ОПОРА - Антропософска лечебна педагогика и социална терапия

Още за биодинамичното земеделие >>>
Ако проследим развитието на земеделието, ще установим, че то върви заедно с развитието на културите. По времето на персийската култура (5000-3000 г. пр.Хр.) земеделието е имало голямо култово значение. Всички земеделски дейности се извършвали в името на боговете. В този период са се появили повечето познати ни културни растения.

В по-късни културни епохи земеделието все още било вид служене, но служене на общността. Отглеждането на културните растения и животните било поето от притежаващите земя и манастирите. Те все още черпели познанията си донякъде от ясновидски способности или от собствени и непосредствени опитности.

През Средновековието до средата на 19-ти век повечето от тези свръхсетивни сособности се изгубват. Земеделието се превърна в интензивна природна фабрика, изискваща огромна физическа работа. В този период земеделците събират познания от собствените си наблюдения на природните явления. Оттогава произлизат повечето земеделски правила.

След навлизането на механизирането в началото на 20-ти век, земеделецът започва да се откъсва все повече от интензивната си свързаност с природата. В последните 40 години движението в тази посока се ускоряваше, а в последните 7 години се наблюдава едно забавяне. Това е така, защото от една страна все по-малко хора работят в земеделието, а от друга, тези, които работят, все по-малко се опират на наблюденията си, използвайки все повече помощни технически средства, за да вземат земеделските си решения.

На нас, днешните хора, ни е трудно да видим „волята на боговете” в природните явления. На преден план излиза въпросът дали духовното може изобщо да има присъствие във физическия свят и как би могло да бъде познато/живяно.

Ние имаме, като всички други същества в природата, едно физическо тяло (кожа, мускули, кости). Живи ги поддържа един вид жизнени сили. Те образуват „жизненото тяло”, което прониква и обединява цялото физическо тяло докато сме живи. Когато ни напуснат тези жизнени сили, ние умираме, физическото ни тяло веднага се разпада. Това е така при почти всички земни същества: при растенията, животните и хората. Само минералите имат чисто физическа природа тук на земята. Те не умират. Те са мъртви на земен план, краен продукт на земните жизнени процеси.

Ние изживяваме себе си не само като тяло и живот, а и като същества, изпитващи симпатия и антипатия, радост и тъга и т.н. Чувствата имат душевна природа. Способността да изпитваме чувства, ние споделяме с животните.

Ние, хората, имаме още една способност. Тя стои не само над чувствата и инстинктите, чрез нея ние живеем нашия сетивен и душевен живот. Тя ни дава нашето себесъзнание. Тази способност е като постоянна величина в живота ни, така че да не се откажем от живота след разочарование, а да съберем отново силите си. Или пък да приемем някакви идеи така, че да ги пренесем през всякакви трудности, работейки за реализирането им. Тази способност произлиза от нашия Аз, можем да я наречем и духовното в нас. Чрез това духовно в нас имаме възможността да мислим самостоятелно. Поради това носим отговорност за делата и мислите си. Намираме ли тази способност и при други същества на земята? Можем да наблюдаваме, че те се развиват и държат според съвсем определени закономерности, но самите те не ги осъзнават. Те не могат също просто така да променят поведението си (нека помислим за изпълнените с толкова мъдрост миграции на прелетните птици от север на юг и обратно, напр.). Духовното в природата може да се усети- на брега на поток, на някой хълм, навсякъде където е, можем да възприемем духовността й чрез настроението и проявленията на нейното същество.

В земеделското стопанство всеки миг сме свързани с проявите на всички области, за които говорихме досега. С физическата област и нейните закономерности влизаме в досег там, където използваме техника. Физическата основа на нашето стопанство е с матерната скала. Ние оформяме физическото си обкръжение чрез начина, по който придаваме форма и образ на предметите и обектите от ландшафта на стопанството.

С областта на живото влизаме в контакт при всяка земеделска дейност. Затова тези дейности никога не са еднакви два или повече пъти, защото всичко живо е в постоянна промяна; тя, обаче, има своте закономерности. Ние оформяме живото си обкръжение, като създаваме възможно най-добрите условия за разгръщането на един уравновесен съвместен живот между различните живи същества.

