Лечебна педагогика и социална терапия


За същността на лечебната педагогика

Социално-терапевтичната общност

Основният въпрос за същността на човека, за смисъла на неговото съществуване възниква при всяка среща с наш близък увреден човек. Такава среща често предизвиква реакция и усещане, трудни за обяснение. Може да възникне състрадание и съчувствие, но не са изключени също страх, отчуждение или отхвърляне.

Различните култури реагират по различен начин на това предизвикателство – от изолация и осъждане заради вярата, че това е Божие наказание, до най-интензивно попечителство и най-високо обществено приемане. Въпросът за моралната отговорност на нашето действие води до осъзнаването, че всяко човешко същество би трябвало да респектира и да бъде разбирано като индивидуално същество и в края на краищата да признаем еднаквите права и шансове в живота на всички хора. Това осъзнаване е довело в много страни дотам, едно увредено дете колкото е възможно най-рано да бъде подпомогнато да може да посещава детска градина и училище и да бъде подготвено в различни инстритуции за живота на възрастния. Основните права на живот, възпитание, образование и работа важат за всички хора и не бива да има дискриминация на хората с увреждания, а е нужно солидарно понасяне на товара на тези хора от обществото.