Под това понятие лечебната педагогика не разбира истерията по традиционния начин. Истеричността в детството не е равнозначна на истерията при възрастните. С това название се определя състояние, противоположно на епилепсията, което се характеризира с невъзможност детето да съхрани здравослвна граница между себе си и външния свят. Това води до свръхчувствителност и ранимост, защото всичко в света навлиза в него без съпротива, без ограничение.