Душевната област в природата изживяваме основно в общуването си с животните: чрез душевното общуваме с тях, в него сме близки с тях. Ние оформяме душевното обкръжение от една страна чрез собствените си чувства, а от друга, чрез начина, по който съдействаме на животните да изявят своето същество. Душевното е полето на взаимното свързване.

Духовната област прониква всичко. Ние, обаче, можем да оформяме съзнателно това, което е налично според природните закономерности. По този начин се създава култура: култивирани растения, домашни животни, култивиран ландшафт. От това пък произлиза индивидуалността на стопанството. Духовната област е също и областта, където ние, хората, общуваме в мислите си. В духовната област винаги, когато мислим, ние създаваме форми. Чрез духовните си способности ние можем да оформим, стимулираме и облагородяваме околния свят според естествените му възможности. От това расте и нашата наистина голяма отговорност.

Днес сме достигнали до момента, в който се питаме какъв е смисълът на земеделието. От една страна високотехнологичното земеделие се отдалечава все повече от изначалната си основа- природата. По парадоксален начин, от този вид земеделие биват произведени много големи количества продукти, дори в излишък. Остава под въпрос, доколко тези продукти са в състояние да нахранят пълноценно човека. В противовес на това се насърчава нормализирането на количеството продукция и работа с култивираните площи в рамките на природните дадености.

Произлизащата от антропософската духовна наука биодинамична идея тръгва по един друг път, предавайки идейните и практически основи, така, че да има устойчиво запазване и изграждане на жизнеността на почвата и образуването на хумуса, така че да се даде възможност на различните видове растения и животни, да развиват и разгръщат възможностите на своята природа (също и духовните такива). По този начин става възможно хората да получават от съответно отгледаните хранителни продукти силите, от които се нуждаят за своето здравословно и хармонично физическо и духовно развитие.

Био-динамичното земеделие се базира на духовно-научните изследвания на д-р Рудолф Щайнер, основателя на антропософията.

Понятието "антропософия" произлиза от гръцкия език и означава „човешка мъдрост” или „мъдростта на човека”. Рудолф Щайнер разбира под антропософия „едно научно изследване на духовния свят, което да проникне отвъд едностранчивостта на природонаучното изследване, както и отвъд това на обичайната мистика”. Той дава многобройни указания за духовно познание: от една страна дава един път на обучение, който всъщност е житейски път. От друга страна разработва познавателно-научните основи за духовното познание. И двата пътя не започват някъде в духовните висини, а в живота ни, в ежедневието. С тези възможности Щайнер развива духовнонаучно допълнение към всички природонаучни области, както и към областите на философията, медицината, педагогиката, икономиката, изкуствата и земеделието. Идеята да даде виждане за земеделието не е негова. Повод са настоятелните запитвания от фермери и антропософи - земеделци, загрижени от новото по онова време технизиране и химизиране на земеделието, което по техни наблюдения водело до дегенерация на репродуктивните сили на растенията и семената им. Така, на Петдесятница 1924 г. Щайнер изнася 8 лекции в Кобервиц, известни под името „ Земеделски/ селскостопански курс”, който и днес, след 90 години, остава основен пътеводител в биодинамичния метод.

„Динамичното” в земеделието, основоположено от Щайнер идва от идеята, че всичко е в постоянно преобразуване, че целият живот е един такъв процес. По-късно въз основа на идейните основи и практическото им прилагане, от биодинамичното земеделие се обособява опростеното биологично. И тук е мястото да подчертаем, че това различава двата метода един от друг, но не ги разделя. В същността си те преследват еднакви цели.

