ОПОРА - Антропософска лечебна педагогика и социална терапия

Духовно-научни принципи за развитие на селското стопанство

Предговор от Д-р Волфганг Шауман към бъл­гар­с­ко­то из­да­ние

От сре­да­та на 19 век при­ло­же­ни­ето на но­ва­та на­уч­на хи­мия доп­ри­не­се за зна­чи­тел­но раз­ви­тие на поз­на­ни­ето в об­лас­т­та на сел­с­ко­то стопанство. От опоз­на­ва­не­то чрез раз­лич­ни опи­ти и ана­ли­зи на съ­дър­жа­ни­ето на ве­щес­т­ва­та се дос­тиг­на до все по­-точ­ни поз­на­ния за ве­щес­т­ве­ни­те про­це­си в раз­лич­ни­те организми, как­то и за вза­имо­дейс­т­ви­ята меж­ду ор­га­низ­ми­те и окол­на­та среда. Досега то­ва не бе­ше възможно. От на­ча­ло­то на 20 век всич­ки ака­де­мич­но об­ра­зо­ва­ни спе­ци­алис­ти в сел­с­ко­то сто­пан­с­т­во са об­шир­но за­поз­на­ти с химията. Не мо­же и да бъ­де другояче. Едно от пос­лед­с­т­ви­ята оба­че е, че от то­зи мо­мент на ве­щес­т­ва­та за­поч­на да се гле­да ка­то на един­с­т­ве­на­та действителност. Изминало е ве­че ед­но столетие, но в то­ва от­но­ше­ние поч­ти ни­що не се е променило. Още Лейбих*/*J Leihig oт 1858 u 1967: "Che mische Briefe", осо­бе­но пис­мо 23, 4-то издание. Wissenschaftliche Buchgesellschaft, Darmstadt/ ак­тив­но се про­ти­во­пос­та­вя на това. Точно те­зи зна­чи­тел­ни постижения, ко­ито никой, кой­то има соб­с­т­ве­ни поз­на­ния по пред­ме­та не мо­же да оспори, до­ве­до­ха до убеждението, че до ис­ти­на­та се сти­га ед­ва чрез поз­на­нието за веществата. Тези поз­на­ния се раж­дат в на­уч­ни­те лаборатории. Спечелените в ми­на­ло­то не­пос­ред­с­т­ве­ни въз­п­ри­ятия и опит­нос­ти в сел­с­ко­то стопанство, въз ос­но­ва на ко­ито по­чи­ва ця­ло­то до­се­гаш­но развитие, бя­ха при­ети за су­бек­тив­ни и от­там за ненаучни. Че въз­п­ри­яти­ето е субективно, а същ­нос­т­та на „не­ща­та са­ми по се­бе си" на­ис­ти­на съществува, но не мо­же да бъ­де опозната, твър­де­ше още пре­ди ед­но столетие от висо­ка фи­ло­соф­с­ка по­зи­ция Имануел Кант. Редукционизмът, ре­ду­ци­ра­не­то на пъл­но­та­та на не­пос­ред­с­т­ве­ни­те из­жи­вя­ва­ния и опит­нос­ти до изу­ча­ва­не са­мо на веществата, ста­на не са­мо ме­тод на ед­на прос­ти­ра­ща се в оп­ре­де­ле­ни гра­ни­ци наука, но и мироглед. Може би за раз­лич­ни­те хо­ра то­ва не ва­жи изцяло, но те­зи въз­г­ле­ди да­до­ха оп­ре­де­ле­на на­со­ка в раз­ви­ти­ето на на­ука­та в об­лас­т­та на сел­с­ко­то сто­пан­с­т­во и сло­жи­ха своя отпечатък, ка­то пов­ли­яха на прак­ти­ка­та в не­би­вал до се­га обхват.

