Собствената биография на човек е една непрекъснатост, в която се редуват различни периоди във времева последователност. Това е една важна черта на биографията- тя е с ясна и видима времева (линейна) структура.
Друга особеност на биографията е това, че определени събития, периоди, се надграждат от други и работа на всеки човек е да открие взаимовръзките помежду им, да ги осмисли и натрупа опит.
По причини, свързани с някакво ограничение на когнитивно ниво, хората със спeциални нужди, особено тези с интелектуално затруднение, имат трудности както с линейната последователност в своята биография, така и с разбиране и извличане на опита от нея. Друга особеност е свързана с паметовите затруднения и невъзможността дълго време в паметта да се задържи случилото се.
Какво си спомня един човек с интелектуално затруднение от своята бигорафия:
-той си спомня отпределени откъслечни събития, които се явяват като образи, части от картини, части от случки, емоции, но рядко си спомня цялата случка и причините, довели до нея, хората, участвали в нея и т.н.; цялата биография е съставена от фрагменти;
-въпреки че си спомня част от случка и хора, трудно може времево да ги съотнесе към останалата част от биографията си, така че най-често не може да каже коя случка след коя се е случила в живота му; между фрагментите няма ясни връзки;
Така например за 30-годишната Ана всичко, случило се преди повече от 3-4 дни е "едно време":
-Едно време ходих на училище,
но и
-Едно време ходих до магазина (ходила е преди 3 дни).
Всчико това води до следните резултати:
-човек трудно се поставя и осъзнава времево-пространствено някъде;
-несигурност, "плаващата" позиция в живота,
-липса на причинно-следствени връзки между случките, на приемственост между различните възрасти, между различните опитности.
Което води до това, че човек трудно осъзнава себе си като личност, като Аз.
А в крайна сметка водеща задача на съвременното човечество е да опознае и развие своя Аз. Азът е ключът към човешкото развитие - индивидуално и еволюционно.
Човекът с увреждане един изначално увреден Аз ли е? Няма ли шанс за него? Обречен ли е той да живее незнайно къде, незнайно кога, без връзка между нещата, загубен из този хаос, разтворен, безазов?
За щастие, винаги когато нещо е отнето или липсващо, има възможности за помощ, за подобрение. Защото на загубения Аз може да помогне само един друг Аз. И помощта се нарича придружаване: моят Аз се поставя в служба на твоя, за да го поведе из неговата собствена биография, да му я покаже като панорамен филм, да му помогне да открие в него себе си.
Няколко прости наглед неща могат да върнат биографията на човека:
* Винаги препоръчваме албум - голям, с твърди корици, ръчно изработен. На неговите страници с търпение са запазени късчета биография - запомнящи се, важни моменти, подредени линейно. Това по принцип е целта на албумите - да припомнят избледняващото в паметта, да му дават цвят.
Започнете да събирате такива ценни късчета от живота на детето си колкото може по-отрано. Ако детето ви е със специални потребности, т.е. нуждаещо се от специални грижи за душата, то този албум трябва да е ярък точно като живота му. Не се ограничавайте със снимки. Към албума може да добавите и голяма шарена кутия, по възможност също изработена от вас с любов, в която всяка важна случка, всяка важна среща и присъствие да имат своя дял. Ако в даден период детето ви е обичало много определена книжка и често е разгръщало страниците й, добавете я в кутията. Ако е изработило с любим учител гердан или друг предмет, добаете и него. Разглеждайки албума и стигайки до определения момент, вадете от кутията съкровищата.
Колкото по-голямо става детето, толкова повече съкровища ще съдържат албума и кутията. Когато порасне, то ще има своята биография пред очите си винаги, когато има нужда да открие кой е, откъде идва, кой е близо до него, какъв път е извървян.
Възрастният човек с увреждане е различен от детето с увреждане. Много хора не отчитат този прост, но важен факт. Възрастният човек с увреждане има нужди на възрастен човек. Той, като всички останали възрастни, също е целево ориентиран - нуждае се от цел в живота, както се нуждае да се обогатява със знания, умения и социални контакти. Възрастният, третиран като дете, е не само по-инфантилен. На него му е отнета възможността да надгражда своята биография в зависимост от възрастовите периоди, през които всеки преминава.
