Вече разгледахме особеностите на една социална (включваща) общност. Споменахме и какво е обикновено нейното въздействие върху включения в нея човек с увреждане или заболяване - лечебният й ефект може да се види "с просто око" и не е необходимо да си специалист, за да отбележиш няколко съществени неща:
-преди да намери своето място в общността, главното, което се забелязва в човека с увреждане, е неговата патология. Впрочем, това обикновено е гледната точка на медицината - тя се интересува не от "нормалното", а от "патологичното". След включване на този човек в социалната общност, патологията вече не се натрапва и акцентът е не върху типа на заболяването/увреждането, а върху усещането на здравото ядро, което е задействано и може да бъде най-после забелязано. Т.е. патологичното пада в жертва на здравото.
-разхвърляността, безсмислието, липсата на перспектива отстъпват пред самочувствието, усещането за смисъл и посока в живота.
Преди да продължим със социалното фермерство, нека разгледаме малко по-подробно какво е това салутогенеза: това е концепт на социалната медицина от 60-те години на 20 век, която слага акцента не върху това какво ни разболява, а върху това какво ни прави здрави. От тази гледна точка е важно да се намерят причините, които способстват при една и съща ситуация един човек да се разболява, а друг да остава здрав.
Според "бащата" на салутогенезата Аарон Антоновски е необходимо да се спазват три основни принципа, които обезпечават здравето:
1.на телесно ниво да се научим да преодоляваме нарушението на хомеостазата. Под хомеостаза се разбира нормалното редуване на процесите на болест и здраве не само във всеки организъм, но и във всеки орган и дори клетка. Тези процеси взаимно се уравновесяват и така обезпечават устойчивост (това не е парадокс; самият Р.Щайнер добре аргументирано твърди, че болестта, това е излишък, прекомерно голямо количество на здравословния процес).
2.на душевно ниво да успеем да формираме усещане за взаимосвързаност на нещата в живота ни. От изключително значение е човек да усеща собствената си биография като една непрекъснатост и да открива в нея причинно-следствеността и приемствеността (неслучайно съществува антропософският терапевтичен метод, наречен "работа с биографията", който помага за формиране на усещането за непрекъснатост и логика на собствения живот и събитията в него).
3.на духовно ниво да намерим устойчивост вътре в нас, независимо от външните събития и превратностите на живота. Много често подобна устойчивост дава вярата. Да успееш да намериш смисъл на съществуванието си като цяло - това е от решаващо значение да съхраниш здравословната тенденция в себе си.
***
Сега отново да погледнем към социалното фермерство и да видим какво предлага подобна общност на включения в нея човек:
- ритъм, който организира деня, седмицата, месеца и годината; ритъмът има решаващо значение за оздравителния процес на всички нива. Не на последно място той намалява значително тревожността от това какво следва, какво може да се очаква и прави живота по-предсказуем, по-ясен и разбираем;
- общуването, зачитането, правото да се чуе гласа ти - това дава смисъл на участието в общността;
- работата във фермата освен че осмисля живота, не на последно място влияе пряко и върху телесното здраве и активността като цяло;
- да си ценна част от общност, да си нужен - това те подкрепя и в трудните за общността моменти.
Главното усещане е, че не си сам, подкрепен си и от теб се нуждаят. Тази комбинация от фактори няма конкуренция в нито едно заведение за хора с увреждания и заболявания, нито пък в семейната среда, където "непълноценността" на човека с увреждане е приета, но често на него се гледа като неспособен да даде своя принос за развитие на семейството.
Автор: oporabg.com