ОПОРА - Антропософска лечебна педагогика и социална терапия

С.Ю. Тужилин

В началото на 2005 г. в Дорнах (Швейцария) както винаги се събра внушителен форум от представители на биодинамичната наука и практика от всички краища на планетата. Темата на форума звучеше примамливо: „Селското стопанство и Космоса“. Естествено във форума участваха и Мария Тун и Матиас. И както винаги, неуморната „фрау Тун“, както я наричат обикновено, удивляваше със своите открития и находки в областта на взаимните връзки между различните царства на живия свят на Земята и силите на далечния Космос, които тя несъмнено ще изнесе в следващия брой на календара „Посевни дни“, а възможно е да издаде още една книга, освещаваща тази или друга страна от тази необятна тема. Освен това тя поразяваше със своята блестяща памет и прекрасни знания по темата. А през тази 2005 г. Фрау Тун вече беше навършила 83 години*. Как й се отдава да съхрани активността в тази почтена възраст и да не прекъсва своята научна, изследователска и просветителска работа? Толкова ли е важно изтърканото мнение за благополучните условия? Или я движи още нещо, което ни е неизвестно?

Да погледнем непредубедено към жизнения й път и да опитаме да открием нейната тайна, доколкото това е възможно, използвайки информацията, която имаме. Възможно е да успеем да извлечем от нея нещо полезно и за себе си, защото старостта очаква всички ни без изключение (макар че не всички сме готови да го признаем) и ще можем да я приемем и да преминем през нея в зависимост от това какво заложим в мислите и действията си в настоящия ден (предполагам, че никой от четящите тези редове не се счита за стар).

Както самата тя описва, родила се е недалеч от това място, където живее и в настоящето, в голямо селско семейство от 9 души - дядо и баба, родители, братя и сестри, и още от детските години е приучена към тежък селски труд. Тя участва във всички селскостопански дейности, в т.ч. грижата за различни животни: пасла и хранила гъските, пасла кравите. Детството й преминава през трудните години на кратката мирна почивка между двете световни войни на 20 век. Този период е тежък за цяла Германия в икономически план, особено за селското население. Бащата е силен и справедлив селянин и често му се налага да защитава обидени от властта съседи, особено в периода, когато нацистите идват на власт в началото на 30-те години. Мария Тун е разказвала, че семейството се страхувало за бащата - че той заради своето свободолюбие и решителен характер може да попадне под репресии, които тогава се разгръщат с всички сили.

Мария Тун израства интелигентно момиче, самостоятелно и независимо - често се сбива с разни хлапаци, които се опитват да я дразнят. Обича да чете и скоро прочита всички книги в малката училищна библиотека. В детството си иска да е учителка, но бащата й казва да не си го и помисля: „Ние сме селяни от незапомнени времена, това е нашият живот и съдба“. След това тя решава също да стане селянка и сама да ръководи селско стопанство. През цялото време я интересува какво се случва с природата и растенията, с животните, и защо. Затова в училище, старата сграда на което се е съхранила до ден днешен, тя учи с удоволствие и учителите имат добро мнение за нея. Основните знания за природните закони, за израстването на растенията и животните, тя познава именно в детството си.

През Втората световна война, вече девойка, работи във военна болница - грижи се за ранени войници. Там се запознава с интересен човек - художника-антропософ Валтер Тун, който получава контузия на Източния фронт в боевете за Кавказ и е определен като непригоден за армията заради здравословното му състояние. Той е по-възрастен от Мария с 10 години. Валтер бил творческа личност и по време на бойните действия повече го интересувала не войната, а преди всичко природата на тези места, в които се водели боевете. Особено впечатление му направили Кавказките планини. По-късно той рисува няколко картини, вдъхновени от тези места.

Те се женят и от мъжа си тя разбрира за съществуването на биодинамиката. По време на нацисткото управление антропософията, следователно и биодинамиката, са забранени, и всеки, заподозрян в „порочни връзки с нея“, неминуемо е подложен на гонения и репресии. Много антропософи от различни направления са принудени да емигрират от страната, от известните ни биодинамции това е например Еренфрид Пфайфер, Лили и Ойген Калиско. Работещите в селски стопанства биодинамици преминават в нелегалност, скривайки внимателно или просто отказвайки се от каквато и да е работа или експерименти.

