Тук, в сайта, сме разгледали какво е състоянието на социалното фермерство в Европа, разказали сме за това, което лично сме видели и преживели в различни социални ферми. Неведнъж стана дума обаче, че от наша гледна точка нещата в България не "може", а "трябва" да се случат по различен начин.
Да се запитаме преди всичко какво е това, което е отличителното за нас като народ, това, което може да постави основата на социалното фермерство у нас? Ако сме съзнателни, можем да използваме дори недостатъците и да ги превърнем в плюс.
Малко след като създадохме страницата "Социално фермерство" във Фейсбук, решихме, че е по-добре тя да се превърне в група за споделяне на опит и ценности.
Затова заповядайте в новосформираната група "Социално фермерство и биодинамично земеделие" - тъй като двете неща са тясно свързани, не ги разделяме и ще вървят заедно:
...Това, което ние ще дискутираме тези дни, ще привлече нашето внимание върху условията в селищата (Кемпхил селища, в които хора с увреждания работят и живеят-б.опорабг), върху тези специални хора, за които ние се грижим. Какво ние срещаме у тях? Моят специален въпрос е не какво ние ще правим с тях или как ние ще живеем заедно с тях. Моят въпрос е: от каква гледна точка ние ще се научим да ги разбираме? И поставяйки ви този въпрос, аз ви изправям пред един много сериозен проблем.
На пръв поглед, мислейки за огромните, разработени от десетилетия социални ферми в Западна Европа, сме готови да си кажем, че в България все още няма социално фермерство.
По-задълбоченият поглед обаче веднага ще ни покаже, че грешим.
"Потребители" са всички хора с увреждания, заболявания, бивши зависими и т.н., които ползват социална услуга днес в България (а и не само у нас). Дотук е достигнало съзнанието на хората в нашите общества - до потребителския модел.
(Проучване социалната терапия на хора с увреждания
в условията на фермата „Бушбергхоф”, Германия)
Автори: Галина Трифонова и Аделина Фисинска
(със съкращения)І Раздел
Описание на фермата
1.1 История на фермата
Фермата съществува още от преди Втората световна война. По време на войната сградите са били разрушени при бомбардировки и на територията е било създадено летище.
* Историята на социалното фермерство може да бъде проследена назад до 60-те години на 20 век.
* Много от днешните социални ферми са преживели големи обрати: възникнали през 60-те години, твърдо залагайки на биопроизводството, скоро след това фалират заради общото поевтиняване на продукцията по света-резултат от прилагане на "модерните" технологии. През 80-те и особено през 90-те г., когато Европа започва да се осъзнава и се връща назад към биохраните, лека-полека част от фалиралите социални ферми се възстановяват.
Кемпхилът е тип социално-терапевтично заведение, създадено през 60-те години на XX век благодарение на усилията на австрийския лекар Карл Кьоних. Там се набляга на живота в общност и трудовата дейност на хора с различни увреждания и заболявания с помощта на социални работници, терапевти, градинари и др. Макар че има общи неща, все пак всеки Кемпхил има различни нужди и има свои особености.
Вече разгледахме особеностите на една социална (включваща) общност. Споменахме и какво е обикновено нейното въздействие върху включения в нея човек с увреждане или заболяване - лечебният й ефект може да се види "с просто око" и не е необходимо да си специалист, за да отбележиш няколко съществени неща:
-преди да намери своето място в общността, главното, което се забелязва в човека с увреждане, е неговата патология. Впрочем, това обикновено е гледната точка на медицината - тя се интересува не от "нормалното", а от "патологичното". След включване на този човек в социалната общност, патологията вече не се натрапва и акцентът е не върху типа на заболяването/увреждането, а върху усещането на здравото ядро, което е задействано и може да бъде най-после забелязано. Т.е. патологичното пада в жертва на здравото.
В социалното фермерство няма нищо изолирано едно от друго. То е цялостна концепция за живота, а не просто желание да дадеш работа на човек с увреждане (в което само по себе си няма нищо лошо).