За интеграцията на хората с увреждания

Медицинска секция на Свободния университет по духовни науки към Гьотеанума Конференция по лечебна педагогика и социална терапия Съвет по лечебна педагогика и социална терапия Какво означава за нас „интеграцията"? Интеграцията се отнася за връзката на индивида с общността и с обществото. Човек се чувства интегриран, когато връзката между него и неговата сфера на живот се основава на уважение и зачитане, споделяне и включване[1], сътрудничество и взаимна подкрепа. Интеграцията не е нещо статично, но за живота в социалната сфера има много нива. Вярно е по принцип, че никой не е интегриран във всички сфери на живота. Не навсякъде е подходящо за вас, не сте приети навсякъде, а също и не желаете да бъдете включени навсякъде. Биографичният процес на придобиване на яснота за въвличането в живота на общността и обществото може да доведе до форми и процеси, които значително отличават един индивид от другите. Следователно интеграцията е целта на общността и на обществото. Всеки член трябва да заеме мястото си сред тях, като се грижи никой да не бъде маргинализиран. Силата на социалната инициатива, представена от индивиди и групи, довежда тази цел до реализация в актуални жизнени ситуации. Това се придружава от законови и административни процеси, помагащи да се разшири и осигури пространство за индивидуални и социални конфигурации. Аспекти на развитието Всяко човешко същество има свои собствени телесни, психологически и културни или духовни потребности. Животът и ученето са процеси на развитие за цял живот, с индивидуален принос в своите собствени ресурси и зависимост от подходящи условия и подкрепа от средата. Хората с увреждания, в частност хората със специални потребности, имат следователно правото да получат образование, лечебна педагогика и социална среда. Мултикултурален подход и свобода на избора Индивидуалните дарби и ограничения на всеки един от нас пораждат голям обхват от интереси, методи на работа и продукти, като всеки от тях създава култура по свой собствен начин и допринася за развитието на цялостната обществена култура. Самата култура следователно не трябва да бъде ограничавана в рамките на тясното наложено мислене, а по-скоро да отразява дейността на индивидуалната човешка природа. Изграждането на общност е основна потребност, така както и правото на самоопределяне. Виждаме го в естествените общности като например семейството, партньорството или групи от приятели или хора, работещи заедно, а също така и в „организирани” общности, избрани и формирани автономно и на равни нога от членовете им. Съществуващите институционни общества могат да основават процесите си на развитие и промени на подобни фондации. В плуралистичното общество, толкова различаващите се форми на изграждане на общности са не само възможни, но и изключително желателни. Погледнато в тази светлина, става въпрос за това, да се направи възможно за всеки индивид да има свое място в интеграцията. За хората с увреждания това може да бъде масовото училище, но също така и училището с малки класове или училището-интернат. Може да бъде помощ за първото включване в пазара на труда, единна група за живеене, или пък живот в селска общност. Правото да решават за начина на живот, който може най-добре да съответства на собственото им чувство за интеграцията и нуждата от подкрепа, се намира заедно с индивидите, за които това се отнася и техните представители (родители, членове на семейството, законни представители). Едностранните догматични твърдения от научен, практичен или законодателен тип, отнасящи се за формата и методите за интеграция на хората със специални потребности, могат в дългосрочен аспект да покварят идеята за интеграцията, ако служат на това, да попречат на плуралистичния начин на живот, подходящ за демокрацията. Плурализъм и солидарност В солидарното общество съществува консенсус не само по отношение на потенциала за плурализъм по начина на живот, но и по отношение на потребността от подкрепа на културните, социалните и икономическите потребности на групи и общности. Водещ е принципът на субсидиарността. Това окуражава гражданите в техния ангажимент към обществото и им позволява да предприемат автономни действия във връзка с обществената поръчка за постигане на интеграция. Човешки права Основата за интеграцията на хората със специални потребности са международните и национални декларации относно признаването на вроденото достойнство на човешките същества и равните и неотменими права на всички. Международни и национални асоциации оказват помощ в отстояването на тези права и при подобряването на положението, в което живеят хората с увреждания. Глобално погледнато това положение, в което те живеят, е доста далеч от задоволителното и те често биват разглеждани и третирани като граждани втора ръка. Развития в антропософските центрове Идеята за хората със и без увреждания да бъдат заедно в такава сфера на живота, която отговаря както на потребностите им, така и на потенциала им за развитие, винаги е била основна за антропософската лечебна педагогика и социална терапия. Съзнанието за потребността от непрекъсващо по-нататъшно развитие в социалните ситуации допринесе за развитието на иновативни начини на живот. Спектърът на същите включва сега единни и лечебно-педагогически детски градини, лечебна педагогика и единни училища, училища-интернати, работилници и центрове-интернати и живот в общности за възрастни. Основата е схващането за човешки същества, търсещи интеграция на телесното, психологичното и културното измерение. От друга страна институционализирането в някои центрове оказва отрицателно влияние върху социалната откровеност в схващането им за живота в общността. Днес антропософската лечебна педагогика и социална терапия представлява по-малко от когато и да е хомогенно поле от центрове и ситуации, които си приличат. Вместо това се развива хетерогенно поле от работа на базата на споделеното схващане за човешкото същество и споделените методологични подходи, водещи до центрове, приемащи различна форма и предлагащи различни начини на живот. С мултикултурализма като идеал за интеграцията следва да бъдат специално взети под внимание и развити наред с други следните аспекти: индивидуализацията на стила на живот; подкрепата на хората с увреждания в правото им за самоопределяне; откровеността спрямо прехода между центровете, предлагащи различни форми на грижа и поддръжка и повечето откритост към общинските и обществените институции и ситуациите в живота. Настоящият материал е подготвен от Съвета по лечебна педагогика и социална терапия, част от медицинската секция на университета по духовни науки към Гьотеанума в Дорнах, Швейцария, през м. септември 2003 г. Съветът по лечебна педагогика и социална терапия представлява центрове в 40 страни, работещи с деца, млади хора и възрастни с увреждания, работата в които е основана на антропософията.


[1] Тук под включване се разбира също интеграция