ОПОРА - Антропософска лечебна педагогика и социална терапия

Сигурно ви се е случвало да четете съвети за храненето на децата и да се ядосвате от категоричния, нетърпящ възражение тон на автора, твърдящ неща, с които не сте съгласни. Това предизвикват у повечето хора мнения, унифициращи всички деца и храната, която трябва да ядат. Всъщност, въпросът за храната и нейната "правилност" е много по-сложен, отколкото изглежда. Мнението на различните автори биха съвпаднали най-вече когато става дума за качеството на продуктите.  Би имало единодушие, че е най-добре те да са био, нерафинирани и т.н. И твърде много биха се разминавали за видовете храна, която е полезна за децата. Без да имаме претенции за последна инстанция, ви предлагаме още един поглед. Във вашите ръце е да наблюдавате децата си, как им се отразяват различните храни, какви са техните особености и т.н.

Въпросът за храненето на децата в днешно време има различни аспекти. 

Първият аспект е от изключително значение и има връзка с индивидуалните особености на всяко дете. Няма две деца на света, които да имат аналогични характеристики на телосложението, жизнеността, здравословното състояние, темперамента и т.н. А адекватният режим на хранене зависи от всичко изброено. По-долу ще разгледаме по-подробно някои от тези аспекти.

Вторият аспект е свързан с особеностите на т.нар. хранителни продукти и подправки според произхода им (минерален, растителен, животински), както и с качеството им (начин на добив, отглеждане, преработка).

Третият аспект е свързан с ритъма на хранене и често е пренебрегван. По-долу обаче ще стане ясно колко е важен той и защо.

Нека да проследим какво се случва в човешкия организъм след приема на храна. Всеки хранителен продукт притежава, наред с веществата, които науката може да открие, и качества, които все още не могат да бъде измерени, макар че с напредване на науката се очаква това да стане възможно - това са жизнените сили  и вътрешната подвижност. Различните храни притежават различна вътрешна подвижност; с нея е свързан определен ритъм. Този ритъм е различен от ритъма на човешкия организъм. Когато човек поеме храната, той приема нещо чуждо за организма си. 

И тук, при срещата на организма с храната, се разиграва една мини драма, която включва много ресурси от негова страна: организмът трябва да усвои храната така, че да успее да промени ритъма, честотата й, правейки я сродна на своя собствен ритъм. Този процес започва още от устната кухина и продължава до системата далак-черен дроб-жлъчка. При това организмът трябва така да ги преработи, че да не ги унищожи, защото те са й нужни, а само да ги трансформира, да ги направи родствени на своята вътрешна подвижност.

По силата си храните доста се отличават едни от други. Има такива растения например, които са познати като отровни. Отровността им за човешкия организъм идва от това, че те са с много различна и силна вътрешна подвижност и ритъм, което затруднява организма и той не може да ги трансформира, да ги овътрешности и направи сродни на своя ритъм.

Впрочем, всяка храна, в зависимост от състоянието на организма, може да бъде както пълноценна храна, така и отрова, ако не достигнат сили тя да бъде обработена  и усвоена.

Как състоянието на организма е свързано с въздействието на храните?

Винаги, когато определяме начина на хранене на едно дете или възрастен, трябва много подробно да разгледаме цялостното му състояние:

• дали боледува често, дали е във възстановителен период след боледуване - в този случай организмът не е укрепнал достатъчно и е желателно храните да не са с прекалено силен собствен ритъм; такива са по правило суровите храни, тъй като не са преминали през никаква обработка, която би смекчила вътрешната им сила.

Различните видове обработки имат точно това въздействие - те намаляват собствената сила, предварително я смекчават, без да убиват жизнеността на храната. Такива обработки са варене, печене, сушене, доузряване...

Когато имаме един склонен към боледуване или възстановяващ се организъм, трябва да подходим внимателно към храненето и да го предлагаме в обработен вид, като е добре да има и продукти от животински произход - например обезсолено сирене или пилешки бульон. Не е случайно, че в разгара на болестта, когато организмът се бори с нея, нямаме апетит. Силите, които би употребил за трансформация на храната, не са на разположение, те са впрегнати да се справят с болестта и храненето само би затормозило целия оздравителен процес.

Същото важи и за хляба в такъв период - пълнозърнестите хлябове трудно ще се усвоят, за разлика от белия, който е най-преработен, с най-слаб вътрешен ритъм. Дори при дълго и изтощително боледуване не е излишно дори белият хляб да се препече.

