ОПОРА - Антропософска лечебна педагогика и социална терапия

Сега да се пренесем към основополагащите биодинамични елементи, въз основа на които творим:

През есента планетата вдишва своята духовност от космoса и надземното към своята вътрешност и в почвата започват интензивни процеси на изграждане на вещества. Много от растенията дават своите плодове и отмират, други остават да продължат живота в ритъма на годините. Ролята на човека като съзнателната действена сила за тези процеси е една различна от тази на човека, който е просто част от този ритъм.

В биодинамичната градина и ферма хората правят винаги тази стъпка към ролята на съзнателното участие , стават свещенослужители на процесите, обединени в „ живота на Земята”.

През цялото лято и в по-голямата част от есента събираме реколта. При растенията, от които събираме реколта за по-дълъг период от време ( домати, краставици), сме се погрижили преди засаждането за почва, която да изхрани растението чрез добра коренова система. По-време на вегетация сме се погрижили да напръскаме няколкократно със стимулиращите здравето на растенията течни торове и кварцов препарат.

За тези, които ползват Посевните дни, ритъмът при събирането на реколтата и предназначението й допринася както за нейните вкусови, жизнени и трайни качества, така и за здравето на растенията, които остават да плододават.

Когато една култура е дала своето и се каним да махнем надземната й част от градината, обикновено я компостираме, като само доматите получават собствения си компост.

При зърнените сушим сламата и я ползваме за покриване на компоста. В биодинамичните градини рядко се мулчира, а когато това се прави, мулчът се вдига регулярно, за да бъде раздвижена ( разрохкана) почвата и да се въведат светлинни сили в нея чрез пръскане с чай от хвощ и кварцов препарат върху мулча. Това помага да не излязат гъбичките от земята и мулча да не се превърне в техен разпространител по растенията.

Когато имаме достатъчно време до първите мразове и семена под ръка или планирани и отгледани разсади, които ще ни дадат своето дотогава, ги садим като втора кулура. За целта пръскаме торов препарат на Мария Тун и торово –рогов препарат 500 върху почвата преди да я прекопаем, подготвяйки я за новите растения.

Ако имаме време, сеем зелено торене и в късната есен го заработваме в земята чрез фрезоване или обръщане и прекопаване със добре наточени сечива – така зелената маса се наситнява, заработва се в почвата. Пръскаме торов препарат.

Оптималното време за внасяне на биодинамичния компост в почвата е септември , за да се включат милионите микроогранизми от него в активните почвени процеси. От изключително голямо значение е компостът да се смеси добре с почвата , само тогава той изпълнява предназначението си. Ако бъде просто разхвърлен и оставен на повърхността, почти няма желаното действие. Тъй като го наричаме не без основание „ златото на фермера”, най – добре е да се възползваме максимално от него.

На всеки две или три години е добре да оставяме през есента лехите/ градините/нивите си наторени, напръскани и преорани, с отворени бразди, защото така земята поема през зимата най-добре космичните сили в себе си и структурата на почвата се подобрява значително чрез зимното замръзване. Това е особено важно за уплътнени и тежки почви с недобър дренаж.

Намерих и нещо, което преди време съм си писала по Еренфрид Пфайфер, може да има повтаряне, но не мисля, че има лошо в това. Засмях се, защото си представих тези, които ще си помислят , че най-доброто винаги идва на края  Ето:

От „Предложения за едно интензивно градинарство „

( със средствата на биодинамичния земеделски метод)

Глава 9-та от „ Почвеното плодородие”, Еренфрид Пфайфер, 1969/ 5-то разширено издание

1.

Правим възможното да оградим градината с естествен растителен пояс (жив плет) от дървета и храсти. Високият около два метра жив плет отдалечава вятъра на около 100 м от почвата и я пази от пресушаване и ерозия. Повишава почвената температура с около 1-2 градуса по Целзий. Особено важно е да се защитят южната и подветрената страни. Когато почвата е склонна да задържа вода, особено се препоръчва да се засади елша ( храсти и дървета), тъй като е полезна и за състава на почвата и за дренажа й. При много силен вятър се препоръчва вишна и топола. Други мног о полезни подходящи за живите плетова са лешника, трънката, брезите. Но тук вече има значение и индивидуалните условия и избор. Пример: градина в топла, задържаща изпареният а долина ще се опитаме да спрем студените ветрове, но и да осигурим достатъчно проветривост. Това е особено необходимо при овощни градини, защото плодното дърво се нуждае от раздвижен въздух около себе си. Те не бива да бъдат ограждани с плътна висока ограда, нито тя да е в близост до тях. Наличието на мъх и лишеи показва, че има застой на въздушна влага.

При големи стопански площи използваме принципа на разделянето им чрез живи синори и пояси на по-малки участъци.

Когато една по-голяма градина е защитена от външен пояс дървета и храсти, вътрешните защитни ивици могат да бъдат от плодни храсти и овошки.

2.