След края на войната обаче тази област се възстановява. Мария Тун и мъжът й се преселват в малкото градче Марбург-на-Лана, разположен в Западна Германия, в къща на площада близо до кметството. Започвайки работа с биодинамични методи на отглеждане, под влияние на работата на Гюнтер Ваксмут за космичните и земните сили, Мария Тун започва опити за влиянието на Луната върху растежа, развитието и добива на растенията. Тази част от работата й вече е станала класическа, многократно описвана в литературата и проверена от скептиците за достоверност, затова няма да се спираме на нея. Тя взема земя под аренда недалеч от града и там в сътрудничество с университетски учени отглежда най-различни култури, изучавайки нови и нови страни на разкриващите се космически закономерности. Едновременно с това тя участва и ръководи местна работна група от градинари и фермери, занимаващи се с експерименти по изпитание на биодинамичните методи.

Когато от 1963 г. след молба от страна на селяните започва да издава своя календар за земеделци, работата се увеличава, нараства и отговорността за изводите и заключенията, получени от научната й работа. Тя, като истинска дъщеря на немския народ, отличителна черта на който, както знаем, се явява педантизма, започва щателно да обмисля, планира и провежда своите опити, опирайки се на миналите грешки, и многократно проверявайки и препроверявайки получените резултати. Самата тя твърди: „Всеки извод, преди да се разгласи, проверявах 12х3, т.е. 36 пъти.“ Нелоша научно-статистическа работа! По-голямата част от резултатите тя докладва на научни и биодинамични конференции и публикува като статии в научни биодинамични списания. Естествено скептично настроените учени достатъчно жестоко я обвиняват за „измяна“. Но тя е преди всичко практик, контактува отблизо с практици-земеделци, на които тези знания са необходими за облекчение на труда им и за подобряване качеството на продукцията. Затова, въпреки това, че работата й не е възприемана дори от някои мастити учени-биодинамици, главният стимул остават простите фермери-селяни и градинари, които били благодарни вече и за това, че календарът станал регулярен и остро необходим помощник в много селскостопански дейности.

Когато синът на Мария и Валтер - Матиас - поотраства, започва да проявява повишен интерес към пчеларството, и за да съвмести полезното с приятното, за него на балкона правят кошер, затова може по цели дни да наблюдава тези малки труженици и да фиксира тяхната зависимост от космическите констелации.

Времето минава, а популярността на календара се повишава, на опитната площадка на фрау Тун запонат да идват за консултации земеделци и учени от други региони на Германия и съседни страни. Много си тръгват, вдъхновени от идеите и практическите резултати, но има и такива, които, сравнявайки почвата на опитната станция и тяхната, говорят, че „на такава хубава плодородна почва всичко е възможно; наоколо хълмовете са свещени; Мария Тун има „лека ръка“ и т.н. Когато такива мисли започват да се разпространяват по света (да си спомним А.Подолински, който също видял главната причина за ясните закономерности, открити от Мария Тун в това, че опитните поля се намират в центъра между 12 хълма, имащи мистично значение по време на друидите), семейство Тун решава да се премести в село на неплодородни земи.

На 28 км от Марбург, в малкото селище Дексбах вземат 5 ха бивши сметища, които дотогава се използвали за овче пасище, и започват усвояването й. Впечатляващите открития следват едно след друго и на новото място, въпреки че земята е бедна и камениста и не се намират никакви доисторически паметници. Валтер Тун постоява голям дом и го украсява с различни изображения в антропософски дух, а над вратата изрязва благославяща молитва на руски език. Валтер не живее дълго в новия дом, засегнат от военната контузия, и скоро напуска земята и се преселва на другия свят.

Мария Тун не остава сама в своята работа. Матиас завършва учение и започва да се занимава сериозно с биодинамично пчеларство, използвайки принципите, разработени от неговата майка и от него самия. Неговият пчелин достига до 60 и повече кошера. Едновременно с това помага и във всички земеделски дейности, свързани с опити. Матиас се заема и с издателската дейност - той отговаря за фотографиите за календара и книгите, написани от майка му (и заедно с него), подготвя ги за печат и ги издава. Постепенно опитната станция се разраства; новите идеи изискват нови проверки, нови опити и нови помещения, освен това периодично трябва да се проверяват старите идеи (защото небето не стои на едно място, то е в постоянно движение и циклите може да се сменят). На помощ идва племенникът Николай - син на сестрата на Мария, живееща в Швейцария, която също е задействана в участва в работата - тя разчита астрономически ефемериди за календара „Посевни дни“. С появата на Николай работата получава повече клонящ към химията характер: в лабораториите той изследва някои химически характеристики на растенията и почвата във връзка с малки изменения на положението на Луната и планетите. Оборудването в химическата лаборатория превишава даже оборудването на някои от водещите университети в Германия. И основните идеи за опитите и експериментите идват от Мария Тун.

