ОПОРА - Антропософска лечебна педагогика и социална терапия

Кемпхилът е тип социално-терапевтично заведение, създадено през 60-те години на XX век благодарение на усилията на австрийския лекар Карл Кьоних. Там се набляга на живота в общност и трудовата дейност на хора с различни увреждания и заболявания с помощта на социални работници, терапевти, градинари и др. Макар че има общи неща, все пак всеки Кемпхил има различни нужди и има свои особености.

На работата в градина се обръща винаги подобаващо внимание. В някои Кемпхили тя има по-голяма роля, в други - допълваща.

В единствения Кемпхил в Австрия бяхме през лятото на 2009 г. Там, заедно с работата в градината, имахме възможност да се включим и в дейността на общо пет работилници.

 Съществуващ от 1976 г., Кемпхилът ревниво пазеше историята си и всяко постижение. В края на миналата година (2008 - б.м.) бе починала основателката му и това все още бе централна тема на разговорите.

Започнал с една къща семеен тип, в настоящия момент Кемхилът е разделен на три части (в три близки села) с общо 6 къщи и 5 работилници (за хартия и карти; тъкачница; дърводелска работилница; кухня и пекарна; по изкуствата).Във всяка къща живеят постоянно от 7 до 10 човека с различна степен на увреждане, но с относително добри възможности не само за самообслужване, но и за активно включване във всяка една ежедневна дейност, включително трудова. И това не е защото хората са подбрани по признак по-леко нарушение, а защото самостоятелността е последователно изграждана и подкрепяна.

В къщите, към които бяхме разпределени на стаж, имаше хора, живеещи в Кемпхила над 20 години. Значителна част от тях имат семейства, които посещават периодично, но тук е техният дом, а другите хора в къщата - част от семейството.

Неизменността на ежедневните дейности прави животът им по-ясен, по-предсказуем, създавайки у тях спокойствие. Ето как бяха организирани дейностите през 5-те работни дни:

7,00 - 7,20 - събуждане и сутрешен тоалет

7,30 - 8,00 - закуска

8,00 - 9,00 - подготовка и придвижване до работното място

9,00 - 12,00 - работа в една от работилниците на Кемпхила и връщане в къщата

12,00 -12,30 - обяд

12,30 - 14,00 -кратка почивка и придвижване до работното място

14,00 - 17,00 - работа и прибиране в къщата

17,30 - 18,00 - вечеря

18,00 - занимания по избор

21,00 - лягане

За хора с интелектулно затруднение неизменността е задължителна, за да могат да подредят и да се впишат в света пълноценно. Всеки има и задължения в къщата, в която живее. Домакинската работа е разпределена според възможностите и се извършва почти изцяло от живущите.

Един от важните въпроси, който ни занимаваше, беше за личността на работещия с хората с увреждания. Базирайки се на принципите на антропософията, работещите в Кемпхила бяха доста разнообразни като интереси, личностово развитие и светоусещане. Но въпреки това едно беше общото между тях - в Кемпхил самите те се чувстваха защитени, сигурни.

Чувството за сигурност - базисна човешка потребност - го имаше в обитателите без изключение. Средата там е организирана по начин, който улеснява максимално ориентацията на живущите. Всяка сутрин преди закуска се прави "семейна" среща, всеки се изслушва внимателно и се припомня дневния му режим. Един път седмично пък е време за поглед напред - назад - среща, към която всички без изключение се отнасят изключително отговорно.

30 души постоянен персонал и около 3-5 младежи, предпочели социалната служба пред казармата, са хората, които подкрепят около 50 хора с увреждания. Въпреки че самите ние не винаги се занимавахме с дейности, пряко свързани с работата с хора с увреждания, имахме възможност да видим ежедневието от различни гледни точки.

Целият дневен ритъм е основната опора на живеещите и работещите. Самите хора с увреждания разбират важността на тази регулираща сила и ревниво пазят стройната организация, без да се налага намеса. "Семейството" в къщата също има огромна регулираща роля - там никой не може да забрави нещо важно, нито да поддържа крайни форми на поведение, нито да превиши или загуби правата си. И това се получава естествено. Разбира се, и тук няма равнопоставеност. Правилата важат за всички, но в рамките на "семейството" всеки има различно място, различна роля, различни начини за изява. Често в една къща няма хора с еднакви интереси, което в началото ни се струваше като слабост. Впоследствие разбрахме, че именно това е един от начините "семейството" да остане отворено към външни хора. Семейството не се обединява толкова от интересите, колкото от чувството за принадлежност и ритъма. Всяка къща, макар и подвластна на общия ритъм на Кемхила, има свой индивидуален ритъм и традиции.

Традициите - "семейни" или общи, заемат важно място в света на обитателите на Кемпхила. Всичко тов стои в основата на чувството за сигурност, приемственост и принадлежност.

Работата в биодинамичната градина беше разпределена между няколко хора със затруднения, един подпомагащ и разпределящ работата, доброволци (почти постоянно в този тип заведения има доброволци от страната и чужбина; например заедно с нас имаше един финландец) и младежите, отбиващи военната си служба чрез социална. Голямо значение се отдаваше на групите, които отглеждаха, събираха и сушаха билки, подправки и плодови чайове. Също така съществуваха две обучителни групи за запознаване със земята, в които хора с по-тежки увреждания получаваха възможност да се докоснат до растенията, до пръстта, да преживеят това, което другите имат възможност да правят ежедневно. В единия край на градината беше разположен компостът. Във всяка "семейна" къща имаше отговорник, който след всяко хранене добавяше в компоста растителните отпадъци.

Вероятно е излишно да разказваме в подробности за всички дейности като музикални занимания, групи по интереси, лечебна евритмия. Те, като основни терапевтични дейности, също като трудовата дейност имат важно място и са част от ритъма. За съжаление през лятото голяма част от тези дейности се преустановяват и лично не можахме да присъстваме на такива.

Дейностите в Кемпхила се стимулират с помощта на неправителствена организация, която търси дарители. В същото време институцията получава заслужено призвание чрез правителствените награди, които основателката му получава.

Престоят ни в Кемпхил ни помогна да осмислим още по-добре няколко въпроса: за мястото на хората с увреждания; за помощта, която може да им бъде предоставена; за задачите пред работещите с тях; за конкретните стъпки всичко това да се случи. 

Р.Кирова и З.Вълкова - август - септември 2009 г.

СоциалнЕлате при нас в групата
Социално фермерство и биодинамично земеделие
о фермерство / включващо фермерство