Из „Думи на автора”:
„Да бъдем „зрящи“ за всяка една среща и отношение в живота си. Заедно с всеки един човек, докоснал живота ни, както и заедно с всеки човек, чийто живот ние докосваме, сме една жива и действена духовно-душевна реалност. Тя се преживява най-вече чрез нашите души. Душата рисува багрите, пропорциите, ритъма. Всяка среща в живота ни е една песен. Дали ще звучи като ангелски химн или остро и дисонансно, зависи единствено от нас. Светът не е черно-бял, както и песента е многозвучна със своите настроения, тонове и полутонове. Душите ни се срещат и създават един свят. На нас той ни изглежда „за двама“. Но не е! Животът не е клетка. Този „наш свят“ е само една прашинка, едно житно зрънце, посято в безкрайната духовно-космическа цялост. Толкова е важно да осъзнаем тази истина днес! Осъзнавайки я ще можем да бъдем пълноценни и най-важното – мъдри в нашите човешки отношения…
… Бог не ни размахва заплашително пръст, нито ни превръща в негови марионетки. Той е Свободата и Светлината вътре в нас. Ние не сме ничии роби или само подгласници, а живо-творящи същества. Не е нужно да търсим Бог надалеч. Той е вътре в Душата ни и е искрящо, усмихнато, лъчезарночистото дете в нас…”
* * *
„Звездни крила“ е книга за пътищата на човешката душа, която жадува да се откъсне от грубия земен бит и „да полети“ към истината за нещата, към тяхната скрита същност. Това е своеобразно пътуване към себе си – човешкото и вселенското, през самотата към любовта. Това е Пътят на духовното самопостигане.
Пътищата на душата визират човешките страхове и болката, срещата с Другостта, човешките разминавания и потъвания, навъзможните възкресения и фениксовите раждания, огнените катарзиси. А в края на Пътя това, което очаква човека е откриването на ЛЮБОВТА – като еротично и дълбоко чувствено сливане, но и като вселенска всепоглъщаща сила и истина.
Чрез синтеза между слово и визия, между звукоизвличане и образност, между психология, астрология и изкуство, се търси универсалният език, способен да разкрие случващото се в душата ни – чрез десетте тъй пълнозвучни и богати планетарни архетипи.
В основата на самия творчески акт е мистичното проникване във вселенската цялост, чийто спомен носи в себе си и човешката душа. Тя принадлежи към Душата на света. А изкуството като изразяващо овъншностената експресия на „вътрешното“, е прозрение и проникновение на човешкия космически дух, както и в човешкия космически дух.
„… За да полетиш са ти нужни крила – имаш ги!
От теб зависи да си птица!“
Тогава думите се превръщат в Песен, а човекът – в ЛЮБОВ! Това е именно Пътят към нашата истинска вътрешна свобода.
Попътен вятър, Дорина!
д-р на филолог.науки
Надежда Цочева