• детето е с увреждане и/или с хронично заболяване - поначало подобно дете, поради ограниченията, които му налага заболяването и особено увреждането, трябва да изразходва много повече сили за преодоляването им всекидневно. В този случай отново важат обработката на храната и включването на животински продукти, но не преимуществено месни, а млечни.
• има една особена категория деца, която става все по-честотна - това в голяма степен е свързано с особеностите на съвременния свят; това са деца, наглед фини, с тънка бледа кожа, изключително впечатлителни и повлияващи се от случващото се в света. Те по правило не могат да поставят граница между себе си и света, затова всички впечатления проникват в тях без преграда и водят до лесна ранимост, нервност, неспокойствие; това често може да е придружено с нощно напикаване и/или обилно изпотяване. Среща се и при момичета, и при момчета. Това са т.нар. в лечебната педагогика истерични, леснораними деца. При тях хранителният режим с месни продукти е важен. Месната храна се преработва най-лесно от организма и не му създава големи пречки, т.е. деца, които губят прекалено много от силите си в преживяване на всичко, което безконтролно навлиза в тях, са облекчени до голяма степен чрез месната храна. Така те щадят, запазват част от силите си, които могат да насочат към формирането на граница и устояването на себе си.
• храната е особено важна и при други две групи деца - такива, които твърде лесно се разсейват и трудно помнят и такива, които имат натрапчиви мисли и спомени. Разсеяните деца имат нужда поне няколко пъти в седмицата в менюто им да има кореноплодни, като начинът им на обработка не е толкова важен, т.е. може да се позволи спокойно и сурови, и варени, печени, задушени. Най-добре е да се придържаме към златната среда по отношение на обработена-необработена храна и в менюто да го има и единият, и другият вариант (освен в някои от изброените случаи). Децата с натрапчивости имат голяма необходимост да ядат ароматни плодове - колкото по-ароматни, толкова по-засилено и уравновесяващо върху натрапливостта действат. Силата на натуралния аромат достига до много по-дълбоки структури на организма, отколкото хората обикновено предполагат. Тук е най-добре суровата консумация само на плода или в комбинация, но е важно да се усеща индивидуалния аромат на съответния плод. Цитрусите например могат спокойно да се комбинират с различни салати, стига детето да харесва комбинацията. Може би е излишно да споменавам, че колкото по-натурално са отгледани плодовете, толкова ароматът е по-въздействащ. Плодовете, които обикновено се продават по магазините, са доста далеч от представата за хубав качествен плод и много често аромат почти липсва. Цитрусите, тъй като се берат зелени, е добре да се оставят няколко дни, за да се развие доузряването. Самото доузряване е много важен процес. Едно растение не може да изяви себе си пълноценно ако не е добре узряло, но не презряло. Презрелите растения започват процес на вътрешна ферментация, която не е желателна да се пренася в човешкия организъм, особено в детския.
• нюанси в храненето внася и темпераментът на детето. Така например детето меланхолик има нужда от сладко, то му дава стабилност. При силно желание за кисело, е добре да му се даде. Плодовете и зеленчуците трябва да са много добре узрели. Ако детето сангвиник има желание да яде солено и кисело, това също е индикация, че организмът му има нужда от тези два вкуса, които въздействат много по-дълбоко в организацията на човешката същност, а не само като вкус в устата. Детето холерик обикновено се бори с храната, така както се бори с всичко в живота - неуморно и мотивирано. Дори по-трудноусвояема храна - сурова, растителна - няма да го спре. Все пак не е желателно, особено в детска възраст, да преминава към пълно суровоядство, за да не се наложи да използва сили, предвидени за развитието на други процеси и функции, само за целите на храносмилането. Детето флегматик е това, при което балансът в храненето е най-определящ. Менюто трябва да е балансирано както по отношение на произхода (растително,животинско), така и по отношение на обработката (сурово или обработено). И за всички деца е валидно, но при флегматика с особена сила - да не се прекалява, да не се преяжда - нещо, към което има засилена склонност.
• тъй като е по-особен случай, като отделна възможност ще отделя децата, които имат хранителни алергии. По-горе стана въпрос за храните-отрова - така действат храни, с които организмът не успява да се справи. Само че могат да минат години, а ние да не разберем това действие на конкретната храна, защото организмът ни не дава индикация. Той може да се е затормозявал дълго време, но външно всичко е изглеждало наред. В този случай е добре да се види дали всъщност детето няма някакви проблеми като: затруднено храносмилане, киселини в стомаха, газове, чести разстройства или запек, трудности със заспиването, особено ако е легнало скоро след хранене, чести колики и т.н. Вероятно трудността в усвояването на определени храни се манифестира по подобен начин, но по правило е доста трудно да се открие точната причина и вид храна. Другият вариант, при който организмът не може да се справи с чуждата попаднала в него храна, се изявява под формата на алергия. От една страна това е по-добрият от двата варианта, защото реакцията обикновено е остра, следва консултация с алерголог и тест - скоро става ясно към какви храни е алергията. От друга страна обаче тестът обхваща единствено хранителни продукти, но не е свързан с начина им на обработка. Някои вещества в тях се оказват непосилни за организма и той ги отхвърля, но тези същите вещества при определена обработка дотолкова намаляват силата си или преминават в други, че е напълно възможно в този си преработен вид да не предизвикат подобна съпротива. Но тъй като организмът вече е разпознал дадено вещество за вредно, промяната в начина на обработка едва ли ще промени реакцията. Единственият начин е т.нар. десенсибилизация - постепенно свикване на организма с веществото, което отхвърля, но в минимални количества. Десенсибилизацията е добре да се извършва под наблюданието на специалист.

Това бяха няколко отправни точки, имащи за цел да покажат, че подходящото хранене зависи от индивидуалността и от нейната житейска ситуация, и че няма нещо, задължително за всички.

Автор: oporabg.com