Настоящото изследване е върху приказка, предадена от посветения на 20-ти век д-р Рудолф Щайнер в негова лекция от 26 декември 1908 год., влязла в Събрани съчинения 108, със заглавието „Отговаряне на световните и жизнени въпроси чрез антропософията. Тълкуване на приказките”. Приказките, легендите и митовете са онова духовно наследство, дошло от древни времена, в които хората са били в най-близка и интимна връзка с Духовния свят, поради своята телесна конституция. Духовният свят им е представял в астрални образи бъдещи събития, които са касаели цялото човечеството векове напред. Именно тези древни посветени са „родоначалниците” на древните сказания, дошли до нас през времена, народи и разказвачи.
Пред нас се разстила един свят, който в приказката е предаден чрез конкретни образи, отношения и действия. Четири са начините една приказка да бъде прочетена – на конкретно-образно ниво, на ниво психични архетипи, на ниво духовни образи, които отразяват съответни Духовни космическо-земни процеси и на ниво, при което се преминава стъпка по стъпка от конкретно-образното през психично-архетипното и се достига до Духовните процеси и явления, изобразени в приказката. Изследването „Бъдещето на човечеството” се базира на този последен задълбочен подход.
С това изследване авторката се надява да „открехне”, поне частично, пред духовно-душевните ни очи, образи и събития, които са били част от астралните картини на древните посветени, представляват живи факти днес и са част от бъдещето на човечеството! Действително, чрез правилното тълкуване на древните сказания на базата на духовно-научния мироглед, днешното човечество може да си отговори на „световни и жизнени въпроси”, чиито решения му предстоят.