Още от Албрехт Таер, сле­до­ва­тел­но от на­ча­ло­то на 19 век, сто­пан­с­ка­та дей- ност се пре­вър­на в на­уч­на дисциплина, ко­ято се­га се пос­та­ви вър­ху при­ро­до­на­уч­ни принципи: точ­но изу­ча­ва­не на де­тай­ли­те по Хелер и Пфенниг, но един­с­т­ве­но с ог­лед на мак­си­мал­но­то уве­ли­ча­ва­не на печалбите. Всичко се оце­ня­ва пре­дим­но от глед­на точ­ка на парите. Тук се за­ли­ча­ва раз­ли­ка­та меж­ду сел­с­ко сто­пан­с­т­во и индустрия. Тезата на Таер, че сел­с­ко­то сто­пан­с­т­во е за­на­ят за пе­че­ле­не на пари, нав­ле­зе през 20 век в съз­на­ни­ето на сел­с­ки­те сто­па­ни и от­то­га­ва оп­ре­де­ля тех­ни­те действия. Тя до­тол­ко­ва се нало- жи, че мно­го от тях смя­тат вся­как­ви дру­ги мо­ти­ви за без­на­деж­д­но ос­та­ре­ли или неискрени. Ако и да за­поч­на про­мя­на в то­ва от­но­ше­ние през пос­лед­но време, то мно­го сел­с­ки сто­па­ни спо­де­лят то­ва ста­но­ви­ще с по­ве­че­то специ-алисти, за­ети със сто­пан­с­ка дейност и в дру­ги отрасли.

Освен поз­на­ва­те­лен метод, хи­ми­ята мно­го бър­зо ста­на ме­тод и за про­из­вод­с­т­во на та­ки­ва по­мощ­ни сред­с­т­ва в сел­с­ко­то стопанство, как­ви­то се на­ла­гат ка­то ре­зул­тат от хи­мич­ния под­ход към нещата. През 1913 на Хабер и на Бош се уда­де да изо­ли­рат и нап­ра­вят въз­душ­ния азот дос­тъ­пен за упот­ре­ба в го­лям мащаб. Азотът ста­на ре­ша­ващ фак­тор за по­ви­ша­ва­не на до­би­ва при рас­ти­тел­ни­те култури. Заради про­из­вод­с­т­во­то на взрив­ни ма­те­ри­али през вой­на­та бя­ха пос­т­ро­ени хи­мич­ни­те заводи. Днес сел­с­кото сто­пан­с­т­во ста­на пот­ре­би­тел на едро.

Най-убедените за­щит­ни­ци на но­ви­те въз­г­ле­ди и ме­то­ди в сел­с­ко­то сто­пан­с­т­во ста­на­ха мла­ди­те ака­де­мич­но об­ра­зо­ва­ни сел­с­кос­то­пан­с­ки спе­ци­алис­ти от вре­ме­то след Първата све­тов­на война. Пред се­бе си те виж­да­ха свет­ло­то бъ­де­ще на сел­с­ко­то стопанство. Това да­де и го­ле­ми на­деж­ди на хи­мич­на­та индустрия, ко­ято ви­дя в сел­с­ко­то сто­пан­с­т­во го­ле­мия пот­ре­би­тел на ин­дус­т­ри­ал­ни стоки.

