1-ви възрастов период: от 0 до 7 г.

Това е периодът, свързан с най-бурен растеж и формиране на органите. Характерно за неговата първа част - до около 3-годишна възраст е, че детето рядко има спомени от това време, но всичко, което вижда и чува, потъва в него дълбоко и може да се отрази дори физически. Ако детето расте в хармонична среда, пълна с обич, това действа благоприятно на развитието на органите му, докато противоположната среда, пълна с конфликти, и особено безразличието и студенината на околните към него, могат да доведат до деформации, които в по-късна възраст (обикновено в 6-ти или 9-ти жизнен период) могат да се проявят като заболяване.

Разбира се, това не са единствените причини за заболявания, затова няма смисъл родителите да се измъчват и обвиняват, ако не са успели да осигурят на детето си хармонична среда. Важно е, че във всеки един момент могат съзнателно да се опитат да дадат повече от себе си, дори минимално да е - това за детето е изключително важно и безценно.

През този период на преден план е подражанието. Обикновено родителите се гордеят с дете, което не подражава достатъчно, а изразява себе си, налагайки своя модел на поведение. Това не би трябвало да е повод за гордост, тъй като през този период подражанието е това, което може да обезпечи здраве в следващите периоди. Дете, което не подражава достатъчно, трябва да бъде стимулирано да го прави - не грубо, а внимателно да бъде подтикнато чрез участието на възрастния.

Ролята на подражанието е свързана не само с познавателната функция, а играе ключова роля за развитие на моралното чувство и ценностната система по-късно. Оттук-важността на поведението и отношението на възрастните около детето. Вътрешната им нагласа е особено важна - те трябва да разбират, че са модел, еталон за детето, и това, което то ще види от тях и в тях през този период, ще го оформи като личност.

Разбира се, няма съвършени хора, но е важно да се опитваме да даваме най-доброто от себе си във всеки един момент. Развивайки се като личности, ние всъщност съдействаме за правилното развитие на детето си.

В тази възраст много деца се бунтуват срещу нормите и забраните. Това е нещо напълно нормално, защото детето е дошло на Земята скоро и още не е успяло напълно да се приспособи към живота тук.

Няма друг период, в който развитието на сетивата да протича толкова активно и симбиотично,както в тази възраст. Има четири сетива, наречени базови, от който по-късно израстват различни способности. Грижата за тях е грижа за целия живот на детето:

-сетивото за осезание (допир) се развива най-добре в среда на деликатно отношение, на обгрижване, свързано с внимателни, но пълни с топлота докосвания, а не с грубо мачкане или с поддържане на физическа дистанция. Двете крайности в обгрижването съдействат за недостатъчно добро развитие на сетивото за допир, които го карат да се чувства некомфортно. Обикновено при неправилно развитие имаме пред очите си наплашено, страхливо дете, "залепено" за един от родителите. Грижата за комфорта на това сетиво включва и използването на естествени - памучни и вълнени - материи за дрехите и напълно изключване на синтетичните платове;

-сетивото на живота (витално сетиво) е непознато на науката все още, но тя има добри наблюдения върху неговите прояви, въпреки, че не го е отделила самостоятелно. То е свързано с осъзнаването на човек като едно цяло, като единство и обикновено се задейства само в проблемни ситуации. То е, което сигнализира на детето, че нещо с него не е наред, че има дискомфорт в тялото му. В по-късна възраст развитието на виталното сетиво пряко определя степента ни на  доверие към света и към себе си. Грижата за виталното сетиво е сходна с грижата за осезателното с едно допълнение - тук е необходимо въвеждането на ритмичност в живота на детето. Много нервни, неспокойни и дори хиперактивни деца, както и деца, които системно и съзнателно нарушават правилата, често имат смущения в това сетиво;

-сетивото за движение - ще подпомогнем това сетиво, играещо огромна роля в живота на човека - по няколко начина: като въведем осмисленост в движенията на детето, но и нещо повече - осмисленост в собствените си движения, които то наблюдава; когато не го ограничаваме грубо и не го караме да стои на едно място като възрастен; когато поощряваме подражанието. Много деца със затруднения в сетивото за движение имат трудности с подражанието. Стимулирайки го, вие подпомагате и речта, защото това сетиво е пряко свързано с цялостното езиково и говорно развитие;

-равновесното сетиво - ако сте обгрижили предните три сетива, по всяка вероятност и това ще е добре развито. Ако има проблеми с него и това не е свързано с медицинска причина, е достатъчно да обгрижите осезателното, виталното и двигателното сетиво - скоро ще забележите, че това се отразява благотворно на равновесното.

***

През този първи седемгодишен период не трябва да забравяме, че има два основни потока на развитие: физически и психически. Физическият поток се движи от главата в посока към краката и това е видно още от раждането - децата се раждат с добре оформена и развита глава, за разлика от торса и крайниците. Постепенно, за първите седем години, настъпва значителна промяна в това отношение - тялото израства, издължава се, оформя се, а съотношението между тялото и главата значително се променя, защото в течение на цялото развитие главата почти не променя своя размер в сравнение с размера си при раждането. Това говори за нейната добра структурна оформеност, която я прави готова да влияе на развитието и на торса и крайниците.

