ОПОРА - Антропософска лечебна педагогика и социална терапия

Автор: Зорница Вълкова
(Статията е написана в рамките на Проект "УСТРЕМ-споделени възможности"; вижте и учебното помагало "Включваща социална среда") 

Ще ви разкажа защо екипът ни по Проект „УСТРЕМ-споделени възможности“ смята доброволците за много важна част от цялостната концепция на проекта.

Какво носи със себе си един доброволец, попаднал в света на социалната услуга:

-той е една различна индивидуалност, идваща със своите особености, стремежи, мотивация и модели на поведение, на отношение към света и хората;

-той е „пратеник“ на външния свят и като такъв е мост между „вън“ и „вътре“;

-той е тук да направи нещо градивно, да допринесе нещо да бъде, осъществено, придвижено напред, т.е. той онагледява тенденцията да твориш, а не да рушиш;

-въпреки че е отделна индивидуалност, той е дошъл да работи в екип, а не да изявява егото си и да се прави на велик.

Децата и младежите в социалните услуги, специално тези от семеен тип, чувстват липса или ограничение:

-да изразяват своята индивидуалност

-да се свързват градивно с външния свят

-да творят, да съграждат, често се поддават на разрушителната тенденция

-много от тях са „вълци-единаци“ и трудно работят в група безконфликтно.

Точно за тези слаби места доброволецът е като огледало - в него детето/младежът от социалната услуга вижда това, което му липсва, към което се стреми, но което няма сили сам да постигне. Не на последно място - защото няма образец през себе си. Това особено силно важи за младите хора след 13-14-годишна възраст, за които е от особена важност да открият кои са, какво могат и какъв е техният личен смисъл.

Без да наставлява, само с делата си, доброволецът демонстрира по най-ненатрапчивия, но едновременно с това възможно най-ясния начин какво може да постигне човек сам със себе си.

Нашият проект слагаше акцент върху участието на доброволци от самото начало. Една част от доброволците ни бяха жените и мъжете от Зеления отбор. Те влязоха в Комплекса за социални услуги като един силен вятър, който коренно промени общото настроени и ентусиазъм. Под тяхното въздействие всички се включиха с огромно желание в изграждането на биоградината и предпочетоха активно да общуват. Никой не остана настрани. Тези хора, които не бяха виждали досега, донесоха нещо ново за децата и младежите. Всеки от тях разбираше от нещо и показваше как се прави. За нула време се превърнаха в авторитети, които децата следваха. Затова обичайните караници, обиди и отдръпване ги нямаше. Съвместните игри след наситения с работа ден само потвърди какво огромно впечатление са направили доброволците на децата и колко е важно да ги следват и в работата, и в играта.

На следващия „Ден на сръчковците“, както нарекохме тези съвместни дейности с доброволци, в Комплекса дойде семейство с две деца. Различността на тези доброволци от предишните беше полезна за децата - те видяха още нещо различно. Много гости бяха идвали, но с деца - изключително рядко. Сега децата и младежите видяха съвсем друг модел на отношения и поведения, защото отношенията в едно семейство са различни от отношенията между приятели. Тук има различна роля - на родители и на деца. Семейството доброволци показа взаимното уважение и подкрепа между членовете си, което също беше интересно и изненадващо за децата в Комплекса. Без да повишават глас, екипно, четиримата действаха. Когато родителите смятаха, че е време за почивка и хапване, никой не се противеше, не се делеше. Семейният ритъм сякаш се пренесе и на децата. Те веднага свързана с това нашите съвместни моменти, в които готвихме и вечеряхме заедно. След това самите те настояваха да продължим този ритуал, който повече от всичко друго създава усещането за принадлежност и топлина.

Присъствието на доброволци беше полезно и за персонала. От една страна работещите бяха облекчени, защото всички бяха на едно място и работеха, сами регулираха поведението си и не се налагаше намеса както друг път. От друга страна тези външни хора подействаха заразително и всички се включиха в дейностите, дадоха им импулс и мотивация. А това е отлична противоотрова на професионалнтото прегаряне, на рутината, която превзема всичко и не оставя въздух за творчеството, радостта и лекотата в работата и общуването.

И друго видяхме - децата започнаха сами да формират групи по интереси, за да приложат нещо видяно от доброволците. Например нашите доброволци от Зеления отбор спаха на палатки. След като си заминаха, децата се събраха, планираха и се опитаха да сглобят с подръчни средства палатка. Разбира се, тя нямаше нищо общо с видяната палатка, но не това е важното.

Смятаме, че колкото по-често социалната услуга приема доброволци, толкова по-здравословно прави прехода между нужната затвореност и отвореност към света. Не само децата и м;адежите отиват в света, но и светът идва в техния дом. Така взаимодействието става равнопоставено и запълва празнините, предизвикани от социалната изолация, душевните травми, несподелените интереси.

Включващата социална среда е именно едно постоянно търсено равновесие между вън и вътре, отвореност и затвореност. Това е ритъмът, дишането на мястото и хората в него, който, за да е наистина здравословен, трябва да е постоянен, едното трябва да се редува с другото. От тази гледна точка именно доброволците са хората, които помагат този здравословен ритъм да се случи.