* Затова другото нещо, с което можете да помогнете на човека с увреждане да присъства в собствената си биография, е да говорите с него за периодите в живота му и за това какво е постигнал през определени етапи. Тъй като има трудности да формира самооценката си, външната помощ е решаваща. Тя обаче не означава набиване на мантри в главата му от типа : "Аз съм умен, аз съм успешен" или "Аз мога да постигна много". Подобни конструкции, с които уж се постига повишаване на самооценката, в основата си не се базират на работата на Аза и съответно нямат дългосрочен, нито здравословен ефект. Да, човекът с увреждане не може сам да състави оценка за себе си, но помощта на втория, придружаващия Аз може да бъде истински пълноценна ако той се погрижи:
-човекът с увреждане да има пред себе си, да проследява периодите в своя живот, със съответните обективни промени, постижения, опит;
-да бъде подпомогнат в това максимално самостоятелно да достига до актуалните цели в живота си и да сравнява постигането, стъпките до предходни цели в биографията си;
-да съставя кратки планове за постигане на настоящите цели.
Колкото по-самостоятелно се стига до това, толкова по-ярко се запечатват тези моменти в паметта. Не забравяйте да ги подкрепите със снимка, текст, предмет в биографичния албум.
* Там, където изкуството присъства, имаме едни от най-ярките преживявания и образи. Затова препоръчително е човекът с увреждане да има постоянен досег с изкуството и възможност да твори. А творчеството, внимателно подпомогнато от опитен човек или човек, който го познава добре, може много да допринесе за потапяне в собствената биография.
Нека обясним малко по-подробно: това, което човек взема от преживяното, не са само образи. На първо място човек отнася със себе си преживявания, емоции, душевна нагласа. Това е също толкова важно, колкото да помниш случките и хората в тях. Спомняйки си емоционално-чувственото, преживяното, човек по-цялостно възстановява миналото и нещо повече - в състояние е да пренесе частица от това минало в нстоящето. С него се "храни" душата. С него тя трупа опит и надгражда.
***
Една голяма част от хората с увреждания не са в състояние изобщо да обсъждат каквото и да било, те даже може да не говорят, да не се ориентират в света, да изглеждат напълно далече от Тук и Сега.
Запомнете това, защото то е ключ към собствената им биография, ключ към Аза им:
Не можете да направите така, че разговорите върху случките от биографията, разглеждането на албума и т.н. да помогнат на вашето дете, близък, познат човек с тежко увреждане да постави своя Аз във времето и пространството. За това съществува друг подход. Няма човек, който да не се влияе и вписва в различните ритми - ритъма на съня и бодърстването, ритъма на почивката и активната дейност, ритъма на сезоните... Това е ключът към човека с по-тежко увреждане.
Не, той няма да си спомни празника за Коледа през 1998-ма г., нито Великден през 2005-та г. Но той ще си спомня че всяка година е част, неотменна част от празника, участвайки в подготовката и случването му. Това е начинът човекът с по-тежко увреждане да постави стабилни основи на своята биография и да я изгради около тях:
-най-важните колони, крайъгълните, са изградени от смяната на сезоните и годишните празници, свързани с тях - Рождество (зима), Великден (пролет), Еньовден (лято), Михаиловден (есен). Подготвяйте всяка година по едно и също време празника и включвайте човека с увреждане в него;
-другите стълбове са свързани със смяната на делници и празници, които е добре да присъстват винаги, независимо от това, че човекът с увреждане не ходи на работа, на училище и няма някаква видима промяна в ежедневието. Нека този ритъм се определя от вашата работна заетост или просто от установените делнични и почивни дни. Хубаво е да се сменят например 5 дни със сходен ритъм и 2 (примерно събота и неделя) - с различен от техния.
-дневният ритъм също е важен - храненето в едно и също време, обичайните дейности преди и след обяд освен че действат успокояващо и подреждащо света за човека с увреждане, му напомнят кой е, къде се намира, помагат му да формира своя Аз сред тази разбираема среда.
Винаги има какво да се направи. И това става с помощта на човек за човек.
Ако имате въпроси, нужда от консултация или желание да споделите своя опит, темата е отворена, пишете ни.
Автор: oporabg.com
