Валборг Вербек - създателка на Школата за разкриване на гласа и на антропософската терапия чрез пеене

Валборг Свердстрьом-Вербек приживе се причислява към най-известните певици на Швеция. Тя успешно гастролира в множество европейски опери. Според лични данни на Рудолф Щайнер, тя е разработила собствена методика, която разкрива нови хоризонти пред изкуството на пеенето и в частност на терапевтичното измерение на пеенето. Тази методика е съхранена и доразвивана и до днес в „Школа за разкриване на гласа”.

Валборг Свердстрьом-Вербек е родена на 22 декември 1879 г. в Гелве, Швеция. Тя е най-голямата от шест деца. До десетата си година Валборг живее в северната част на Швеция, един изключително суров регион, на границите на цивилизацията. Тя е известна с това, че идва от „дивото” и е готова по всяко време да отстоява свободата си. Съвсем от рано Валборг се възползва от всяка удобна възможност да пее. Навършила десетата си година, заедно със семейството си се преместват в Стокхолм. Там е разкрит нейният талант и тя скоро се превръща в нещо като „детска звезда” посредством школата на музикалния педагог Алис Тегнер.

Въпреки отявления ѝ интерес в областта на медицината, тя взема решението след завършване на училище, поради изключителните си гласови и музикални заложби, да се посвети на таланта си - пеенето. 

След обичайните курсове и следването си в консерваторията, на 21 години тя прави своя дебют с „Миньон” от Амброаз Томас, „Сузана” от В. А. Моцарт, „Лакме” от Лео Делиб и веднага след това е приета в състава на кралската опера. Целият град е обзет от „Свердстрьом - треска”, когато младата талантлива певица се изявява с легендарната партитура на „Шведския славей”. "Ние всички я смятахме за втора Джени Линд", пише по-късно най-значимият шведски композитор от романтизма Хюго Алфвен, връстник и близък приятел на Валборг Свердстрьом.

След няколко години на безусловна отдаденост на операта - тя изпълнява до осем главни роли за един сезон - Валборг е отличена със стипендията „Джени Линд”. Това представлява едно национално отличие, което ѝ позволява повече свободно време за пътувания и престой в чужбина - като между другото и при Дезире Арто в Париж. След следващия успешен период в стокхолмската опера тя среща своя спътник в живота - младият немски поет Луис Вербек. Те се женят през 1906 г. и се преместват да живеят в Германия. Свердстрьом пее на десет различни езика във почти всички европейски държави - от Лондон до Санкт-Петербург, и навсякъде е посрещана с овации.

Между 1908 г. и 1911 г. двамата се задълбочават в изучаване на антропософията и се запознават с Рудолф Щайнер. Съзнавайки интуитивно значимостта на антропософията, Валборг Свердстрьом-Вербек е готова да се откаже от певческото си дарование, за да бъде полезна с практически дейности в рамките на антропософското движение, на което Рудолф Щайнер енергично се възпротивява. Той съвсем ясно подчертава, че тя е обвързана посредством пеенето да изпълнява една по-висша духовна задача, която стига отвъд това изпълнителят да представя произведения от областта на музикалното изкуство: чрез изнасяне на концерти на най-изявените музикални таланти, при всички слушатели може да се получи усещане за съзряване на човешката същност, поради това, че слушайки, подсъзнателно се наподобява процеса дишане-уши-гърло, което от само себе си не би могло да се случи. Това усещане издига човешката душевност към преживяване на по-висшо морално ниво, което прояснява подобно на вътрешна визия. Човекът открива чрез дълбоко осъзнаване, че това ниво може да бъде постигнато и започва да се стреми към него.

Цялостното преживяване на подобно концертно пеене е като помилване и докосване на слушателя със своята собствена по-висша същност.

Въпреки че Валборг Свердстрьом взима уроци при опитни педагози - измежду които и Сигне Хебе, която е била и частна ученичка на Джени Линд, по време на подготовката на оперната си кариера се среща и с педагогически методи, които са застрашавали нейните естествени и първоначални вокални дадености. В опитите си да се разграничи от подобни заплахи за гласа, тя започва да изследва нови методи. Срещата с Рудолф Щайнер ѝ помага да задълбочи познанията по тези въпроси и до неговата смърт през 1925 г. между двамата продължава да съществува непрекъснат разговор именно относно въпроси, свързани с пеенето и обучението на певците. Още в началото той ѝ показва медитация за задълбочаване и одухотворяване на певческото дишане, което много бързо довежда до усвояване на дишането, така че то напълно да не се забелязва при пеенето. На по-късен етап той ѝ дава по-трудно изпълними упражнения, които тя рядко или почти никога не задава на учениците си.

