Какво се опитахме да покажем практически на персонала и младежите в КСУ по проект „УСТРЕМ-споделени възможности“
1.За кого се отнася: за възрастни хора с увреждания, живеещи в социална услуга тип защитено жилище
2.Стремеж – създаване на общност, организирана не просто ЗА хора с увреждания, а ОТ тях.
3.Основен принцип: Групата е жив социален организъм
Взаимно повлияване: Един социален организъм се характеризира с това, че отношението между отделния човек и общността почива върху взаимно повлияване, а не върху едностранни процеси на приспособяване - отделният човек получава импулси за развитие и подкрепа от социалния организъм, а от друга страна, той може в него да се осъществи продуктивно, а с това помага за усъвършенстването на групата.
Уважение и участие: Всеки човек от групата има правото и задължението да участва не само в дейностите, но и във вземането на решения, свързани с неговия живот и с живота на групата
Личен избор: Гледайки на хората с увреждания като личности с право на предпочитания и избор, групата поощрява интересите им и съдейства за тяхното жизнено осъществяване, осмислянето на живота във всяка една ритмична единица (час-ден-седмиц-месец-година) чрез специфични дейности по избор.
Лична ангажираност и равнопоставеност: Това се отнася и за хората със специални нужди, и за работещите в услугата. Личната ангажираност е задължителна и е предпоставена от възгледа за човека (дори и с увреждане) като индивидуалност със своя жизнен опит, препятствия, стремежи. Отношенията не са като между хора с увреждания и наставници, а са приятелски, дълбоко усетени като равнопоставени.
Право на уникална биография: Да не се оценява всеки отделен човек по норми, чужди на неговата индивидуалност, а да бъде приет с индивидуалната му съдба, представляваща изходната точка на неговия живот и водеща го до биографичен опит, с който той се преживява в съзвучие и който може да го доведе до развитие, изпълнено със смисъл за него и за свързаните с него хора. Оттук се получава шансът да бъде създаден социален организъм, който до голяма степен да може да отмени разделението между хората със и хората без увреждания, без да бъдат пренебрегвани процесите на отговорност, застъпничество и грижа, които трябва да бъдат решени в него.
4.На какво трябва да обърнат специално внимание работещите в социалната услуга:
Те не са възпитатели, не са детегледачи, те са придружаващи човека по пътя на разгръщане на неговата индивидуална биография и сили.
Те не правят оценка, не диагностицират, а подкрепят човека, за да може да се впише в трите области живот-работа-култура (за подробности вижте учебното помагало по проекта “Включваща социална среда”) и да може да постигне посоченото като основен принцип - да се развива като личност, но и като социално същество, част от общност.
5.Отношения между общността и външния свят:
Равновесие между отвореност и затвореност: без да е затворена като институция, общността трябва да създава чувство за сигурност, защитеност на всеки живеещ в нея; без да е безразборно отворена, тя трябва да има пропускливост за външни хора и да осъществява постоянни контакти с външния свят по различни поводи - празници, работа, доброволчество, културна дейност, лични приятелства и др.
Равновесие между отвореност-затвореност за всеки отделен човек в тази общност: не е достатъчно да се постигне равновесие само в рамките на общността, равновесието трябва да се постигне и на личностно ниво. В зависимост от особеностите, всеки човек има различна нужда от подкрепа за вписване в този ритъм на отвореност-затвореност. На индивидуално ниво този ритъм се получава и по отношение на другите хора от общността, не само към външния свят. Тук общуването не е на общностно, а на личностно ниво; тук важни са личните връзки.
Автор: Зорница Вълкова
Статията е част от материалите по проект BG 05/1485 "УСТРЕМ-споделени възможности" в рамките на Програма за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014.
Сайт на проекта: ustrem.oporabg.com