ОПОРА - Антропософска лечебна педагогика и социална терапия

От 6 до 9 септемри 2012 г. в Киев се проведе семинарът „Обучение на обучители“ под ръководството на Андреас Фишер – ръководител на Висшето училище по Лечебна педагогика в Дорнах. Тема на семинара бе „ Ориентиране на компетенциите“.

Под нов ъгъл бяха разгледани различните области на компетенции и тяхното развитие, стратегиите в образованието, отделните стъпки, чрез които се извършва образователния модел и блокадите, които могат да възникнат при тези стъпки, нарушенията в поведението.

Обширно се обсъди какво е диалог и се разгледаха 10^те компетенции за водене на диалог, които са водещи и в лечебната педагогика.

Много обстойно Андреас Фишер разказа какво разбират в Дорнах под израза „Съпровождане на студенти“, за техните учебни програми и начина, по който провеждат изпитите на студентите. Опита се да ни научи как да откриваме „съкровищата, заровени в Лечебно- педагогическия курс“, който е един своеобразен връх на лечебната педагогика.

Не по-малко интересни бяха и разказите на другите участници в семинара за това как работят техните антропософски организации, с какви проблеми се сблъскват, как ги решават. Всички семинари в Русия например са лицензирани, в Екатерининбург се борят за акредитация и даже в Иркутск има „Център за подготовка на лечебни педагози“.

Сприятелих се с чаровните Лия и Марина от Грузия, които станаха любимки на всички. Лия подробно ми разказа за структурата и ритъма на нейния „Дом социальной терапии“ в Тбилиси. А Марина Шустак, разбирайки, че преди две години съм се отказала от практика в нейното училище, каза с усмивка: „Ела сега, всичко ще ти покажа.“

През тези дни бях неизменно с Валерия Медведева, една прекрасна жена и педагог, неизчерпаем извор, от който можеш да пиеш „чиста, истинска“ вода. А последната вечер бяхме на театър, в който участваше нашия емоционален и много талантлив преводач Юрий.

Незабравими хора, от които можеш много да научиш, незабравими срещи, които ни държат будни!

За храмовете с позлатени кубета, за огромните и красиви площади и улици на Киев, за Днепър и за прелестните и елегантни украинки – няма да говоря!

Ще споделя само една мисъл, която постепенно обхвана цялата ми същност:

„Не сме дорасли за своите задачи, но ние растем, изпълнявайки своите задачи.“

И това се отнася за всеки един от нас, а също и за нашето Сдружение. С това завършвам и пожелавам на всички да имат волята да изпълняват своите задачи и да развиват своя потенциал!

Мая Малчева