ОПОРА - Антропософска лечебна педагогика и социална терапия

"Потребители" са всички хора с увреждания, заболявания, бивши зависими и т.н., които ползват социална услуга днес в България (а и не само у нас). Дотук е достигнало съзнанието на хората в нашите общества - до  потребителския модел. Разбира се, редица специалисти, например доста психолози, предпочитат думата "клиент", а не "потребител". И в двата случая и дума не става за пълноправност и пълноценност.

Когато човекът с увреждане стане "член на общността", отпада потребителско-клиентският модел. Той/човекът вече може да бъде център на собствения си живот и да контролира случващото се с него и подкрепата, която иска да приеме. Защото подкрепата в социалната ферма не се определя от държавни стандарти (има ги за всеки вид социална услуга), нито от екип специалисти, които се събират и решават - "За този потребител е добре да посещава психолог, арттерапевт и 1 път седмично да подрежда залата за храна." В социалната ферма човекът - част от нея, казва: "Имам желание да посещавам арттерапия, както и да се виждам с моя приятел Иван (психологът), за да се посъветвам какви стъпки да предприема - да се захвана ли със спортна дейност или да продължа с арт заниманията". Надяваме се, виждате разликата в двата модела:

1/потребител --> екип от специалисти -->изглежда, че "потребителят" е активен в изграждане на собствената си биография, но последната дума рядко е негова;

2/член на общността --> хора, с които човекът иска да се консултира, занимания, които му допадат --> активен е в изграждане на собствения си жизнен път.

От тази гледна точка, работата в социалната ферма е нещо, което е избрано от самия човек, а оттук и чувството му за отговорност към задачите. Какво чувство за отговорност може да има човек, когато дейността му не е решена от него самия и посоката в живота му постоянно се определя от други?

Да, в социалната ферма също има специалисти, но те са там, за да подкрепят тези, които имат нужда, и да им бъдат най-вече приятели, съпровождащи ги внимателно, без да натрапват мнението си, знаейки, че човекът с увреждане/заболяване е също толкова човек като тях. Нуждата от помощ и подкрепа не прави един човек втора категория.

Друга разлика в моделите: докато в потребителския модел най-важно е средата да е безопасна, здравето да е наред, да се трупат знания/умения, то в средата на социалната ферма най-важни са социалните връзки между хората - есенция на живота ни. Всичко се изгражда около тях и те са мотивация за всеки. Когато живееш в естествена среда на общност, ти така или иначе всеки ден учиш нещо ново чрез взаимоотношенията си, които не са стерилни, чрез работата си, чрез мястото си там.

И в крайна сметка тук не е толкова важно да се трупат резултати, които да се отчитат пред държавния орган - как се е променило състоянието, колко много умения е усвоил потребителят, а е важно как се самоосъзнава, дали е "хванал" живота си в ръце.

Знаете ли каква разлика в нагласата на такива хора има? Питали сме хора, живеещи в социални ферми: "Искаш ли да дойдеш утре с нас на месечния базар?" Те отговарят например: "Да, искам, ще дойда" или "Не, имам работа, няма да мога". А какво отговарят на подобен въпрос "потребителите": "Не знам, ако ме пусне майка ми", "Ако от Центъра разрешат". Пак няма нужда от коментар-сами виждате разликата.

Обобщено разликата между двата модела е в качеството на живот. В потребителския модел е водещо обгрижването, защитата, попечителството. В общностния модел е важна подкрепата, грижата и даването на възможности.

Социално фермерство / включващо фермерство
Елате при нас в групата
Социално фермерство и биодинамично земеделие