Още от на­ча­ло­то на 20 век мно­го хо­ра заг­ри­же­но наб­лю­да­ва­ха но­во­то бу- рно, но ед­нос­т­ран­но развитие. До как­во ще до­ве­де всич­ко това? Много ско­ро то­ва из­пъл­не­но с на­деж­ди мо­дер­но те­че­ние се сблъс­ка с мно­го но­ви проблеми, осо­бе­но от­нос­но здра­ве­то на жи­вот­ни­те и пра­вил­но­то раз­ви­тие на растенията. Повечето хо­ра тре­ти­рат не са­мо се­бе си и сво­ите себеподоб- ни, но и всич­ки дру­ги жи­ви съ­щес­т­ва за не що по­ве­че от обик­но­ве­на ор­га­ни­за­ция от вещества. Освен то­ва спо­ред тях­но­то разбиране, как­то те сами- те, та­ка и всич­ки те­зи съ­щес­т­ва при­над­ле­жат към Божието тво­ре­ние и не мо­гат да бъ­дат ре­ду­ци­ра­ни до това, ко­ето е на­ли­це ка­то ве­щес­т­ва при един труп. За по­-го­ля­ма­та част от се­ля­ни­те тях­на­та соб­с­т­ве­на ра­бо­та вър­ху и с жи­ва­та при­ро­да ви­на­ги е би­ла не­що по­ве­че от са­мо търговия. Такива мис­ли дават ос­но­ва­ние на ед­на мал­ка гру­па от прак­ти­ку­ва­щи сел­с­ки сто­па­ни през 1920 да по­пи­тат Рудолф Щайнер, да­ли въз ос­но­ва на не­го­вия зна­чи­тел­но раз­ши­рен све­тог­лед мо­же да спо­де­ли нещо, ко­ето да доп­ри­не­се за по­-доб­ро раз­ви­тие на сел­с­ко­то стопанство.

През 80-те и 90-те го­ди­ни на 19 век Рудолф Щайнер се за­ни­ма­ва ин­тен­зив­но с Гьоте и ста­ва из­да­тел на не­го­ви­те ес­тес­т­ве­но­на­уч­ни трудове. Той раз­ра­бо­ти Гьотевия поз­на­ва­те­лен ме­тод и свър­за с не­го сво­ите соб­с­т­ве­ни кон- статации, (из­ло­же­ни в кни­га­та му „Философия на свободата") от­нос­но въ- просите: Как въз­ник­ва чо­веш­ко­то познание? Как се дос­ти­га до си­гур­ност на познанието? Възможна ли е чо­веш­ка­та свобода? Това про­из­ве­де­ние не е за­дъл­жи­тел­но да се познава, за да се раз­бе­ре сел­с­кос­то­пан­с­кия курс и да се при­ло­жат но­ви­те ас­пек­ти и пред­ло­же­ния в практиката. И въп­ре­ки това, те при­над­ле­жат към най-плодоносното, ко­ето чо­век мо­же да изучи, ако ис­ка да дос­тиг­не до из­чер­па­тел­но поз­на­ние и себепознание. Който оба­че от на­уч­на глед­на точ­ка ис­ка да пре­це­ни Щайнеровия „Селскостопански курс", не мо­же да се раз­ми­не с ос­нов­но­то изу­ча­ва­не как­то на то­ва произведение, та­ка и на дру­ги не­го­ви произведения.

В на­ча­ло­то на 20 век Рудолф Щайнер раз­ви­ва прин­ци­пи­те на Духовната наука, на­й-­нап­ред на­ре­че на от не­го теософия, а от 1910 - Антропософия. Пред нас са 28 на­пи­са­ни от не­го кни­ги и око­ло 6 хи­ля­ди сте­ног­ра­фи­ра­ни и по­-къс­но на­пе­ча­та­ни лекции. Те са на раз­по­ло­же­ние на всеки, кой­то се интересува. Към те­зи лек­ции при­над­ле­жат и осем­те от Селскостопанския курс от Юни 1924. Отговаряйки на жи­ви­те ду­хов­ни пот­реб­нос­ти на сво­ите слу­ша­те­ли и чи­та­те­ли от вре­ме­то след Първата све­тов­на война, той раз­г­леж­да мно­го жиз­не­ни прак­ти­чес­ки проблеми. Това са но­ви­те въз­г­ле­ди от­нос­но трис­т­ран­но­то раз­де­ле­ние на со­ци­ал­ния живот. През 1919 с ос­но­ва­ва­не­то на Валдорфските училища, въз­ник­на ан­т­ро­по­соф­с­ка­та педагогика, а през 1920 се ут­вър­ди­ха ан­т­ро­по­соф­с­ка­та ме­ди­ци­на и ле­чеб­на­та евритмия, а не­го­ви­те им­пул­си в об­лас­т­та на из­кус­т­во­то про­ли­ча­ват още през 1913 с пос­т­ро­ява­не­то на Първия Гьотеанум.

