ОПОРА - Антропософска лечебна педагогика и социална терапия

Откъс от книгата "Ръководни мисли. Епохата на Михаил"
26 април 1925 г.

 В пълно съзнание, но без да каже дума за бъдещето, без да остави никакви послания или насоки за този или онзи човек, Учителят ни напусна. И на директен въпрос относно това, той съзнателно отговори с „не“. Каква беше причината за това?

Коледното учредително събрание, решаващо събитие за Антропософското общество, стои ясно пред нашите умове. Няма член, взел участие в него, който да не е успял да се убеди, че с това събрание Антропософското общество получи задълбочаване и посока, посредством които по отношение на съществуващото досега бе дадено ново и независимо начало. От сега нататък това не беше само Антропософско общество. Сега самото Антропософско движение беше в него. Рудолф Щайнер, водачът на Антропософското движение, работещ с нова енергия, с невероятна жизненост, вдъхновен от свежи импулси, сега го сля с Антропософското общество, което преди това беше отделно от движението, със своя собствена администрация и свое собствено ръководство. От този момент нататък – 25 декември 1923 г. – за Антропософското общество възникна нова карма. Спрямо това, което беше унаследено от старото, се добави нещо ново: от сега нататък Рудолф Щайнер отъждестви себе си с Обществото!

Дали всеки член в този момент действително беше наясно какво се случва, дали наистина разбра, че от сега насетне всеки ще понесе нови и дълбоки отговорности? Дали всеки един разбра какво жертвено дело бе извършено? Рудолф Щайнер прие кармата на Антропософското общество в неговата собствена карма. Това беше един нечуван риск; когато това събитие се състоя, човек можеше да почувства как в негов отговор сякаш целият Космос вибрира. Колко радостно и изобилно досега духовните сили изливаха духовно познание към Антропософското движение, което самият Рудолф Щайнер беше – изляха го, така че за това познание също би могло да се говори, и то по начина, по който наистина беше! Дали те щяха да действат със същото благоволение спрямо Антропософското общество, сега зависеше от този исторически момент.

Ръководството на Антропософското общество налага управлението; в Обществото са изразени желанията, мислите и волята на членовете. Възможно ли е светлината от духовния свят да се разгърне посредством тях с еднаква сила и интензитет? Това беше тревожният въпрос и трябваше да се изчака и да се види как ще се развият нещата в бъдеще.

Междувременно Събранието пое своя ход по възможно най-чудесния начин. Рудолф Щайнер назначи ръководството на Обществото. То беше избрано от него в унисон с михаиловия импулс, и беше така организирано, че да бъде възможно да се работи с него. Не Обществото, а самият той, Рудолф Щайнер, назначи ръководството, с обяснението, че то се намира във вътрешна връзка с него; поради тази причина той го нарече езотерично.

Това беше ясно заявено, и Антропософското общество, което беше изпратило голям брой членове на Събранието, със сигурност разбра целия смисъл на тази ситуация. Пламнало от въодушевление, Обществото даде пълното си съгласие, и мнозина, действително мнозинството от членовете, обещаха със свещен дълг да встъпят в новата уредба и да служат на Учителя с възобновена сила, с ново чувство и нова воля.

Разпали се вълна на истински ентусиазъм. Нещо велико се бе случило. Всеки един усещаше това; осъзнато или не, това чувство присъстваше. Но там все още пред нас стоеше тревожният въпрос: как духът ще поеме своя по-нататъшен ход? И към този въпрос един ден дойде отговорът. Беше вълнуващо да чуеш този отговор от устата на самия Рудолф Щайнер.

Това се случи в Париж, където за първи път той успя да предаде на там присъстващите по-малък брой членове известието, че потокът от духовни откровения не е спрял да тече и че духовните сили са поднесли на Антропософското общество духовните си дарове с още по-голямо благоволение, отколкото преди. Как внезапно бе облекчено напрежението! И какво тържество и щастие беше! Духовните сили са добре настроени към нас, защото Коледното учредително събрание бе прието от членовете в правилния дух. Колко сияещо беше изражението на Учителя! Колко радостен беше! Колко благодарни бяха верните му ученици, които седяха около него в малката, но красива стая в Париж! И сега истините излизаха мощно от устата му. Още и още истини се изливаха от него. Радостното известие, споделено за първи път в Париж, той повтори в Дорнах, Торки, Лондон и Холандия, и бяха дадени важни истини от духовния свят. Сякаш портите на духовния свят бяха отворени, за да допуснат да протече духовното богатство. Незабравимо време! Всеки се почувства въодушевен и всеки ден бе в тържествено настроение; сякаш самите богове също тържествуваха.

Времето на събитието в Париж беше кратко, но трайно в последствията си. Всеки, който беше взел участие в Коледното учредително събрание и в михаиловата среща по правилния начин, можеше да установи в себе си промяната, как е станал друг човек, как духовният свят е съвсем близо; действително човек откриваше себе си в духовния свят.

Тогава Учителят беше повален от болест. Започна с телесна преумора, но след време се оказа, че причините за тази болест са по-дълбоки: кармата си казваше своето. От януари 1925 г. нататък той вече не говореше за преумора, а за последствията от кармата. О, нека членовете не подминават тези моменти! Те би трябвало да бъдат приети наистина сериозно.

Сега той напусна физическото измерение и в допълнение към това, което се случи преди това, той ни остави каквото беше новоогласено на Коледното събрание, което беше дало тласък на нови ситуации и направи необходимо раждането на нови обединения. Всичко това, което той имаше намерение да регулира и за което беше говорил в рамките на различни срещи след Коледното събрание, все още можеше да бъде уредено в последните два месеца от живота му, така че с щедрия размах на добрата съдба малко преди смъртта му вече да бъде възможно правилното уреждане на деловата страна на нещата. И така той можеше да напусне физическото си тяло, без да смята за необходимо да остави някакви по-нататъшни насоки за ръководене на Антропософското общество.

За нас, които той бе избрал като ръководство, беше ясно, че не трябва да изоставяме нашите постове, определени от него. За нас беше ясно, че това е свещен дълг – ако ние приемехме наистина насериозно това, което Учителят ни беше предал от духовния свят – да останем обединени около него, за да може той, въпреки че по никакъв начин не можеше да бъде физически сред нас, все пак да бъде сред нас и в нас. Това е чувството, което ни държеше. И така, ние все още посочваме Рудолф Щайнер начело на нашето ръководство и всички членове на ръководството като имащи функциите, които Рудолф Щайнер определи.

Нека членовете се срещат с нас със същите чувства, които ние таим към Обществото, така че да можем активно да работим по и според намеренията на нашия водач Рудолф Щайнер, за да приведем в действие наследеното от Коледното учредително събрание.