Знаем, че през този период детето е изключително сетивно, то в буквален смисъл храни своето тяло чрез сетивата. Сигурно сте забелязали, че когато детето е имало наситен със сетивни преживявания ден, то не е много гладно, а може и нищо да не яде. Тогава има нужда единствено от сън. Причината е, че то до такава степен е "нахранило" сетивата си, че всички преработени впечатления преминават от главата към цялото тяло и го насищат. И обратно, ако детето живее в бедна на сетивни стимулации среда, то е много вероятно да компенсира липсата на сетивна информация с по-голямо количество храна. Това винаги трябва да се има предвид и да се постига баланс.

Твърде наситена със сетивни стимулации среда може да окаже неблагоприятно въздействие например върху виталното сетиво - дейността му се  разстройва и това води до безпокойство, нервност, безсъние и много други  нежелани състояния. Една от причините, добавящи се тук е, че сетивна информация, която е в твърде голямо количество, може да доведе до трудности в обработката й - тогава детето не може да подреди свети, съответно трудно вписва себе си в него. Не е изключена появата на един от видовете заекване - обикновено между 3,5-4,5 г., което в основата си е причинено от прекалено голямо количество постъпваща информация и трудности в обработката й. При повечето деца то отшумява за няколко месеца, максимум година, затова се нарича физиологично заекване - през този период постъпващото количество информация чрез сетивата е най-голямо в сравнение с всеки друг период от живота на човека.

Особено негативно въздействие в тази възраст оказват телевизията и компютърните игри. Въздействието им върху сетивата е изключително активно, подобно на шок. Освен това се добавят модели на поведение, които детето "попива" от екрана вместо от възрастните около себе си. Ефектът върху фантазията и подражателната способност също трябва да се отчита - деца, свикнали от малки да стоя пред телевизора, често имат трудности с подражанието, а способността за творчество и въображението, които особено ярко се виждат в следващия, втори възрастов период, се развиват до голяма степен стереотипно.

Потресаващ е фактът, че в много детски градини, обикновено по инициатива на учителите и със съгласието и финансовото участие на родителите, във всяка група има телевизор. И вместо децата да играят, те стоят с ококорени очи пред екрана и не учат чрез лично преживяване на живота, а чрез "смляна" информация и готови модели, каквито се явяват героите от анимационните филми. Тъжно е, че детето няма възможност да чуе толкова хубави приказки разказани, докато фантазията му работи и изгражда образите на героите, а ги вижда в готов, преработен и до голяма степен стереотипен вид. Така всички деца имат изграден един и същи образ на Снежанка, на Пепеляшка, на Принца и Котарака в чизми...

Разбира се, ние не можем да избягаме от времето, в което живеем, но в ръцете на родителите е да ограничат колкото е възможно повече стоенето пред телевизора и компютъра, особено в този първи възрастов период.

Психическият поток на развитие има противоположна посока на развитие - от крайниците към главата. Това означава, че развитието на крайниците, активните им движения и опитности оказват влияние върху съзряването на останалите части - торса/гърдите и главата.  Ако по някаква причина детето е принудено да не използва крайниците си достатъчно активно през този период, се забавя или затруднява развитието и на останалите системи. Не случайно терапевтичните мерки за бавни, мудни деца, които имат проблеми с мисленето, са свързани с осмислени и ритмични движения на крайниците.

Едно важно предупреждение във връзка с психичното развитие през този период е, че поради незрялост на системата, свързана с мисленето, всичко, което детето научава, трябва да минава през системата на крайниците. Това е здраволсовния път на развитие, който няма негативни последици в по-късна възраст. Интелектуализирането на обучението в детските градини или по инициатива на родителите води до там, че детето е принудено да развива системата на мисленето по трънлив път, докато този през движенията и крайниците е най-прекият.

Ранното интелектуализиране обръща с главата надолу естествения поток на психично развитие и като последствие в по-късен период или даже в следващия можем да наблюдаваме редица невротични явления у децата, имащи прояви като: напикаване, проблеми със съня и апетита, тикове и др. Разбира се, това е видимата част, а това, което няма да забележим, но ще го има, ще е свързано с намалената жизненост и недостатъчното оформяне на редица органи и системи,  в следствие на което те остават незрели. Причината за това е, че през този период основните сили на детето са насочени към изграждане на тялото. Когато ние отнемаме от тези сили и ги насочваме към нещо, което няма място по това време - интелектуализацията - ние всъщност лишаваме организма от жизненоважни градивни сили и части от него остават недостатъчно добре изградени. Една невротична тенденция, за каквато стана въпрос по-горе, може да бъде причинена именно от незрелост, недостатъчно изграден орган или система.

Важно е да не се опитваме да обръщаме наопаки двата естествени потока на развитие - този отгоре-надолу - физически, и този отдолу-нагоре - психически изграждащия.

***

Колкото може по-близо до вълшебствата на природата и чудния свят на приказките - това е препоръката за тези първи седем години от живота, в които се посяват семената на бъдещето.

Автор: oporabg.com