...Това, което ние ще дискутираме тези дни, ще привлече нашето внимание върху условията в селищата (Кемпхил селища, в които хора с увреждания работят и живеят-б.опорабг), върху тези специални хора, за които ние се грижим. Какво ние срещаме у тях? Моят специален въпрос е не какво ние ще правим с тях или как ние ще живеем заедно с тях. Моят въпрос е: от каква гледна точка ние ще се научим да ги разбираме? И поставяйки ви този въпрос, аз ви изправям пред един много сериозен проблем.
На пръв поглед, мислейки за огромните, разработени от десетилетия социални ферми в Западна Европа, сме готови да си кажем, че в България все още няма социално фермерство.
По-задълбоченият поглед обаче веднага ще ни покаже, че грешим.
Семепроизводството от гледна точка на био-динамичното земеделие
Намалената репродуктивна способност на семената, наред с намаляването на плодородието на земята и хранителността на земеделската продукция, е основната причина земеделците да настояват за земеделския курс лекции на д-р Рудолф Щайнер през пролетта на 1924 година.
Защо семепроизводството заема такава централна роля?
Ландшафтът е основа на живота или казано по друг начин: ние не се храним само с хляб.
Полевите бодинамични препарати (тези, които се пръскат) имат задачата да подкрепят и активират естествените процеси в почвата и живота над нея. Трите природни царства – на минералите, растенията и животните – като носители на земни и космически сили, играят много важна роля в това, земеделието да бъде подпомогнато в жизнеутвърждаващото си и културно развитие.
Храненето спада към основните потребности на хората. На първо място човекът трябва да яде, за да може да изгражда и поддържа живота и тялото си. Отвъд това, обаче се намират качества на храната, които повлияват душевното и духовно здраве на човека. Храненето има, подобно на земеделието, връзка с много други области - медицина, природни науки, икономика, психология, социология и т.н., поради което може да действа свързващо.
Значението на храненето зависи от представата, която имаме за човека, който се храни. Човекът като физически живо, душевно-духовно същество, се нуждае от храна, която храни всички тези негови области.
Европейското фермерско стопанство се намира на прага на прехода от традиционните методи към съзнателното му ръководство. Все още има «почва под краката», която допуска добра работа при сравнително балансирани биологични отношения.
Духовно-научни принципи за развитие на селското стопанство
Предговор от Д-р Волфганг Шауман към българското издание
От средата на 19 век приложението на новата научна химия допринесе за значително развитие на познанието в областта на селското стопанство. От опознаването чрез различни опити и анализи на съдържанието на веществата се достигна до все по-точни познания за веществените процеси в различните организми, както и за взаимодействията между организмите и околната среда. Досега това не беше възможно. От началото на 20 век всички академично образовани специалисти в селското стопанство са обширно запознати с химията. Не може и да бъде другояче. Едно от последствията обаче е, че от този момент на веществата започна да се гледа като на единствената действителност. Изминало е вече едно столетие, но в това отношение почти нищо не се е променило.
Още за биодинамичното земеделие >>>
Ако проследим развитието на земеделието, ще установим, че то върви заедно с развитието на културите. По времето на персийската култура (5000-3000 г. пр.Хр.) земеделието е имало голямо култово значение. Всички земеделски дейности се извършвали в името на боговете. В този период са се появили повечето познати ни културни растения.
В по-късни културни епохи земеделието все още било вид служене, но служене на общността. Отглеждането на културните растения и животните било поето от притежаващите земя и манастирите. Те все още черпели познанията си донякъде от ясновидски способности или от собствени и непосредствени опитности.
"Потребители" са всички хора с увреждания, заболявания, бивши зависими и т.н., които ползват социална услуга днес в България (а и не само у нас). Дотук е достигнало съзнанието на хората в нашите общества - до потребителския модел.