От всич­ки не­го­ви про­из­ве­де­ния се вижда, че не се ка­сае за но­во мис­лов­но про­ник­ва­не на поз­на­та­та действителност, как­то се сре­ща при фи­ло­со­фи­те­.То­ва не е но­ва философия, а опи­са­ние на свръх­се­тив­ни изживявания, ко­ето за на­ше­то вре­ме оз­на­ча­ва от­к­ри­ти по нов на­чин ду­хов­ни факти. Макар че не­го­ва­та „Философия на свободата" е на­пи­са­на ка­то фи­ло­соф­с­ко произве- дение, той да­ва мотото: „Душевни наб­лю­да­тел­ни ре­зул­та­ти въз ос­но­ва на при­ро­до­на­уч­ни методи". Това значи, че на пър­во мяс­то не стои мис­лов­но­то тър­се­не на отговори, а въз ос­но­ва на изис­к­ва­щи раз­ре­ше­ние въп­ро­си са потър­се­ни вът­реш­ни опитности, ко­ито мо­гат да до­ве­дат до от­го­во­ри на те­зи въпроси. Тези вът­реш­ни опит­нос­ти при Р.Щайнер да­леч над­ми­на­ват всич­ко поз­на­то досега. В пър­ви­те две де­се­ти­ле­тия от 20 век за слу­ша­те­ля и чи­та­те­ля е раз­ра­бо­те­но ед­но из­вън­ред­но мно­гос­т­ран­но и все­об­х­ват­но опи­са­ние на ду­хов­ни опитности, ко­ито още то­га­ва са мо­же­ли да бъ­дат об­х­ва­на­ти по мис­ло­вен път.

През 1920 Рудолф Щайнер е по­мо­лен да про­ве­де курс за земеделци. Той при­ема при условие, че ще се съ­бе­рат дос­та­тъч­но хора, ко­ито са за­поз­на­ти с Антропософията и ней­ни­те ос­нов­ни положения. Те би тряб­ва­ло да са про­че­ли по­не две­те кни­ги „Теософия" и „Духовна наука". Освен то­ва по про­фе­сия би тряб­ва­ло да са земеделци, то­ва ще рече, да са спо­соб­ни да из­п­роб­ват и при­ло­жат пре­по­ръ­ки­те на практика. Още от то­ва е ясно, че при те­зи лек­ции не ста­ва ду­ма за един ал­тер­на­ти­вен учеб­ник по сел­с­ко стопанство. Според не­го­ви­те соб­с­т­ве­ни из­ло­же­ния в сед­мич­ния вес­т­ник „Гьотеанум", той е ис­кал към това, ко­ето от­нос­но сел­с­ко­то сто­пан­с­т­во до­се­га е би­ло из­вес­т­но от прак­ти­чес­ки­те и при­ро­до­на­уч­ни­те опитности, да при­ба­ви и важ­ни факти, до ко­ито е дос­тиг­нал от ду­хов­но­-на­уч­ни­те си изследвания. За да мо­же да ка­же това, ко­ето спо­ред не­го е би­ло важно, ка­то пред­пос­тав­ка се оказ­ва доб­ро­то поз­на­ва­не на ан­т­ро­по­соф­с­ка­та литература. Така че не се ка­сае за ед­но алтернативно, а за ед­но ново, чрез но­ви поз­на­ния раз­ши­ре­но сел­с­ко стопанство. Разбира се, то­ва раз­ши­ре­ние хвър­ля но­ва свет­ли­на вър­ху поз­на­то­то досега. Това е ха­рак­тер­но за всич­ки но­ви познания. То има зна­чи­тел­ни пос­лед­с­т­вия за практиката.

