ОПОРА - Антропософска лечебна педагогика и социална терапия

Ако първите три периода (0-21 г.) са посяването на семената, вторите три (21-42 г.) - отглеждането на растението, то възрастта между 42 и 63 г. символизира жътвата. Колкото по-добри семена са посяти, и още повече - колкото по-грижовно са отгледани класовете, толкова жътвата ще е по-богата.

След 42-та година, с която горе-долу приключва 6-ти възрастов период, ние за пореден път сме изправени пред нещо ново. Криза на средната възраст - така е наречено времето около 42-та година, но както неведнъж вече стана дума, "криза" е едно условно название - колкото е криза, толкова е качествен скок в развитието.

Скокообразността на развитието, или иначе казано - редуването на по-спокойни и по-екстремни периоди, е характерно за целия ни живот. Още от детството до края на жизнения път ние сме подвластни на този ритъм. Има индивидуални разлики във всяка биография, но общото е, че ритъмът го има при всеки. Говорихме за ритмите, които се отразяват във всяка една биография, например този около 9-тата г,, 18,6 г.; 29 г.; 37 г.; 42 г.... Но във всяка една биография има и други, индивидуални ритми и всеки може да ги открие. При някои е важен 6-годишният цикъл, при други - 9 или 12-годишният. Не са рядкост ритми през 4 или 8 години. Въпрос на желание е да бъдат открити. Затова не е удачно повърхностното сравняване между две биографии - освен общите закономерности, всяка от тях ще има своя индивидуална вътрешна логика и цикличност.

Времето от 21 до 42 г. беше време на най-бурно душевно развитие. След 42 г., преминали слънчевия период, навлизаме в марсовия. Марс, наред с другите влияния, е силно свързан със словото. Човекът между 42 и 49 г. вече е натрупал достатъчно опит и може да започне да го предава на другите. Душевните качества, които е натрупал и всичко, което е преживял, правят думите му убедителни, а не голословни. Това, което казва, вече е резултат от личен опит, затова е въздействащо. Не случайно юношите в 3-ти възрастов период (14-21 г.) често избират хора в тази възраст, на които се възхищават и до които се допитват. Тук резултатите от професионалния и личния път са ясно видими. Човек е постигнал конкретни, видими неща, например създал е семейство, отгледал е деца, издигнал се е в йерархията на професията си, и т.н. Разбира се, възможно е и точно обратното - да чувства, че се е провалил, че не е постигнал нищо, особено сравянвайки се с другите. Но като цяло има един основен фон на удовлетворение от постигнатото, макар че състезателното начало все още го има.

По това време човек започва да усеща още по-осезаемо физическото си отпадане. Досега необръщайки достатъчно внимание на телесните си процеси, той с изненада установява, че много по-лесно се изморява и задъхва, че тялото му вече не е толкова послушно. Това води до поредната криза и страхът от остаряването и смъртта се промъква осезаемо. През този период много хора напускат семействата си, намират си други, понякога много по-млади партньори. Това най-често се случва с мъжете. При жените кризата е малко по-различна- ако в предишните периоди са били фокусирани върху семейството и отглеждането на децата, сега децата са пораснали и "отлетели" от гнездото. Жената-майка започва да се чувства непотребна и на дневен ред е намирането на нов смисъл на живота й. Не е учудващо, че на тази възраст много хора - и мъже, и жени, избират напълно ново поприще, започвайки дори от нулата.

Следващият период -8-ми - от 49 до 56 г. - отново носи качествено награждане. Тук е най-осезаемо влиянието на Юпитер. От гледна точка на професионалното развитие, сега е моментът да се проявим като експерт - човек, който е натрупал толкова много опит, че спокойно можеш да му повериш бъдещото поколение, новата смяна. В предишния период - между 42 и 49 г. - постепенно започва една кардинална смяна между кипящата активност, повече характерна за възрастта межди 21-42 г., и спокойния темп на следващите периоди, така че тук вече имаме едно общо успокояване, умереност в темпа. Човек вече няма закъде да бърза, той е сигурен в себе си и като цяло няма стремеж да завоюва повече света. Стремежът е по-скоро наученото, придобитото като опит да не се изгуби, а да бъде предадено, да има приемственост. Огромното желание за приемственост, за продължаване на процесите, е характерно за тези три периода. Те са свързани с това, че сега протича най-бурно духовното развитие на личността.

