Статията ни за сп. "Органично", ноември 2014 г.
В социалните ферми живеят и работят най-различни хора. Заедно с останалите фермери, част от общността често са хора с увреждания, заболявания, преживели удари на съдбата, изолирани от обществото, леснораними, аутсайдери. Това може да са и бивши затворници, бивши зависими от наркотици и алкохол, това може да са тотално обезверени хора, търсили неуспешно работа години наред. Не са рядкост ферми, отворени за посещения и занимания на деца - с или без увреждания.
На какво са алтернатива социалните ферми:
* Стигматизацията
Нали знаете какво е това - да се заклеймят като „идиот“, „трошляк“, „хахо“ и прочие мили епитети, с което автоматично и грубо затварят пред теб възможността изобщо да се почувстваш част от обществото и с теб да се отнасят като с човек. Заклеймят ли те веднъж, иди доказвай какви права имаш по закон или пък че си мислещо и чувстващо същество, личност и прочие. Никой не се интересува колко си чувствителен и дали имаш някакви способности, ти си „лузър“ (модерна дума).
В социалната ферма, която е успяла да се изгради според общочовешките ценности и морал (такива има много, слава Богу), това грубо разделение между хората не съществува. Естествено, човек не може да скрие, че е с умствено изоставане или пък че има психически проблеми, нито че вследствие на престоя си в поправителен дом или затвор е стигнал дъното на самоуважението и способността за комуникация. Но най-ценното е, че човек е себе си без да се черви, без да е заклеймяван или омаловажаван.
Човекът със затруднение, който живее и работи там, е един от работещите, една личност сред останалите. Ограниченията, които има вследствие на увреждане, заболяване, биографични особености, се вземат под внимание и от тях зависи от каква помощ има нужда и каква е оптималната работа за него.
По правило в такава общност има подходящи занимания за всеки човек; тук затруднението е прието като част от характеристиката на личността, негова особеност, която е даденост, тя не се коригира и няма защо да се прави. Просто трябва да се намери подходящата работа с подходящата минимална подкрепа.
*Забързаното автоматизирано ежедневие
До такава степен сме се потопили в него, че вършим всичко като автомати - целият ден е подчинен на забързания живот, в който нямаме време за нови мисли, за нови преживявания; главите ни са пълни с ежедневните проблеми и ние ги решаваме на забързан кадър. Нямаме време да обмислим случилото се, да го оставим да узрее в нас, да даде своите плодове.
В социалната ферма ежедневието има ритъм, но той е по-забавен. Няма да чуеш някой да те юрка, да те плаши с неизпълнение на сроковете, с уволнение. Този ритъм се включва в общото лечебно въздействие на средата и води до общо успокоение, до преодоляване на страховете от бъдещето. Когато имаш време да преживееш нещо, да го оставиш да „работи“ в теб, ти извличаш максимална полза от преживяното и то се добавя към личността ти плавно като житейски опит.
*Информационно-сетивна бомбардировка
Знаете какво е това - отвсякъде те обстрелват с информация, навсякъде е шумно, прашно, светещо. Всеки върви, забил нос в таблета, телефона или говорейки по малка скрита в ухото слушалка, така че изглежда все едно си говори сам. Когато за миг се възцари тишина, на човек му е чоглаво и веднага включва или телевизора, или радиото. Когато за миг стане тихо и спокойно, има опасност да чуеш мислите си и като не си свикнал с това, започваш да се потискаш или нервираш.
Съвсем естествено в социалната ферма целия ритъм е по-бавен и няма толкова сетивни и информационни дразнители. Общото ниво на стрес е в пъти по-ниско и състезателното начало е сведено до минимум. За негова сметка е сътрудничеството и общуването - свободното време, което прекарваш обикновено пред телевизора и компютъра, тук е заменено с разходки, съвместни дейности, културни интереси. Има време и за хоби.
*Кога ли има време за изкуство
Доста сме се отделили от изкуството и неговото целебно въздействие. То е храна за душата, но обикновено нямаме време за него. Някои хора намират време да отидат на театър, опера, изложба, но рядко самите те имат време и възможности да творят.
В социалната ферма изкуството винаги присъства под една или друга форма. То не е принуда - с него се занимават само тези, които искат. Също като дóсега със земята, заниманието с изкуство има оздравяващ ефект върху всеки човек. Възможността на изкуството да те води през процесите, емоциите и чувствата, така че да ги преживееш и преработиш, не може да бъде заменено с нищо. Възможността да изразяваш себе си чрез изкуството е нещо много човешко. Това съвсем категорично повишава качеството на живот.
*Корекция
В обществото всяко отклонение от тази химера, наречена „норма“, се подлага на корекция. Целта е човекът с отклонението да бъде поправен, да му се наложи същия начин на живот, да се изисква същото поведение и изпълнение на задачите. Тези изисквания, тази корекция, често е причина за тревожни състояние у родителите на хората с увреждания, които поставят живота си в служба на идеята да коригират това, което природата е дала като ярка характеристика на децата им.
В социалната ферма има различни форми за терапия, но не и за корекция. Човекът със затруднението има нужда от помощ, но никой не изисква от него да стане като другите, да работи точно като тях, да общува точно колкото тях и т.н. Терапевтичният ефект се постига без особени усилия чрез оздравяващата връзка със земята и чрез приемането на индивидуалността каквато е. В социалната терапия има едно понятие - „нормализация“. То не означава да те направят „нормален“ според общите разбирания, а животът ти да придобие по-високо качество, т.е. да се чувстваш на мястото си едновременно в работната среда, в културния и социалния живот на общността. Степента на нормализация е степента, в която човек постига удовлетворение от живота си. Всяка друга нормализация е корекция в същността си.
Това са само част от разликите. Тъй като всяка ферма е самостоятелен социален организъм, по отношение на организацията на живот няма общи правила, няма един модел. И това е най-ценното.
Автор: Зорница Вълкова
11.2014