Общото между тях е:

* Един холистичен мироглед

* Стопанствата са изключително със затворен цикъл (самозадоволяващи се)

* Отказване от химично-синтетични средства

* Насаждения, съобразени с природните дадености

* Запазване и увеличаване на плодородието на почвата чрез органично торене

* Стимулиране на естествените регулиращи процеси

* Отказване от екстремно специализиране (от екологични и етични съображения)

* Биологично-динамичното земеделие почива на един начин на мислене и действие, който уважава по равно както сетивното и физическото, така и свръхсетивно-космичното. Това се изразява преди всичко:

- В употребата на биологично-динамичните препарати

-В компостирането на оборския тор (което се прави все повече и в биологичното земеделие)

-В методиката за отглеждане на отделните култури и други методи

-В съобразяването с биологичните и космични ритми.

Целта на биологично–динамичната работа е също да опознаем и познаем същественото за растенията и животните, с които работим. Без да познаваме същността му, не е възможно да се отнесем справедливо към нито едно същество около нас. При животните и растенията това, което остава след смъртта им, е съществото на техния вид, което се въплъщава всеки път, когато се ражда животно от вида. То е винаги едно и също при отделните животни или растения от един вид. Тази е разликата с човека: за да опознаем съществото, или характера на един човек, трябва да се посветим на индивидуалността му. За да опознаем едно растение или едно животно, трябва да опознаем типичното за вида, което се изразява във всяко отделно животно и растение. При растенията типичното за вида се изразява във формата им и нейните трансформации от кълн до ново семе. Ако сме разбрали характерното за формата на едно растение или за поведението на едно животно, можем да кажем, че познаваме съществото им винаги и съобразно природата му можем да се отнасяме правилно с тях.

В биологичнo-динамичното земеделие всяка ферма, всяко стопанство, се разглеждат като единен организъм, като една индивидуалност.

Организмът е живо, затворено в себе си единство, което се развива и преобразява при определени дадени външни условия. Органите в него функционират като хармонична цялост.

Един индивидуум, или индивид, е една неразделна цялост, една единица от определен вид.

Една индивидуалност е неделимо същество със свои, лично изработени способности, една личност.

Най-добре можем да видим по себе си какво е индивидуалност: тя се създава, когато в резултат на собствените ни воля и практика придобиваме способности, които принадлежат само към нас. Те са винаги индивидуални и не могат да бъдат отделени вече от личността ни дори и след смъртта. Така чрез работата си по своето развитие и усъвършенстване ние се издигаме от едно неразделено цяло (индивид), в едно неделимо цяло (индивидуалност) все по-нагоре. Нашият организъм е основата за това, че изобщо можем да работим по този начин.

Едно здраво земеделско стопанство е дом на невъзможна за изброяване сума от организми. В неговата организация участват и много неща, които не са дадени от природата, а са направени от човека. За да стане стопанството един организъм, е нужно тези, които го създават и управляват, да мислят, чувстват и действат в посока на здравото цяло. Това, което приемаме за естествено по природа да осигурим за себе си, трябва да осигурим от стопанството си: паша, фураж, семена, торове.

Една от целите на биодинамичното стопанство е да осигури храна за животните си по възможност от стопанството. С времето храносмилането и бихме казали целите животни, се настройват към произведената във фермата храна. Наблюдавано и доказано е по-добро усвояване на храната. Тъй като храносмилателните органи се развиват в ранна възраст, препоръчително е младите животни да остават в родната си ферма поне през първите няколко месеца.

Подобно е и при отглеждането на растения. Един сорт пшеница, която е сята от собствени семена години наред, се приспособява към конкретните условия на мястото. Такъв посевен материал реагира и много по-бързо на биодинамичните препарати и на земеделските мерки, както и на торенето с компост от собствен за фермата тор. Разбира се, не може да се работи само със собствени семена. Но е важно да са от биодинамичен произход.

При торенето е като при храната за животните. Торът и растенията, които компостираме, за да поддържаме жизнеността на почвата, са от собственото стопанство. Почвата се синхронизира със собствения тор: храната, която животните изяждат и храносмилат от собственото стопанство, се връща отново в земята, кръгът се затваря, кръговратът продължава.

Как организма на едно стопанство се превръща в стопанска индивидуалност?

Чрез насърчаване на индивидуалните способности и чрез задействане на полярни сили.