Казахме, че възрастта от 0 до 21 г. формира телесното развитие, от 21 до 42 г. най-бурно се формират качествата и силите на душата, докато тук - между 42 и 63 години човек отдава най-много сили на духовното си развитие. Именно затова тук по-важно е предаването на опита. Човек чувства, че това, което е формирал като качества и сили, трябва да бъде добавено и да допринесе за развитието на общността, страната, човечеството. В същото време именно сега може да се каже, че човек е по-свободен, за разлика от предишните периоди. Тук изискванията, необходимостта се заменят с осъзнатия избор дали и какво да направи, как да продължи пътя си.

В този период - от 49 до 56 г., много хора се сдобиват с внуци. Истинско щастие е за внуците ако имат възможност да общуват с бабите и дядовците си. Това се отнася с още по-голяма сила за хората от 9-ти възрастов период- между 56 и 63 година. Те няма да са физически активни колкото хората между 49 и 56 г., но ще са още по-мъдри и ще са живата връзка с миналото. Около 56-57 година идва нов поврат - второто сатурново завръщане на рожденната позиция (първото е около 28-29 г.) в комбинация с третото завръщане на лунните възли. Но тъй като този период е подвластен на Сатурн, с пълно право може да се каже, че този поврат е на подходящото място и от него могат да произлязат удивителни неща. Време е за зряла жизнена равносметка на преживяното, изгубеното и намереното по пътя. Много хора тук се връщат назад във времето до първите си детски спомени. Това не е изненада, имайки предвид, че 1-ви период (0-7 г.) се отразява първо в 6-ти, след това в този 9-ти сатурнов период. Време е за ново преживяване и надграждане на най-рано преживяното, често - и на най-травмиращото (ако е имало такова). Ако човек не е успял в 6-ти период да преработи, надживее травмата и да прости, сега повече отвсякога е времето за тази умиротворяваща прошка. Така или иначе, вероятността травмиращото събитие да напомни болезнено за себе си ако не е проработено, е много голяма. Тук човек вече е натрупал много повече сили и обикновено успява така да преодолее тази травма, че да се помири със себе си. Това е действието на Сатурн - той ни "навира" в очите собственото ни минало с една-единствена цел - да ни принуди най-накрая да се простим с него по градивен начин.

В периода 42-49 г. започва един процес, сходен на този в най-ранните 3 периода- детството:

През 1-ви период (0-7 г.) физическото развитие вървеше от главата надолу;
През 2-ри период (7-14 г.) се формираше средната, ритмична система, системата на органите, задаващи ритъма (сърце, бял дроб);
През 3-ти период (14-21 г.) най-после системата на крайниците добиваше зрелост.

През 7-9-ти период започва противоположният процес:

През 7-ми период (42-49 г.) постепенно жизнените сили се освобождават от системата на крайниците (трябва да внимаваме с обменните процеси):
През 8-ми период (49-56 г.) се освобождават от ритмичната система (грижата за сърцето е важна, най-вече чрез установяването на по-бавен ритъм на живот);
През 9-ти период (56-63 г.) - от системата на главата (трябва да полагаме грижа, за да избегнем ранната деменция - забравянето,деградацията на способностите, чрез занимания с изкуство или чрез учене на нещо ново).

В следствие на това, тези освободени жизнени сили могат да се пренасочат към духовното развитие на човек, те вече не са ангажирани до такава степен с трите системи. През 9-ти период тези сили довеждат човека до едно особено изживяване на духовността, което е вътрешно, извира от самата същност на човека и не е толкова силно свързано вече със сетивния свят. Колкото повече отслабват сетивата на човек с напредване на възрастта, толкова по-малка опора намира духовното във външния свят и толкова по-силно се излъчва от личността.

Разбира се, отново има хора, които поради особеностите на личната си биография и изборите в живота, не успяват да направят нужните промени в себе си. Тогава в периодите, отредени ни за жътва - 7-9-ти, го няма вътрешното умиротворение, а може да има особености на характера, стигащи до непоносимост за околните, или пък силно недоволство от съдбата, от преживяното. Възможни са най-различни вариации, тъй като всяка биография е уникална.

Има голямо значение как ще завършим съответния цикъл от живота си. Ако се опитаме да разберем вътрешните взаимовръзки в собствения ни жизнен път, ще разберем че:

в края на първите три периода е важно да сме завършили телесното си развитие,
за да можем през следващите три периода да се обогатим душевно,
което ще отвори пред нас вратите на следващите три периода, през които ще получим есенцията на нашия жизнен път под формата на мъдрост.

Автор: oporabg.com