На без­б­рой мес­та в сво­ите про­из­ве­де­ния Рудолф Щайнер описва, че жи­во­то е ед­на свръх­се­тив­но познаваема, са­мос­то­ятел­на реалност, ко­ято има своя из­вор на Слънцето из­вън не­го­ви­те свет­ли­на и топлина. Той пос­то­ян­но твъ- рди, че не ста­ва въп­рос за зак­лю­че­ния и из­во­ди вслед­с­т­вие на се­тив­ни въз- приятия, не и за ре­ми­нис­цен­ции от древ­на литература, а за не­го­ви не­пос­ред­с­т­ве­ни свръх­се­тив­ни наблюдения. Това се раз­би­ра и от на­чи­на на опи- санията. Тази ре­ал­ност той оз­на­ча­ва ка­то етерното. Там, къ­де­то се про­явя­ва живот, там етер­но­то е про­ник­на­ло веществата. В жи­ви­те ор­га­низ­ми има­ме един ве­щес­т­ве­но­-ди­на­ми­чен порядък, кой­то е из­г­ра­ден и под­дър­жан от ед­на етер­на организация, от етер­но­то тяло.

Освен то­ва той опис­ва още две по­-вис­ши рав­ни­ща на по­ря­дък и дейност. Едното дейс­т­ва навсякъде, къ­де­то ор­га­низ­ми­те об­ра­зу­ват ог­ра­ни­че­но вът­реш­но пространство, как­то е при всич­ки животни. Мозък, бе­ли дро­бо­ве и сърце, сто­мах и черва, че­рен дроб, бъб­ре­ци и др., не се на­ми­рат във външ­ния свят. Те не се на­ми­рат и при растенията, а са­мо при жи­вот­ни­те и при хората. Зародиши, растеж, из­ме­не­ние на външ­ния вид, ре­ге­не­ра­ци­он­на спо­соб­ност и въз­п­ро­из­веж­да­не има при животните, хо­ра­та и растенията. Актив но прид­виж­ва­не и с то­ва ед­но ти­пич­но за ви­да себе-държане, как­то и изжи­вя­ва­не на окол­на­та среда, ко­ето ще ре­че буд­но съз­на­ние от въз­п­ри­етия чрез се­ти­ва­та свят, за­поч­ва при животните. Тяхното тяло, ко­ето се въз­п­ри­ема сетивно, се раз­ли­ча­ва от то­ва на растенията. Свръхсетивната реалност, ко­ято пра ви всич­ко то­ва възможно, Рудолф Щайнер на­ри­ча ас­т­рал­ност или ас­т­рал­но тяло. Върху рас­те­ни­ята тя дейс­т­ва са­мо отвън.

Само вер­ти­кал­но из­п­ра­ве­ни­ят човек, кой­то мо­же да го­во­ри по­не един език, кой­то се учи да раз­би­ра све­та и са­мия се­бе си и за­поч­ва да дейс­т­ва разумно, а ко­га­то е не­об­хо­ди­мо да­же про­тив­но на сво­ите ин­с­тин­к­ти и желания, мо­же да на­ре­че се­бе си „аз". Тази сър­це­ви­на на лич­нос­т­та е от ду­хов­но ес­тес­т­во и над­ви­ша­ва астралността. Освен то­ва Рудолф Щайнер описва, че има един Световен-Аз, кой­то дейс­т­ва в жи­ва­та при­ро­да по един скрит за­се­га начин.

Този курс из­на­ся фак­ти за свръх­се­тив­ни въздействия, тях­но­то вза­им­но дей- с­т­вие във ве­щес­т­ве­ния и видим свят, бо­ра­ве­не­то и съ­об­ра­зя­ва­не­то с тях, ак­тив­но­то им при­ло­же­ние в сел­с­кос­то­пан­с­ка­та практика.