Досега говорихме за кръговрата, нека го проследим на една уханна ливада. Ливадата бива окосена, животните във фермата изяждат сеното, храносмилат го. Стимулирани от различните аромати, се отделят тор и урина, които по своите аромати може и да са много различни от ароматите на ливадата. След определено обгрижване торът отново се връща на ливадата и в почвата й. Тези преобразени, но все пак изградени на мястото качества, биват сякаш на едно по-високо ниво от растенията и почвата. Отново бива създадена една ароматна, дори още по-ароматна градина. Така се изгражда този кръговрат, който отново и отново бива прекъснат от храносмилане, узряване, минерализиране, семеобразуване и т.н. Това, което остава, е образно казано, „спомена” на животното за мястото, спомена на храносмилането за това, което вече е било. Кръговратът се извършва не само на нивото на вещественото, а се показва и в най-различните качества на ароматите и благоуханията. Те свидетелстват, че кръговратът има качеството на постоянното им увеличаване. Във всяка ферма спомнянето за това, което е било, това упражняване, чрез което се зараждат и развиват силите и веществата в стопанството, са абсолютно неповторими и съществуват само в него: растенията извличат вещества от почвата, от въздуха и от цялото обкръжение. С помощта на слънчевата светлина различните растителни типове и видове образуват нови вещества. Фермата става родното място на субстанцията, която се съдържа в продукцията й. Тази част от продукцията, която излиза в света под формата на продукти, отнася в него и вещества и сили от стопанството, които се връщат под формата на финансов ресурс, например, който пък се инвестира в създаването на нови вещества и сили. Така стопанството става биологично-рационално. По какъв точно начин ще се случва това, зависи от хората в стопанството.

Един кръговрат, в смисъла, който описахме по-горе, не се задвижва от само себе си. А за да бъде биологично-динамичен, стопанството се нуждае от съществено допълване и разширяване. Както вече казахме, един кръговрат не се задвижва от само себе си. Той бива задвижен от активирането на противоположни сили, които намират своето развновесие чрез него. Многообразието от процеси, които протичат в кръговрата от окосяването на една ливада до наторяването й с биодинамичен компост, е огромно: от фини процеси до всеобхватно преобразяване, от преминаване през най-различни организми, които съгласувани един с друг, създават живота на стопанството.

Една земеделска индивидуалност никога не се заражда от само себе си. Една ферма може да стане стопанска индивидуалност, когато това бъде пожелано от един или повече човека. Тези хора оформят индивидуалността на своето стопанство, според своите възгледи, цели и идеали. И колкото по-високи и ясни са тези идеали, толкова по- изявена е индивидуалността на фермата.

За земеделската стопанска индивидуалност човешкото е наистина рещаващото, формиращото. Когато се работи за изграждането на индивидуалността на едно стопанство, всички хора в него трябва да се вземат насериозно като хората, които са. Към мотива за позата се добавя този за изграждането на живота, към вземането се добавя даването на това, което човекът има да даде на природата. В стопанството, когато мислим за него като за природен организъм, все още самата природа е тази, която чрез живите си организми преработва материята на цялото стопанство. В него, погледнато така, човекът би трябвало да се държи като едно природно създание между други природни създания. Тъй като той вече почти не го може по инстинкт и вследствие на високотехнологичните и химични работни средства създава много неестествени процеси и последствия, се появи необходимостта от екологията като наука и като подтик към природосъобразни действия.

Какво от духовния свят се свързва с една земеделска индивидуалност, е въпрос на по – нататъшни познавателни усилия. Колкото по-добре е организирано в своята цялост и независимост от външна добава едно стопанство, толкова по-достъпно е то за подпомагащото действие на космично-духовните сили. Такова стопанство е извор на индивидуализиращи сили, които правят човека по-силен, за да може да се постави в служба на ближните, така както, образно казано, хумусът е на разположение за всички растения.

Автор: Татяна Благоева
oporabg.com

Следват продължения на темата:

Хранене и качество

Биодинамичните препарати

Развитието на ландшафта

Производството на семена

Използвана л-ра: Р-во за биодинамично земеделие, Деметер/ФИБЛ

Биодинамично земеделие
Елате при нас в групата
Социално фермерство и биодинамично земеделие