. Те изпитват наслада, когато правят цветовете по-светли или по-тъмни. Децата играят с цветовете и се удивяват, когато цветът излезе от листа. В обкръжаващия свят, цветовете са статични, докато на листа цветовете се движат свободно, появява се и изчезва, и всеки път има свой път и история. Ето защо можем да кажем, че живописта (рисуването мокро-в-мокро) е интензивен процес, ключ към инстинктивното разбиране на това как възникват и се променят цветове.
Подражанието е естествен начин за учене при детето от 0 до 7 години. Затова ако искаме да научим детето да рисува с боички и да държи правилно четката, то тогава го покажете и рисувайте заедно с тях. Детето по естествен начин следва и подражава на рисуващата в момента учителка. В понеделник когато децата започват да идват в детската градина и започват да се преобличат, те виждат как учителката рисува. Тя ги поздравява вежливо и продължава да рисува. Накрая, децата се спират и започват да наблюдават как тя рисува – наблюдават как движи четката, как потапя четката във водата, след това я изцежда, потапя в боичката и рисува надолу. Наблюдават как цветовете започват да се движат и да играят с водата. Всичко това за тях е като магия (вълшебство), като една приказка в цветове. Всичко това подтиква и стимулира желание у детето да рисува. „Може ли да рисувам и аз?” – „И аз искам също”. В този момент учителката спира работата и заедно с децата подреждат листовете, прозрачните бурканчета с боичките и водата, четката и парцалчето. И така благодарение на подражанието започва работата. Много е важно да дадете възможност на децата сами да изберат дали да се включат в този процес на игра с цветовете или само да наблюдават. Липсата на желание не е причина за вашето безпокойство. Понякога в душата на детето няма достатъчно пространство, за да преработи опита с цветовете. Детето до 7 годишна възраст е възможно да не успее да преработи емоциите, които предизвикват определени цветове – например усещането на напрежение. За някои деца е достатъчно да наблюдават как другите рисуват и те получават и трупат своя опит в тази игра с цветовете. Но ако все пак видите, че много деца не проявяват интерес към рисуването мокро-в-мокро, то тогава е нужно да помислите как да ги мотивирате. Често аз, докато рисувам, разказва история за цветовете – например приказка за жълтото, което тръгнало на разходна, но се оказало, че се въртяло в кръг.
Подготовка за мокро-в-мокро
Преди да започнете да рисувате и поканите децата за рисуване мокро-в-мокро е важно, да подготвите материалите. За рисуването мокро-в-мокро имате нужда от подложка за рисуване (аз отидох в Мистър Бриголаж и помолих да ми нарежат плоскости от фазер); лист за рисуване с водни бои, четка – минимум размер 12, гъба (вместо нея аз използвам втора четка с по-голям размер (от тези малките за боядисване на дограми), темперни бои разтворени във вода, бурканче с вода и кърпа (парцалче).
Подготовка на листа за рисуване - това трябва да бъде плътен бял лист за рисуване с водни бои. За деца до 7 години е важно да работя с листа в размер А4 със заоблени от мен краища, защото при по-големия лист те се изгубват в пространството. Пък и вероятността цветовете да излязат от листа е малка, а както казах по-горе това създава особена радост у децата.
Когато работя с деца до 4 годишна възраст аз предварително намокрям листа. Пълня един леген с вода и потапям листа. След това поставям листа върху подложката за рисуване и попивам излишната вода с хавлия, но това може да бъде и един парцал. След което оставям листа и го притискам с друга подложка за рисуване. По този начин листата няма да изсъхнат и няма да се накъдрят.
На децата след 4 годишна възраст давам сами да си намокрят листа, като им показвам как потапям четката и след което нанасям водата върху листа. Важно: някои колеги практикуват намокрянето на листа да става с гъбата. За мен лично е различно усещането от изстискването на гъбата върху листа и движението с четката. След това нанасянето с четката дава възможност от развитие на моториката на ръката и игра с движението.
След като намокрим от едната страна, обръщаме листа и намокряме от другата. След което всяко дете взима своето хавлия (парцалче) и подсушава излишната вода с галещо движение. Имайте предвид, че децата много обичат това движение, затова е нужно да ги спрете, иначе ще пресушат листа. Важно е листа да остане мокър, но не воден, нито сух.
Подготовка на цветовете – тук също разделям действието според възрастта на децата. Важно: важно е боичките да бъдат пресни (без миризма) и да бъдат разтворени във вода в прозрачно стъклено бурканче. Важно е децата да виждат цветовете и да се наслаждават на движението на четката вътре в бурканчето, преди да стигне до белия лист.
Когато работя с деца до 3,5-4 години аз разтварям боичките предварително. Както казах в този период децата работят само с една боичка и аз я избирам според сезона. Важно: в различните сезони работим с всички цветове на дъгата, включително и розово и кафяво. Едно бурканче (например ако използвате от пюрета) пълните с вода 1/3 от него и слагате малко от съответната боичка и започвате да разбърквате, докато хубаво се разтвори боята. В момента на пазара се продават течни темперни бои, важно е боята да не бъде нито много течна и бледа (водата дава възможност на боите да станат по бледи, при по-голямо количество вода), нито гъста.
Когато работя с деца над 4 години често в заниманията приготвяме боите заедно. Аз не им казвам какво да правят, а им показвам. Често ми се случва децата сами да погледнат в шкафа и да видят, че някоя боичка е свършила и да ме помолят да направим заедно съответната боичка. основни цвята.
Игра с цветовете
Преди да започнете вашето занимание по живопис е нужно да си отговорите на следните важни въпроси:
• Коя е моята възрастова група и кой цвят или цветове бих избрала за работа днес? Важно: имайте предвид, че независимо дали използвате един от основните три цвят, всеки един от тях има своя нюанс – по-топъл или по-студен. Затова много внимателно подберете вида жълт или червено, с който искате да работите?
• Каква история искам да разкажа на децата?
Ако за първи път организирате такова занимание, можете да разкажете история и да запознаете децата с „Кралицата четка”, с боичките и бурканчетата. Разказвам история за четката, че тя е получила своето тяло (дръжката) от дъба, а косата и е подарил конят или прасето и т.н. Всичко останало се учи чрез подражание.
Често в началото децата започват да натискат и удрят с четката, а не да правят движение. Тогава аз продължавам историята за „Кралицата – четка”. Например веднъж докато рисувахме, видях как едно дете започна да я натиска и нейните власинки буквално се разтвориха. Какво направих?
„- Ох, боли ме – с тънък глас, все едно казва четката, тихо извиках”
„ О, Петър, това е нашата кралица и нея може също да я заболи. Погали я по главата и ще и мине. Тя ще ти бъде много благодарна ако си играеш с нея и цветовете, като правиш ето така”. Тогава взех ръката на детето и му показах.
Повярвайте, то реагира и от този ден беше много внимателен с четката и постепенно се научи да я движи в правилната посока.
Темата за изкуството и неговата роля е необятна. Повечето от нас, които се занимават професионално с изкуство, могат да разкажат много за неговото влияние и въздействие, функции и предназначение в художествено-естетическото възпитание на детето. Аз също бих могла да говоря с часове. Изкуството е преживяване и затова е по-лесно да бъде показано, отколкото разказано. Въпреки това, погледнете на изкуството като инструмент за опознаване, възпитание и формиране личността на детето с всички негови вътрешни процеси от раждането до навършване на пълнолетие, както и на вас самите като родители, възпитатели, учители. Бъдете съзнателни, експериментирайте и наблюдавайте промените при заниманията с изкуство.