Тези ски­ци­ра­ни нак­рат­ко пред­пос­тав­ки за учас­т­ва­щи­те в кур­са ва­жат съ­що как­то за днешния, та­ка и за бъ­де­щия читател. Който не мо­же да ги изпълни, в ни­ка­къв слу­чай не би­ва да се от­ка­же от изу­ча­ва­не­то на те­зи на­пе­ча­та­ни лекции, но би тряб­ва­ло да си да­де сам рав­нос­мет­ка до­кол­ко то­ва ще му липсва. При все­ки уче­бен про­цес чо­век не се до­пус­ка до след­ва­щи­те семе- стри, ако не е пос­тиг­нал нуж­ни­те предпоставки. Тук са­мо дружелюбно, но нас­той­чи­во се об­ръ­ща вни­ма­ние вър­ху та­ки­ва не­об­хо­ди­ми предпоставки, за да бъ­де пос­тиг­на­то пра­вил­но раз­би­ра­не на материята. Лекциите са пре­ве­де­ни на мно­го езици. Така без­б­рой мно­го хо­ра в це­лия свят, чрез за­дъл­бо­че­но изу­ча­ва­не нап­ред­на­ха мно­го от­нос­но раз­би­ра­не­то си за при­ро­да­та и човека, как­то и от­нос­но сво­ята зе­ме­дел­с­ка практика.

В кон­вен­ци­онал­но­то сел­с­ко сто­пан­с­т­во все по­ве­че се раз­чи­та на хи­ми­чес­ки и би­отех­ни­чес­ки средства. Изтъква се, че в при­ро­да­та от­дел­ни­ят вид мо­же да про­съ­щес­т­ву­ва и да про­цъф­ти ви­на­ги са­мо в по­-го­ле­ми жиз­не­ни общ- ности. Рудолф Щайнер и мо­дер­но­то еко­ло­гич­но сел­с­ко сто­пан­с­т­во се опи­рат на то­ва поз­на­ние и из­г­раж­дат от­дел­но­то сто­пан­с­т­во ка­то ед­на въз­мож­но мно­гос­т­ран­на кул­тур­на еко­ло­гич­на система, ко­ято ле­жи в раз­но­об­раз­на при­род­на среда. Вместо азот от хи­мич­ни­те за­во­ди се по­ощ­ря­ва би­оло­гич­но­то обо­га­тя­ва­не с азот чрез за­саж­да­не на бо­бо­ви култури. Вместо ми­не­рал­ни то­ро­ве се ак­ти­ви­ра би­оло­гич­но­то раз­па­да­не в почвата, за ко­ето от осо­бе­но зна­че­ние е упот­ре­ба­та на тор от при­над­ле­жа­щи­те на сто­пан­с­т­во­то животни. Вместо хи­ми­ка­ли про­тив насекоми-вредители, се из­вър­ш­ва за­саж­да­не на раз­лич­ни кул­тур­ни растения, ко­ито цъф­тят и да­ват плод по раз­лич­но вре­ме и се под­по­ма­га ум­но­жа­ва­не­то на мно­го­об­ра­зи­ето на пти­чия свят, по­лез­ни­те насекоми, чер­ве­ите и микроорганизмите. Естествените си- ли, ко­ито оси­гу­ря­ват здра­ве­то на все­ки организъм, се ук­реп­ват чрез ак­ти­вира­не­то на жиз­не­нос­т­та пос­ред­с­т­вом спе­ци­ал­ни пре­па­ра­ти и под­хо­дя­що торене. Хармонизиращото дейс­т­вие на те­зи би­оло­гич­но­-ди­на­мич­ни пре­па­ра­ти вър­ху кул­тур­ни­те рас­те­ния и поч­ва­та е до­ка­за­но пос­ред­с­т­вом мно­го опи­ти на трай­но то­ре­не в Швеция, Швейцария и Германия*/*1 J. Raup 1999: "Fertilisation Systems in Organic Farming Based on Long - Term Expe- riments", Final Report of the concertet action "Elaboration of Standards for site-specified fertilization Systems in organic farming in Europe based on long.term field experime nts" (AIR 3-CT94-1940). Inst. f. Biodynamix Research, Bran- dschneise 5, D-64295 Darmstadt/ /*2 J. Raupp, u. Meike Oltmanns 2000: "Dun- gungssysteme in okologisxhen Landbau auf der Basis von Langzeitversuchen". Abschlussbericht des Proektes "Fertilisation Systems in Organix Farm-ing Based on Long-Term Experiments" (AIR 3-CT94-1940). Inst. f. Biologisch-Dyna- mische Forschung, Brandschneise 5, D-64295 Darmstadt./.