Разбира се, даже такива задружни колективи трудно се справят с многочислените полеви и лабораторни дейности, когато опитите изискват многократно повторение и щателност в посевите, обработката и прибирането. Но опитната станция не изпитва недостиг на помощници. Настъпва пролетта и към тях долитат като пеперуди на огън студенти, фермери, семинаристи, практиканти, научни сътрудници, биодинамични туристи и като правило през цялото време, както констелациите се движат в непрекъснат поток на небето и трябва да успееш да намериш тяхното отражение на земята във вид на разлика в уражая, формата на растенията, качеството на плодовете, състава на почвата и т.н. В края на 80-те г. популярността на разработките на Мария Тун преминава рамките на Западна Европа. С Матиас тя предприема пътуване до различни страни с цел непосредствено да запознаят практикуващите фермери-биодинамици с основата на тригонната теория, приготвянето на фладен препарата и резултатите от изследователската си работа.

С разрушаване на социализма в страните от Източна Европа и бившия СССР идва и биодинамиката. Мария Тун и Матиас отиват в много от тях, в т.ч. Грузия и Русия ( през 1998 и 1999 г.) В същото време те остават влиятелни и в средите на биодинамиците от западните страни - в Гьотеанума, на ежегодния форум „Селскостопански дни“, Мария Тун в течение на много години вече води самостоятелна работна група, която винаги се посещава от множество участници в конференцията.

Интензивността и непрекъснатостта на изследователската работа не се прекратяват през целия ден. Работният ден на Фрау Тун е запълнен с най-разнообразна работа. Тя става в 4,30 ч. сутринта и се занимава с преглед на кореспонденцията и планиране, след това след закуската почива и отива или в полето, или в лабораторията. След обяд- сън-пауза, кафе и отново работа; вечерта трудът не е вече така интензивен - като цяло общуване и леки домакински дела. През деня тя няколко пъти прави прекъсвания за кратък сън. Разбира се, да издържиш подобен ритъм е трудно и обикновено човек на средна възраст, по нашите мерки, не е най-свежият...

„Къде е тайната“ - питахме Мария Тун. „Веднъж осъзнах, че съм призвана на Земята за изпълнение на определена задача за разкриване механизма на въздействие на планетите и далечния Космос върху живота на растенията, животните и почвата. Не всички аспекти на това са решени и изследвани. Освен това е желателно да се разкрият онези места от „Селскостопанския курс“ на Рудлоф Щайнер, които той не е успял да изложи подробно и разбираемо. Това ми дава сили да продължа да живея и работя по-нататък. Когато задачата бъде изпълнена, ще ме отзоват.“ Нищо не може да се добави към това. Ако всички знаехме своето предназначение, задачата на своето предназначение на земята, би ни било по-лесно да живеем и бихме принесли много ползи за нашата майка Земя и цялото човечество.. Но има още един аспект, за който тя споменаваше още в Петербург на семинара. Мария Тун каза, че се придържа към някои правила на Рудолф Щайнер за практическо развитие на мисленето. Именно несложните упражнения, изложени в тези правила, й помагат да поддържа съзнанието си ясно и активно и постоянно да развива мисленето, т.е. фактически опитвайки се да управлява себе си. Впоследствие аз намерих тази малка книжка и внимателно изучих всичко, за което се говори в нея. Наистина простите, но ефективни упражнения могат да помогнат на човека до края на дните си да бъде в пълен ред. Относно физическата й форма, то и нея тя поддържаше на ниво. До опитното поле от селото - примерно 2 километра в планината, тя регулярно извървяваше пеша, при това доста бързо. Много полеви дейности - сеитба, окопаване, пръскане - не се гнусеше да извършва сама, през цялото време в движение и труд. Такова съчетание от тренировка на физическото тяло, разума и душата в хармонична форма дава този резултат, от който освен нея и целия биодинамически (и не само) свят печели. И ние с вас също, нали, драги биодинамици? Струва ми, че има какво да се поучим. 

«Живая Земля», №6(16) 2005 г.

* Мария Тун почина в началото на 2012 година на 89-годишна възраст.