ОПОРА - Антропософска лечебна педагогика и социална терапия

Приятели,

много изговорихме и изписахме за социалното фермерство, особено за възможностите му да приобщи в общност и направи пълноценни нейни членове хора с различни ограничения - от увреждания до затруднения в комуникацията, различни социални разстройства, заболявания.

Противно на това, което много хора смятат, че представлява подобна общност, категорично не става дума за изолирана, съставена само и единствено от хора с увреждания група. Именно за общност говорим, защото няма дискриминация - който пожелае, може да се включи и да допринесе за развитието й с присъствието, дейността си, личността си. Защото, пак противно на разпространеното в консуматорското общество мнение, ценността на човек не се измерва според това колко много работа може да свърши, нито колко е голяма заплатата му. Всеки човек е ценен, но няма определена стойност, защото простото сравняване между хората по различни показатели не може да отчете действителния принос на някого в общността. Винаги се усеща, когато даден човек от общността липсва, дори да е най-увреденият, най-неработоспособният, най-нуждаещият се от грижи. Това е така, защото го няма присъствието на една индивидуалност, със също толкова индивидуален и обичан принос за другите и за общото между тях.

Тръгвайки от предпоставката, че всички ние сме телесно-душевно-духовни създания, стигаме и до това, че духовното в нас, най-съкровенното и вечно ядро, никога не може да е болно или увредено. Душевната и телесната ни част могат да боледуват, но каквито и заболявания и пречки да имат, здравото ядро остава; нашата непреходна същност я има винаги в нас. Затова, обръщайки се към един човек с увреждане, това, което виждаме в него, обикновено е ограничението. Но в същността си, в духовното си ядро този човек не е увреден и е също като нас - индивидуалност, която се развива.

Много хора, особено близките на хора с увреждания/затруднения, постояннно си задават въпроса "Защо?": защо се е появило увреждането, защо при моето дете, защо то има това и това ограничение. Няма един отговор за всички случаи, но обикновено имаме следните възможности:

-индивидуалността на конкретния човек със затруднения има нужда да развие повече сили в хода на своето развитие. Идвайки на Земята, тя избира увредено тяло, защото именно увреждането, спънките, които то създава, ограниченията му, са стимул и причина да се развива, и то наистина концентрирано. В този случай близките хора са призовани да обгрижат своето дете или възрастен в увреждане, но така, че да му оставят пространство да развива силите си, като го придружават в този процес и го подпомагат при необходимост; Характерно е това, че близките на тези хора по-бързо свикват с идеята за техните ограничения и много от тях дори успяват да преодолеят социалната бариера, като представят своето дете пред обществото, без да го крият в къщи.

-индивидуалността на конкретния човек със затруднения иска да помогне на своите близки (семейство, приятели, подпомагащи го професионалисти) така, че те да натрупат нужните за развитието им сили; по този начин тя ги подкрепя и подпомага, макар това рядко да се осъзнава и от двете страни. В този случай близките стигат до този извод след години на страдание при отглеждането на човека с увреждане, като много често отказват да се примирят с положението и искат да го "нормализират". След години обаче, благодарение на множеството качества и сили, които са развили с помощта на своя близък с увреждане, те осъзнават ролята му в този процес и се научават да изпитват благодарност. А благодарността сама по себе си е една от най-мощните душевни сили.

-има и комбинация - съвместният живот между човека със затруднения и неговите близки да е взаимна договорка между обичащи се души, според която подпомагането, натрупването на сили е взаимен процес. Въпреки че на близките може да им е трудно да приемат различността и увредеността в началото, което е естествено, те все пак действат много отговорно, а в много случаи се получава и осъзнаването на този взаимен обмен и подкрепа.

И при трите възможности има шанс за голямо развитие както на човека със затруднения, така и на близките му хора. Получавайки ценни плодове, някои от тях стават подкрепа за други хора в подобна ситуация.

Идва време, в което вече порасналият човек със затруднение трябва да поеме по пътя на живот като възрастен. Той не може да остане вечно дете и потребностите му също се променят. Тук се вижда силата на общността. Тъй като имат по-голяма нужда от подкрепа, тя може да се получи в средата на хора, с които има общи цели, споделено внимание и грижа, споделено пространство за живот (обикновено в село или ферма).

В основата пак стои ценността и здравостта на човека в неговата духовна същност. Но повечето от нас изпитват затруднения да приемат този факт веднага и им е нужно време.

Затова сред страните в Европа, в които има вече развито социално фермерство, или по-точно казано - селски/фермерски общности за съвместен живот и работа, в последните години се появи нуждата  желаещите да бъдат част от подобна общност да преминат през едно начално или съпътстващо обучение. Това особено се отнася за фермери и хора от подпомагащите професии (социални работници, трудотерапевти, психолози, арт терапевти и др.). Много са осъзнатите фермери, които копнеят да са част от подобна общност. Дори и в началото да не са помисляли, че могат да се включат и хора със затруднения, малко или много животът им показва и ги довежда до логичния път: общността се отваря и преминавайки своя път на промени, трансформации и развитие, укрепва и е реална подкрепа и място за личностно развитие и разгръщане на силите на хора с различна житейска съдба, с различни ограничения и способности.

Заставайки зад идеята за подобна общност, ще се радваме да се видим на 28 август 2014 г. във Варна. Следете подробностите - ще ги публикуваме тук.