За да мо­гат сел­с­кос­то­пан­с­ки­те продукти, про­из­ве­де­ни въз ос­но­ва на но­ви­те въз­г­ле­ди и методи, да из­ля­зат на па­за­ра под об­що име и мар­ка­та „Demeter", в мно­го стра­ни се съз­да­до­ха об­вър­з­ва­щи на­со­ки за про­из­вод­с­т­во­то и за пре­ра­бот­ва­не­то им, в Западна Германия за пър­ви път през 1956 година. Те тряб­ва да бъ­дат изпълнени, ако про­из­во­ди­те­ли­те дър­жат да пред­ла­гат про­дук­ти­те под та­зи марка. Тук се ка­сае за прав­ни га­ран­ции по от­но­ше­ние на консуматорите. Затова и име­то е за­па­зе­на марка, ко­ято оси­гу­ря­ва ав­тен­тич­нос­т­та на про­дук­ти­те и пре­чи да се пред­ла­гат про­дук­ти с друг произход. По то­зи на­чин се из­г­раж­да и до­ве­ри­ето на потребителите. Също и те­зи насоки, ре­дом с прак­ти­чес­ки­те опитности, се ос­но­ва­ват на то­ва про­из­ве­де­ние на Рудолф Щайнер. В то­ва ори­ен­ти­ра­не ле­жи и тях­на­та осо­бе­на стойност. По- ради го­ле­мия из­нос на те­зи про­дук­ти в це­лия свят, от ин­тер­на­ци­она­лен ко­ми­тет са съз­да­де­ни ин­тер­на­ци­онал­ни Demeter-ин­с­т­рук­ции и правила, ко­ито пос­то­ян­но се ак­ту­али­зи­рат и на ко­ито тряб­ва да от­го­ва­рят районните, по­ве­че из­пъл­не­ни с де­тай­ли правила. Задължителни прин­цип­ни пра­ви­ла са из- ис­к­ва­не за вся­ка за­па­зе­на марка. Те при­над­ле­жат към об­лас­т­та на па­зар­на­та икономика. Това е ус­ло­вие за про­из­вод­с­т­во и преработване, ко­ето га­ран­ти­ра ка­чес­т­во­то пред потребителя.

От 1981 след ед­на на­уч­на конференция, Европейската об­щ­ност се за­ни­ма с то­зи проб­лем и през 1991 се стиг­на до пуб­ли­ку­ва­не на об­що­ва­лид­ни пред­пи­са­ния от­нос­но би­оло­гич­ни­те и еко­ло­гич­ни мар­ки на хра­ни­тел­ни­те средства.

Биологично-динамичната тър­гов­с­ка мар­ка „Demeter" е гаранция, че сел­с­ки­те сто­па­ни и гра­ди­на­ри раз­би­рат как­во е имал пред­вид Рудолф Щайнер. Както при вся­ко ан­т­ро­по­соф­с­ко познание, та­ка и тук ние тряб­ва да се вжи­ве­ем в нещата, да ги изпитаме: как­то вътрешно, та­ка и във външ­ния свят. Но пре­ди всичко, ние тряб­ва да ги опознаем. „Не да вяр­ваш това, ко­ето ти казвам, а да го мислиш", пи­ше Рудолф Щайнер в сво­ята „Теософия". Простата вя­ра пре­чи за пра­вил­но­то въз­п­ри­ема­не и за на­рас­т­ва­що­то разбиране, съ­що как­то и не­обос­но­ва­ни­ят скептицизъм.

И така, рад­ва­ме се, че се­га та­зи въз­мож­ност е на­ли­це съ­що и в България.

Бад Вилбел, Януари 2001

Д-р Волфганг Шауман

* За да видите и изтеглите файла, трябва да влезете с потребителското си име

Елате при нас в групата
Социално фермерство и биодинамично земеделие