Така се образува нейното „Свещенодействие” чрез медитативно-религиозно преживяване относно бъдещата подредба на звуковите потоци. Чрез съвместна работа с Рудолф Щайнер, нейните собствени научни резултати и резултатите, постигнати чрез упражненията, определят и хода на получените насоки. Всеки път, когато тя достига до ново разкритие, Щайнер осветлява научните ѝ резултати в тяхната същност и значение, и ги поставя във взаимовръзки, които тя сама не би могла да разкрие. Нейната основополагаща книга „Школа за разкриване на гласа” е плод на подобна съвместна работа. Когато Валборг присъства на неговите лекции, Щайнер директно подхожда към нейните неизречени въпроси и говори с дълги препратки за изкуството на пеенето и за същината на музиката. Погледнато исторически, в процеса на осъзнаването певческият подход на Свердстрьом търси гласа на човека в пеенето, който се сраства със свръхличното и по този начин може да достигне до космическото осъзнаване. Когато при работата си по вокална педагогика Валборг Свердстрьом засилва интензивността си, Рудолф Щайнер наблюдава това с особен интерес. Той забелязва нещо, което много рядко се наблюдава при други хора на изкуството или учени, а именно, че нейното изкуство започва да хармонира с вътрешността на първия Гьотеанум, с неговите форми и изисквания.

„Вътрешността на Гьотеанума изглежда не търпеше, когато един лекционен цикъл не беше добре оформен. Аз мисля, че за нас се явяваше като необходимост, когато Мари Щайнер от висотата на помещението с органа включваше своите рецитации и декламираше своето изкуство по време на лекциите и беседите. Ние имахме радостта да чуваме как г-жа Вербек-Свердстрьом от висотата на помещението с органа многократно, а веднъж и заедно с трите си сестри, ни разкрива своето прелестно изкуство. За участниците това, което можеха да чуят, без съмнение е останало незабравимо.” (ГА 36, 1961, стр. 331).

През тези години тя започва да разработва и програмата си по терапия чрез пеене, която по-късно ще се задълбочи още повече.

След смъртта на Рудолф Щайнер тя продължава сама работата си. 
Тя подкрепя работата на хоровия състав на Вилхелм Дьорфлер, която също е в синхрон с основаната от нея в Хамбург
„Школа по разкриване на гласа” и ръководена от нея от 1932 г. до 1939 г. в Гьотеанума. В тази връзка тя събира един значителен кръг от ученици около себе си. Нейните изисквания като учител са изключително неумолими и строги и голяма част от даровитите не могат да ги покрият.

Терапевтичният ѝ подход все повече заема централно място в работата ѝ. Задейства се интензивна съвместна работа между нея и антропософски лекари като Ита Вегман и Ойген Колиско.

По време на световната конференция по спиритуална наука през 1928 г. в Лондон тя представя работата си в сферата на изкуството и терапевтичната си работа. Чрез интензивната ангажираност на Колиско в подкрепа на нейната работа, Карл Кьониг също открива нейната значимост, но въпреки неговата намеса, едва през 70-те години този импулс се приема и в движението Кемпхил.

Смъртта на Луис Вербек през 1928г. оставя дълбока рана в нейния живот.

А от 1933 г., когато антропософското движение в Германия е подложено на гонения от страна на националсоциалистите и все повече трябва да ограничи дейността си, се налага и Валборг Свердстрьом-Вербек да затвори „Школата по разкриване на гласа” в Хамбург. 
Още през 1934 г. Валтер Йоханес Щайн ѝ предлага да представи разработената от нея вокална методика, която да бъде включена като поредица в издаваното от него списание в Англия. След затварянето на нейната школа, Валборг, наред с дейностите около публикуването на методиката си, води и курсове към Валдорфското училище в Хага и разработва в тази връзка упражнения за деца.

Тя преживява военните години в усамотение в Силезия и до края на живота си остава в Еквелден Бад-Бол.

След края на войната, когато е на 66 години, вече изцяло е погълната от своята терапевтична работа. Отново възстановява контактите си с Дорнах, където редовно работи по три месеца в годината. В обсега на медицината тя работи съвместно, особено с антропософски лекари като Ернст Марти и Ото Нерахер, но и продължава да работи с Карл Кьониг в Шотландия. На реклонна възраст тя самата започва да пише собствени композиции.

Смъртта на голям брой от нейните предишни ученици ѝ въздейства като настроение на примирението и тя не вижда път, как би могла нейната работа да бъде продължена в бъдещето. 

В края на 60-те години тя се запознава с Юрген Шрифер, който възприема нейния подход и чрез интензивна съвместна работа двамата успяват да обхванат кръг от по-млади музиканти. Методиката на „Школата за разкриване на гласа” продължава да се съхранява чрез различни курсове в отделните държави през 70-те години. През 1969 г. се появява ново издание на книгата ѝ, което е преведено на няколко езика.

Валборг Свердстрьом-Вербек умира на 1 февруари 1972 г. на 93-годишна възраст в Еквелден, като до последно подкрепя и проследява работата на по-младото поколение с пълна отдаденост.

Източник http://www.biographien.kulturimpuls.org/detail.php?id=765

Огромна благодарност за превода на Ирина Папаро!

Редакция Д.Василева