ОПОРА - Антропософска лечебна педагогика и социална терапия

От книгата на Карл Кьониг (антропософски лекар) "Първите три години на детето" в превод на Галина Трифонова. Вижте информация за книгата >>

Във връзка с появата на образната памет, която се явява резултат от формиране на представите, в детето започва да се развива нова душевна сила – фантазията.

Р. Щайнер указа полярността, съществуваща между паметта и фантазията. Той казва: «Както нашето мислене се основава на антипатията, така и нашата воля се основава на симпатията. Ако тази симпатия е достатъчно силна, така силна е и антипатията, позволяваща на представите да станат памет и тогава от симпатията възниква фантазията.» 

Ако представим тези взаимовръзки в схема, може да ги видим по-отчетливо:

Знание………………/…………………….Воля

Антипатия……………/…………………..Симпатия

Памет…………………/………………….Фантазия

Ако говорим кратко за фантазията на детето, тогава можем да си спомним думите, които В. Щерн написа в началото на главата «Игра и фантазия»: «Къде да започнем и къде да завършим? Никъде няма да намерим повече материал, от този, който съществува за фантазията и играта.»39 Фантазията е една от най-ярките особености на детството, но в нея съществуват особени аспекти, които не винаги са ясно осъзнати. Някои твърде лесно извеждат силата на фантазията от обичайния живот на представите на детето. Даже Щерн, внимателен наблюдател и интерпретатор, не избягва това предубеждение. Той казва: «Конкретният образ на фантазната представа се явява не непосредствен продукт на външно впечатление, а резултат от вътрешна работа… Представата (Vorstellung) се преживява независимо като собствено творение, на което може да се наслаждаваш.»

Дадената интерпретация не позволява да се сформира правилен поглед за силите, лежащи в основата на фантазията, защото фантазията захваща за собствена активация всеки материал – както движение, така и представа. Всеки от тези материали е пластично вещество, използвано от фантазията. Когато детето взема пръчка и прави от нея ту кон, ту шапка, ту стрела, ту кукла – всички тези метаморфози имат малко общо със самата пръчка. Или ако то си представя, че е войник, баща или кондуктор, то самото действие има малко общо с представата като такава. Фантазията хваща всичко, което е възможно.

Едва като се осъзнае тясното преплитане на играта и фантазията, може справедливо да се съди за нея, тъй като съществуването на фантазията без игра и играта без фантазия е практически невероятно. Даже когато детето, лежейки вечерта в леглото, започва да си измисля истории – това също е игра, игра на фантазията с представи от паметта (спомени).

И така, пред нас са две двойки от противоположности, които следва да се разгледат. Както фантазията е свързана с играта, така и паметта действа в тясна връзка с говоренето. Паметта е най-тясно свързана със способността да се назовава, защото действително може да се помни само това, което може да се назове, тогава паметта може да създаде и развие образ. От друга страна, играта оживява фантазията, която от своя страна, разгаря и разностранно развива играта.

Когато Щерн казва: «Фантазията никога не може да твори от нищото. Нейните елементи са длъжни винаги да имат своето основание в реалните преживявания», - то следва да му се отговори, че в действителност всичко става точно обратно. Източникът на реалните преживявания се явява изключително детската фантазия. И, накрая, детето може да постигне окръжаващия свят само като интерпретация на своята фантазия и съществуването само по такъв път придобива своето истинско значение и става опит. Фантазията – това е постоянна радост, която изпитва детето, пробуждайки се за живот в земния свят. Неговата благосклонност към всички предмети и същества, неговото радостно желание да приеме в себе си всичко, да свърже предметите един с друг, да ги смеси, да преувеличи – всичко това е фантазия, а проявата ѝ е играта.

От друга страна паметта – това е резултат от мъчителните стълкновения на детето със света. Преживяването на окръжаващия свят като нещо чуждородно, нещо скрито и непроницаемо дава сила на паметта на детето. В паметта то може да абстрахира света. Това е процес, сходен с това, което става при формирането на думи, а света по такъв начин става собственост на детето, макар и мъчителна, абстрактна собственост. Когато видим жребче, скачащо на поляната, ние непосредствено преживяваме причудливата (изпълнена с фантазия) игра на животното. То е доволно от себе си в радостта от съществуването си, от щастието да бъде част от света. Силата на неговата фантазия го заставя да бяга и да скача, да цвили и да тръска грива и това, което по такъв очарователен начин показва животното за кратко време, в разнообразни форми се проявява у детето в течение на много години. Постоянната радост от съществуването и всеки път новото обединяване с окръжаващия свят се пробужда и всеобемащата симпатия се явява източник на фантазията.

Както в случая с играта, източник на фантазията се явява двигателната (моторната) активност. Малкото дете фантазира от движенията и подвижността, от постоянната необходимост от жизнена активност. Всяко движение на ръцете става съответстващ образ. Когато малчуганът бяга и скача, прескача или се катери някъде, всяка от тези форми на движение незабавно и съвършено естествено се включва в историята, която може да се състои от отделни фрагменти, да започне и да няма край, да завърши, без да е имала начало. Но в това и се състои очарованието на тези игри, че нямат нито начало, нито край, но, въпреки това нещо става. Едва по-късно, когато зад всяко изпълнено движение вече не стои образ, когато движението се прави заради самото движение, когато самото то става цел, се ражда абстрактното понятие спорт.

Когато в края на втората година двигателната дейност става свободна, започва да възниква фантазията, която постепенно се формира в течение на третата година. От този момент тя се съхранява в течение на цялото детство и едва в предпубертета се премества в подсъзнанието от мисленето, което формира представите, и спомените, с постоянно увеличаваща се сила излизат на преден план.

Един от първите, който отдели дължимото внимание на фантазията, е Фойхтерслебен (Feuchtersieben). Той ѝ отдели цяла глава в своята книга «Диететика на душата», където казва: «Фантазията е хранителка, двигател на всеки отделен член от духовния организъм. Без нея всички представи застиват, като че ли много от тях не е ги имало. Понятията остават неподвижни и мъртви, усещанията – груби и безчувствени…. Може да се каже, че фантазията живее в нас, когато ние самите още не съществуваме и остава след като престанем да бъдем себе си.» Тези думи указват всеобемащата сила на фантазията, която в края на детството излиза на преден план в душевното, едва извлечена от пробуденото съзнание като мечта, или в наркотично смесване на памет и мислене.

И така, третата година е период на тройни постижения за детето. С помощта на силите на главата то постепенно започва да придобива образна памет във форма на представи. С помощта на срединната организация овладява живата реч, учи се да формулира изречения и започва да поддържа истинска беседа – усвоява разговора. И, накрая, в детето разцъфтява фантазията, родена от системата на крайниците. Тази тройна придобивка е необходимата подготвителна крачка за зараждането на истинската дейност – мисленето. Висшият дар, предоставен на растящият човек – способността за познание – се развива в душевната сфера на спомени, говорене и фантазия. В процеса на събуждане на мисленето той започва да се осъзнава и в това време за означаване на себе си започва да използва думата «Аз». За сега все още рядко, но с времето все по-често и често се произнасят думите «Аз мисля…»

Превод: Галина Трифонова, oporabg.com
Из "Първите три години"-Карл Кьониг