ОПОРА - Антропософска лечебна педагогика и социална терапия

Темата за сетивата е от изключително значение в лечебната педагогика. Духовно-научното познание разглежда не 5 или 7 сетива, а 12. За почти половината от тях традиционната наука не споменава нищо, но не можем да не отбележим, че с методите си на работа тя е констатирала проявите на всички тях, макар и да не ги е обособила и да не се е задълбочила.

В днешно време терапевтичните науки често разглеждат едно състояние, характерно не само за деца от аутистичния спектър, синдрома на Даун, хиперкинетичен синдром, интелектуално затруднение и т.н., а което в различна степен и тежест се среща при много хора - това е т.нар. сензорно-интегративна дисфункция (СИД). Това е концепт на американската психиатрична асоциация, който се разпростира по света благодарение на това, че СИД се среща често и въпреки това нямаше официално название преди това, нито специални терапевтични програми, за разлика от сега. На практика СИД означава затруднение във функционирането на едно или по-често няколко сетива, които могат да са от типа хипочувствителност, хиперчувствителност или изкривяване на информацията. Съответно, терапията е насочена към въздействие върху конкретните сетива с дисфункция. Би било твърде опростенческо да преставяме в няколко реда цялата терапевтична система, затова ще се ограничим с това, че терапията тук е насочена към нарушеното сетиво или сетива.

Това е една основна разлика с лечебната педагогика, при която въздействието често не е насочено към нарушеното сетиво/орган/система, а към друга част, която е действителната причина за затруднението. Това е принцип в антропософската терапия, било то лечебна педагогика, медицина или социална терапия. Задълбоченото познание за човека, който не е само видимото, позволява намирането на връзката и прилагането на мерки, които въздействат на причината. Лечебният педагог никога не може да каже: "Това дете има СИД, защото е аутист". Състоянието "аутизъм" само по себе си нищо не показва и доказва. Лечебният педагог, виждайки конкретното дете и диагностицирайки го, може да каже например: "Това дете има много силен Аз, който не е добре инкарниран в тялото, поради което не може да направи връзка със Земята, не може добре да се свърже с нея, затова информацията от сетивата му достигат забавено и частично до него и не се обработва адекватно." В зависимост от причината за сетивните затруднения, лечебният педагог насочва терапията към Аза, към неговата връзка с тялото, а не въздейства само върху сетивата (това също е един синхронен метод, но недостатъчен).

И още нещо важно - терапевтичният ефект върху конкретното сетиво не винаги е толкова ясно видим, но той е обширен, защото обхващайки причината, ние повлияваме не само сетивото с дисфункция, а много повече способности, прояви и затруднения, явяващи се следствие на основното нарушения. Ако влияехме само на сетивата, това щеше да е като построяване на неустойчива клатеща се сграда, която отгоре е измазана, боядисана и изглежда прекрасно.

Дванадесетте сетива, с които човек се свързва с живота на Земята, са вътрешно свързани едни с други и имат специфична роля не само за чисто сетивния процес, но и за редица способности на личността, развиващи се постепенно.

Най-общо, сетивата се разделят на три основни типа: телесни, душевни и духовни. Във всички тях е основен волевият елемент, като той е най-силен в телесните сетива. В душевните сетива освен волевия, е силен емоционално-чувственият елемент, а в духовните - мисловният наред с волевия. Това ще разгледаме по-подробно в отделните статии.

Също така е важно да се знае, че чисто сетивната способност, развивайки се, преминава в други способности, например в математически или говорни. Така "вратите" между нас и света се явяват основа за надсетивно надграждане.

Автор: oporabg.com

Очаквайте статиите за отделните сетива (телесни, душевни и духовни) и за терапията при нарушението им.

По-долу прочетете за телесните сетива: