Изследването „Човешките ръце – нашите етерни очи” стъпва изцяло върху дълбокото езотерично разбиране, идващо от Духовната наука – Антропософия, за връзката на човешкото същество, на „храма” на неговата душа – физическото тяло, с Космическо-Духовния произход на човечеството. Рудолф Щайнер разкрива пред нас планетните цикли и епохите в Земния цикъл, през които е преминало, преминава и ще премине човешкото същество. Човешкото тяло преминава сложен процес на развитие. То е най-древно и първо по своя произход. Консистенцията му постепенно претърпява все по-голямо и по-голямо втвърдяванае. През последващите планетни цикли постепенно се раздвижва от жизнените сили на придобитото етерно тяло, следва присъединяването на астрално тяло и най-младият член в човешката конституция – човешкият Аз или придобиването на Духовното тяло, става в сегашния, земен цикъл на човешкото съществуване. Висши Духовни йерархии тъкат в Мировото пространство човешката еволюция. В този процес на физическо втвърдяване, човешкото същество, освен че губи своята много по-разлята космическа форма, губи и своята директна споеност и връзка с Духовния свят. Тя обаче е била мъглива, като в сънно състояние, тъй като човешкото същество не е притежавало онова, което днес наричаме съзнание и самосъзнание
През планетните цикли след периода на земното съществуване предстои човешкото тяло отново да се одухотвори. Но затова е важен онзи момент на самоосъзнаване, в който човешкият Аз съвсем съзнателно отново ще се свързва с Духа. Това ще е дълъг земно-космически процес, при който връзката ни с Духовните същества ще бъде на такова ниво, че ние постепенно ще заемем мястото на тази Духовна йерархия, която днес е Ангелската, а част от животинското царство днес ще заеме нашето човешко място… И така някои човешки души и тела ще продължат своето пълно одухотворяване.
По думите на Р. Щайнер на човешките ръце е предопределена специална роля, още тук на Земята. Те са част от фините етерни мостове, които ни свързват с Духовния свят.
„Днес има редица доказани алтернативно-холистични направления, които чудесно си служат с вградената фина сила, която минава през нашите ръце. Важно е да се достигне до осъзнаване от всеки човек на фината вибрация, която му е дадена безусловно, чрез самото притежаване на етерно тяло. Това е жизнената сила, която ни обгръща от Космоса, и става част от собствената ни жизнена сила. Тя има реални физически външни носители в нас днес – ръцете ни, те "виждат"!”
Изследването „Човешките ръце – нашите етерни очи” е единствено по рода си не само в България. В първата част се разглеждат хипотезите за праисторическите пещерни изображения на ръце в различни части на света, дълбокият смисъл на изображения на ръцете в Древен Египет и Древна Гърция, как се развива знанието за човешката ръка през различните култури и общества, как се свързват пръстите като проводници на висши енергии с древното познание /Рудолф Щайнер, Петър Дънов/.
Във втората част акцентът е върху изображенията на посветени ранесансови майстори-художници – Албрехт Дюрер, Леонардо да Винчи и други, епохата на Ренесанса се разглежда като преломен момент и последен етап от човешката история, в който посветените творци са имали ясновиждащия поглед в Духовния свят. Разгледани са общи моменти в изображенията на ръцете в поредица от ренесансови картини, като се доказва връзката на позицията им с определени енаргийни центрове в човешкото тяло.
В третата част авторката се спира на благославящия жест в ортодоксалното християнство, на връзката между благославящия жест, изобразен на нивото на ларинкса и мечът на Словото в редица картини, представено е новото изкуство на Духа – Евритмията – най-любимата дъщеря на Антропософията, като закономерно родено етерно изкуство, което Р. Щайнер дава на човечеството и в което се отрежда огромна роля на ръцете и техните движения.
Предложени са две приложения към изследването с богато подбрани прекрасни шедьоври от периода на Ренесанса.