Тук, в сайта, сме разгледали какво е състоянието на социалното фермерство в Европа, разказали сме за това, което лично сме видели и преживели в различни социални ферми. Неведнъж стана дума обаче, че от наша гледна точка нещата в България не "може", а "трябва" да се случат по различен начин.
Да се запитаме преди всичко какво е това, което е отличителното за нас като народ, това, което може да постави основата на социалното фермерство у нас? Ако сме съзнателни, можем да използваме дори недостатъците и да ги превърнем в плюс. И така:
-безспорно ние работим недостатъчно ефективно в група, в екип. Разногласията са чести, като повечето участници обикновено са убедени, че те са най-прави и тяхната гледна точка е най-задълбочена, цялостна. От това не могат да избягат нито по-"обикновените", нито по-"изявените", нито неграмотните, нито образованите. Тази черта не е характерна за дадена прослойка, тя е народностна. Много българи имат холеричен темперамент, а именно той е присъщ на повечето от водачите в историята. Дори и създали общност, в нея скоро започват да се промъкват спорове, съмнения, обиди. Представете си само общност с няколко водача!
-все още родово-семейният принцип е силен у нас. Във времето, в което ролята на рода намалява и общностите се създават не по кръвен, а по душевно-духовен признак, при нас все още е жив "зовът на кръвта", разбира се - при всеки в различна степен.
-големият стремеж е да намерим сродни души, такива, които душевно, емоционално-чувствено ни пасват и ни карат да се чувстваме добре, уютно. Душевният елемент при нас е водещ при създаването на групи и общности. Дори събрали се по този признак, няма гаранция, че нещата ще протекат гладко, защото човек колкото е емоционално-чувствено, толкова е и волево и мислещо същество, т.е. известно сходство е необходимо да има на всички 3 нива, не само на чувствено.
-имаме силната склонност да се съюзяваме не "за", а "против" някого или нещо, даже съюзите "против" понякога излизат доста по-трайни и продължителни. За съжаление, малко по-трудно ни се получава при съюзите "за", какъвто съюз е например една общност от хора, било то ферма или друго.
Как да превърнем нашите народностни особености в нещо, което да се окаже предпоставка за създаване и укрепване на една общност?
За създаването на общност трябва да има една духовна основа, нейните принципи трябва да са водещи. Това е, което е в състояние да примири и най-големите различия. Другото е работата върху себе си, върху собствените недостатъците и трудности. Винаги в една общност не трябва да спират съществуването си форми на общи и индивидуални дейности, свързани със себепознание. Общата духовна основа все още не означава воля за работа в общност, нито автоматично изглажда противоречията.
Ето как могат да ни послужат гореизброените национални особености:
-първо силната родова и семейна принадлежност: това всъщност може да се превърне в най-големия плюс за една общност, тъй като участието на семейства я прави по-устойчива, по-уравновесена. Хората, създали семейство, знаят вече доста неща за работата в екип и са правили много опити да поддържат семейството заедно, задружно, с обща посока. Много често именно това е умаленият модел на голямата общност, разбира се, ако в живота си си срещнал подходящият по нагласа и мироглед човек, с който да създадеш семейство, и децата ти, ако са пораснали, споделят общия ви път. Това обаче не означава, че семействата могат да се отнасят надменно към хората, които не са намерили начин да изградят или поддържат такова. Не трябва да забравяме, че съдбата на всеки е индивидуална и пътят му е различен.
-за желанието и начина за свързване предимно душевно-емоционално: това е колкото недостатъчно, толкова и важно! Именно този общ душевен фон най-много липсва в посетените от нас социални ферми в Европа. Там хората се свързват предимно мисловно и волево, но истинската душевна среща и разбиране не са в нужната степен. А това за нас е лесно като народ, като нагласа и душевно преживяване. Стига да прибавим по-голяма осъзнатост в общуването, в свързването си с другите, то ние ще сме променили качествено способността си за разбиране и приемане на другите. Тук заниманията с изкуство винаги трябва да се имат предвид, защото изкуството, особено музиката, е дълбоко присъщ на народа ни път за преживяване, преработване и развитие.
-за силно изразената Азовост, холеричността и желанието да водим: силната Азовост означава и съществуваща потенциална способност да преследваме упорито целта, да не се отказваме и след падане да ставаме отново и отново. Тази устойчивост е важна - познаваме хора, които са правили многократно опити за създаване на група/екип или общност. И дори всички опити досега да са завършили по сходен начин, тези хора не се отказват, а продължават да опитват. Тук не коментираме доколко подходът им е добър, а по-скоро това, че намират сили да опитват отново, винаги с голям ентусиазъм.
-за съюзяването "против", а не "за": винаги трябва да имаме предвид каква е мотивацията на всеки да участва в създаването на общност. Необходимо е преди да се пристъпи практически към това, хората да се опознаят, да имат достатъчно време да общуват помежду си и по този начин да оформят зародиша на общността- общ етерен организъм, който след това да получи реализация. Създаването на този фин общ организъм има като една от последиците си това, че всеки получава своето място и на практика е незаменим за останалите в него. Ценността на човек като индивидуалност, включена в общността, се увеличава многократно и това е най-доброто лекарство против съюзяването "против". Това ще означава все едно белият дроб и сърцето да се съюзят срещу бъбреците в един организъм.
Като народ имаме своите особености, но всяка от тях, колкото и негативна да изглежда, има потенциала да се трансформира.
А какво мислите вие?