Противоположностите в лечебната педагогика - 2 част

<<< част 1

Разгледахме вече как се проявяват тенденциите на кръга и точката в тази част на човека, свързана предимно с мисленето - главата.

Как се проявяват тенденциите кръг и точка в системата гърди:

*точката - като душевна затвореност, непроницаемост за външния свят
*кръгът - като прекалена отвореност към света, силна душевна ранимост

Първата крайност, свързана с точката, е известна в ЛП още като епилепсия, епилептична тенденция, без да е задължително да са налице припадъци, макар че те често се забелязват при това състояние. Причината за него отпраща към намалената или почти отсъстваща възможност за свързване с обкръжението. За сметка на това детето е като затворено в процесите на своя вътрешен свят и външните дразнители (като светлина, студ и т.н.) се преживяват вътрешно много силно и могат да предизвикат силна реакция (например припадък). В останалите случаи, ако се наблюдават припадъци, те са или при заспиване, или при пробуждане.

Има различни симптоми, които придружават това състояние на затвореност - те обикновено се наблюдават отделно, но могат и да са комбинирани:

-хипотермия, недостатъчно добро кръвообращение, което води до синкав вид на кожата, устните, пръстите;

-затруднено, нерегулярно дишане, чести помрачавания на съзнанието дори за секунди;

-постоянно чувство на умора, позиви за повръщане;

-чести главозамайвания, проблеми с равновесието.

Друга отличителна черта на физически план е грубото телосложение, атлетичността, дебелата кожа.

Това рязко контрастира с типичния външен вид на другия тип деца, при които е налице тенденцията кръг, т.нар. истерични деца. Това название не трябва да се приема като еквивалент на „истерията“, която е характерна само за възрастните. „Изтичащите“ в света деца изглеждат нежни, фини, с бледи тънки кожи. Поведението им е в синхрон с външния им вид- плахи са, лесно се стряскат, пълни са със страхове. Понякога дори безобидно за другите събитие може да се преживее болезнено от тях. В подобни ситуации обикновено се обливат в студена, миришеща неприятно пот. Самочувствието им е ниско., трудно отстояват себе си. Тази свръхранимост изисква няколко мерки, които родителите могат лесно да приложат. На първо място свръхчувствителното дете не отговаря добре на обиди и подигравки, те увеличават болезнените му преживявания и не му помагат. Също така е важно да разберем, че детето не се държи нарочно така - то наистина няма сила да се „събере“ и да се справи със ситуациите, които се изпречват на пътя му. Затова вътрешната сигурност на възрастните до него е ключова. Тази вътрешна сигурност и внимателното съпровождане на детето при извършване на действията му помагат да промени модела „аз не мога“, който е обичаен. Детето трябва да е прието, да не е обвинявано за това, което е, да има душевна поддръжка от страна на семейството и учителите.

При затворения тип деца ключово се явява вписването в света. Това може успешно да стане чрез създаване на връзка с природата и нейните стихии -вода, въздух, топлина, земя - с различни задачи, свързани с тях, например да плуват, да правят упражнения за равновесието, упражнения за ритъм, да се обличат топло, и др.

Цялостният комплекс от упражнения най-добре да бъде изработен от лечебен педагог след консултации с антропософски лекар и лечебен евритмист.

И отново, колкото по-близо е детето до средата между тези две тенденции, толкова по-успешно се вписва в света. Но оптималният вариант не е застинала точка, а е възможността да проявиш гъвкавост според ситуацията. В определени ситуации е добре да проявим тенденцията точка, за да съхраним силите си, да се "приберем" в себе си, в друга е напълно оправдано да позволим на тенденцията кръг известно време да вземе превес. Трудностите възникват тогава, когато липсва гъвкавост и особено когато това е съчетано с крайно състояние - или твърде голяма затвореност за света, или нездрава отвореност.

част 3 >>>

Автор: oporabg.com