ОПОРА - Антропософска лечебна педагогика и социална терапия

Лечебната педагогика е ориентирана към всяка индивидуалност, която има нужда от помощ. Но освен това е ориентирана към личностното развитие на педагога. Нещо повече - без самоусъвършенстване на педагога не е възможна максимално благоприятна реакция на детето.

Това, което те прави лечебен педагог, е твоята посока: самопознание и морал. Моралът, истинският морал, изисква на първо място уважение към другия и даване на свобода. Манипулациите, опитите да направиш човека зависим от теб, това е отрицание на самата педагогика.

Основно положение е това, че определени способности и качества у детето могат да се развият ако педагогът ги развива или е развил в себе си. Това е свързано със знанието, че нашите мисли, желания, качества, въпреки че са невидими, въздействат не по-слабо от физически видимото действие.

Ще дадем пример с едно хиперактивно дете. По ред причини, които няма да разглеждаме сега, естественият порив на това дете е да бъде в постоянно движение, във възможно най-шумна и неорганизирана среда. Това, което възрастният (и родителят, и педагогът) може да направи, освен външната помощ, е да развие в себе си толерантно отношение, търпение и благоговение. Вътрешната нагласа рефлектира върху детето и се получава връзка, която изпълва със съдържание взаимодействието. Изпълненото със съдържание взаимодействие е много по-ефективно, отколкото най-сериозните мерки, които се прилагат само външно, според симптомите, без да е изграден "мостът" между специалиста/родителя и детето.

Стигаме до това най-важно нещо, което обикновено отличава лечебния педагог от другите - опита за вчувстването в състоянието на детето, а не машиналното определяне на въздействието спрямо симптомите ("Щом е хиперактивно, значи има сензорно-интегративна дисфункция, значи ще правя това,това и това..."). Напротив, първи по време е опитът да разберем как се чувства детето в това си състояние, какво действително му пречи.

Друг пример: на дете с истерична тенденция (вж. статията ни по темата), което има трудности да се "събере" в себе си и което твърде силно се повлиява от околния свят, можем да помогнем преди всичко когато развиваме своята вътрешна устойчивост и овладяваме прекомерните, нездравословно силни и първосигнални емоции. Но отново първо по време е желанието да разберем и да се вчувстваме със състрадание в това трудно за детето състояние на "изтичане" в света и безсилие да овладее себе си.

Опитът показва, че дори да не сме изградили напълно дадено качество, самият стремеж да го изградим е в състояние да създаде така нужната връзка и да постави основата на взаимодействие между две личности. Педагогът не трябва да забравя, че важна е срещата на две индивидуалности, качеството на тази среща. Ако той пристъпва към взаимодействие като към изпълнена със смисъл среща, която обогатява и двете страни, той не може да сгреши в помощта си.

Да вижда човешкото, най-дълбоко присъщото на човека като същество, надарено с разум, чувства, воля и личен Аз, е голямото предизвикателство пред педагога. Да виждаш човешкото дори под най-голямото увреждане, под най-голямото отклонение, е истински лечебното за двамата.

oporabg.com