Типичните за биодинамичната градина лехи са дълги и тесни. По-лесни са за обработка и плевене и дават възможност за богато редуване на културите. Висока- ниска-висока-ниска и т.н, както и по съвместимост. Така високите растения пазят сянка на ниските, между самите тях има достатъчно място за раздвижване на въздуха и н-важното : богатството на видовете допринася за здравето на цялата градина: значително намаляват болестите и вредителите, акогато се появят са много по-податливи на овладяване.

Например редуваме полезните за почвата високостеблени бобови с нискорастящи зеленчуци, на които те правят сянка. Единичните редове сладка царевица им дава същото. Пазят и от вятър. Пфайфер дава за пример хиладолетната китайска система за редуване на шест различни растения и то посадени на вади, както се прави и в някои райони на България: във високата част на вадата се сади едно растения, което израства бързо .В ниската друго, което е засенчено, расте без да бъде тормозено от сушата. Когато порастне високо, първото вече е дало реколтата си и във вадата се сади ново ниско растение.

Важно е и винаги да имаме предвид кои групи растения какво правят в градината:

Бобовите – щадят почвата

Зелевите, особено карфиолът и целина, краставици, праз- извличат много от почвата

Моркови, цвекло,репи, репички, лук, салати – искат малко от почвата

Ранните картофи често се сеят с редове боб помежду им.

Салатите, спанака, зимоустойчивите листни салати, брюкселското зеле могат да се сеят като втори култури.

Традицията за съобразяване на съвместимост между растенията в градината е от значение:

Опитът е доказал, че доматите и алабашът , например, нес и допадат като съседи.

Пфекфер дава пример с засаждането на репички, листна целина и кресон заедно , в България се получава същото, ако ги оградим с лук и магданоз:

- репички без компания- относително безвкусни

- репички с кресон / лук – лютиви

- репички с целина/магданоз – много богат вкус

Обаче всеки, който обича да опитва, знае, че най-вкусните репички вадим през пролетта измежду зелените салати.

Пфайфер дава следната примерна схема:

Всичко, което се разсажда, може да се прави на редове и те да са различни с бобови между тях

При всичко, което се сее в лехи, може да се редуват лехите от различните растения, също с бобови помежду.

Например:

В лехи : моркови и грах. Между морковите в редове: репички, листна салата 

Като пример за култури, които се стимулират една друга той дава:

праза и целината

морковите и граха

краставиците и боба

краставиците и царевицата

краставици и грах

алабаша и цвеклото

ранните картофи и царевицата

ранните картофи и боба

доматите и магданоза

Вредни едно за друго:

Доматите и алабаша

Доматите и фенкела/ финокио

Не се понасят:

Краставици и домати

Пример: два реда целина се редуват с два реда праз.

Когато почвата е много жива, можем д апосадим заедно лук и ранни салати.

Тъй като лукът вирее зле на песъклива почва, можем да му помогнем като посеем лайка помежду лука.

Когато сеем бобови на нива или в градина, най-добри са двойните редове. В двойните редове растенията се зщитават едно друго от вятър и се засенчват.

За садене и сеитба около лехите : подправки и билки

3.

Въпросът за торенето е от особена важност при интензивното използване на градината.

От една страна се опитваме да я подреждаме така, че да намаляваме изтощаването на почвата.

Торенето е второто, което правим, за да поддържаме и увеличаваме плодородието й.

Торенето с некомпостиран ии пресен тор пришпорва растенията в масивен растеж. Листата стават дебели и зелени. Когато готвим такъв зеленук, например карфиол, можем още с влизането да подушим какъв тор е внесен в почвата му. Носителите на миризмата- белтъчните и азотосъдържащи вещества още не са разградени на този етап и биват поети от растението в непреработен вид. Освен това, тези неразградени вещества имат вредно въздействие и върху почвените организми, изкарват ги на повърхността и заболяват растенията, а въздействат и върху човешкия организъм- храносмилателни проблеми, киселини, газове. Със пресния тор идва опасността и от пренасянето на чревни паразити.

И така: колкото по-узрял ( огнил) е един тор, толкова по-добър е той за градината.

Особено когато е преминал през един цял годишен цикъл на узряване с добавени биодинамични компостни препарати и земя, със съхранени в различните стадии вещества и сили, той прави зеленчуците и плодовете още по-ароматни и вкусни.

Едно друго ценно качество на компоста от тор е, че е пригоден за всяка почва и култура, за ниви, градини, оранжерии и саксии. Тък като добрият биодинамичен компост е тор изцяло преобразуван в компост, той може да се добавя директно там, където е е нобходим, но винаг и се смесва добре с почвата. Когато подготвим лехите за садене или сеитба, пръскаме торово-рогов препарат преди да ги заравним, заравняваме, добавяме компост в редовете или дупчиците за растенията и садим/сеем. Доказано е благотворното действие на потапянето на коренитепреди разсаждане в разтвор от компост.

Доматът е единственото растение, което понася собствения си компост ( Щайнер), докато краставиците, карфиолът и другите зелеви не се справят с това да бъдат торени със собствен компост.

Татяна Благоева
29 юли 2013, Варна
www.oporabg.com 

Повече въпроси и отговори за биодинаминото земеделие - в групата ни във Фейсбук